Решение № 29 от 25.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Кюстендил, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20211500500330 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С въззивна жалба вх.№ 14631/16.07.2020г. на СВ. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №2В, действаща чрез пълномощника адв. Н.Г., със служебен адрес: гр. София, бул. „***“ №1А, ет.2, оф. 225Б, е обжалвано решение №365/15.06.2020 г., постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№1188/2019 г. по описа на същия съд, като по тази жалба е образувано в.гр.дело №434/2020г.по описа на КнОС.

С посочения съдебен акт РС Кюстендил е прекратил производството по делото по два иска , по депозирана от СВ. М. Г. искова молба против Д. С. Н., сочейки недопустимостта им - както иск , квалифициран като такъв по чл.496,ал.3 от ГПК: да бъде обявена за недействителна публична продан, извършена по изп.д.№145/2003 г. по описа на ДСИ *** при РС – Кюстендил, на недвижим имот с идентификатор №***. ; така и по установителния иск по чл.124 ГПК – че ответникът Н. не е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот. Отделно по насрещен иск по чл.108 ЗС , предявен от Д.Н., е признал за установено по отношение на ищцата, че ответникът е собственик на посочен имот с идентификатор *** на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2004 г., въз основа на проведена публична продан, издадено от ДСИ *** по изп.д.№145/2003г., като е осъдил СВ. М. Г. да предаде владението на процесния имот на Д. С. Н., както и да му заплати сторените в производството разноски.

С визираната жалба въззивницата акцентира, че е несъстоятелен изводът на решаващия съд, че ищцата Г. не била доказала, че ответникът не е въведен във владение на процесния имот. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че е 1 извършен практически въвод във владение, като сочи, че протоколът за въвод във владение не е подписан от С.Г. и на практика не е извършено фактическо предаване на владението. Поддържа, че не е предявен иск по реда на чл.496, ал.3 от ГПК , а по чл.124 ГПК , като в доводите си изтъква, че при отрицателен установителен иск тежестта на доказване е на ответника – че е въведен във владение и не ищецът следва да доказва, че ответникът не е въведен във владение.

При извършената проверка при усл.на чл.269 ГПК и с оглед изложеното, въззивният съд е счел, че въззивницата иска произнасяне по предявен от нея отрицателен установителен иск , по който всъщност производството е прекратено с диспозитива на атакувания съдебен акт, като такова произнасяне се дължи от първоинстанционния съд , без значение дали е налице имплицитно включване в предмета на насрещния иск по чл.108 от ЗС обсъждане на доводите и възраженията на страните във връзка с установяване кому принадлежи правото на собственост Като е приел, че липсват основания за прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск и делото , въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне с акт по същество по този отрицателен установителен иск , предявен от СВ. М. Г. против Д. С. Н.- за признаване за установено, че ответникът не е собственик на описания недвижим имот в исковата молба, депозирана от Г..

След връщане на делото на КнРС , районният съд е постановил допълнително решение № 260331/13.05.2021 г. по гр.д.№ 1188 по описа за 2019 г. на същия съд, което е обжалвано с въззивна жалба вх. № 272566/17.06.2021 г., депозирана от СВ. М. Г., чрез пълномощника адв. Н. Г..

С посоченото допълнително решение РС - Кюстендил е отхвърлил като неоснователни предявените от *** Г. против Д. С. Н. искове да бъде обявена за недействителна публичната продан, извършена по изп. д. № 145/2003 г. по описа на ДСИ *** при КРС за недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна сграда, разположена в УПИ XIX, пл. сн. № 3933 в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с обща застроена площ на жилищния етаж, ведно с две тераси от 73. 45 кв. м. и 1/2 от външно стълбище -7. 74 кв. м., или обща квадратура от 81. 22 кв. м., при граници и съседи на цебия УПИ: улица, УПИ XXVII, пл. сн. № 3934, земеделски земи по плана за земеразделяне и УПИ XXIII пл. сн. № 3932, поради невръчено уведомление за приключена продан, поради невръчено разпределение на сметки на сумите, постъпили от публичната продан и поради неполучена продажна цена от недвижимия имот, предмет на проданта и да бъде установено по отношение на ищцата, че ответника не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***. 1. 1, с две тераси, по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в сграда № 1-едно, разположена в поземлен имот с идетификатор ***, с административен адрес на имота: гр. Кюстендил, ул. *** № 2В, ет. 1 втори строителен, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с площ от 73. 48 кв. м., стар идентификатор-няма, при съседи на апартамента по кадастралната схема: съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***. 1. 3, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***. 1. 2, ведно с прилежащите 182-една втора ид. част от външното стълбище с площ от 7. 74 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата съгласно чл.

38 ЗС, както и от припадащото се право на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект е идентичен с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда.

Въззивницата обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение с 2 аргументи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост.

Счита, че при постановяването му първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като не се е съобразил с указанията на въззивния съд, относно правната квалификация на иска, доказателствената тежест и произнасяне по цялостното искане по предявения иск; като е приел за установена фактическа обстановка в основното решение и не е отграничил спорното от безспорното; сочи като допуснато съществено процесуално нарушение, че тежестта на доказване е изместена, с твърдения че съдът не е сезиран с аргументи по оспорване на изпълняемото право, а развитите доводи на съда в тази насока били нарушение на диспозитивното начало.

Твърди, че ответникът в рамките на съдебното следствие не бил доказал владението върху процесния имот и сочи аргументи в тази насока.

Счита, че обжалваното решение е необосновано като твърди, че съдът е обсъждал избирателно събраните по делото доказателства, не е кредитирал показанията на свид. *** и ***, игнорирал е част от събраните доказателства, не е обсъдил противоречия в свидетелските показания относно достъпа до процесния имот. Възразява срещу установяването факта на владението, респ.недопускането във владение, с доказателства по друго дело, а не настоящото. Поддържа становище, че производството по делото трябва да е по реда на чл. 124 от ГПК, а не по реда на чл. 496 ал. 3 от ГПК. Поддържа съображенията си, изложени във въззивната жалба срещу основното решение по делото.

Иска изцяло да бъдат отменени атакуваните актове с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от въззивницата искови претенции.

Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д.

С. Н.- както по жалбата срещу първото решение на КнРС, така и по тази срещу допълнителното такова.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото са подадени в срок, от надлежна страна и са насочени срещу подлежащи на въззивна проверка съдебни актове- основно и допълнително решение.

Последните са валидни и допустими, а по същество въззивният съд намира следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 50 от 02.11.1990г., том II, дело №1165 на нотариус *** , ищцата Г. е придобила възмездно собствеността на недвижим имот-имот пл.сн. № 3933, с площ 516 кв.м. и включен в парцел XXIII, кв. 59, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 155/2002 г.КРС ищцата Г. е осъдена да заплати на отв.Н. посочените в изп.лист от 17.03.2003 год./л.14 от делото на КнРС/ суми.

От писмо изх.№ 145/2003 от 13.01.2020 год. и възлагателно постановление от 01.10.2004 г. на съдебен изпълнител при КнРС *** *** - по изп.дело № 145/03 г.е видно, че същото е образувано за принудително събиране на сумите по изп.лист , издаден срещу Г., като на публична продан е бил изнесен имотът по посочения нотариален акт и на отв.Н. е възложена собствеността върху недвижим имот, а именно: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в УПИ XXIII, пл.сн. № 3932,3933, в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с общо застроена площ на жилищния етаж, заедно с двете тераси - 73.48 кв.м.

С констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег. 2816, дело 226 по описа на нотариус ***, рег. № 325, район на действие РС 3 Кюстендил и нот.акт № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на нотариус *** рег. № 696, район на действие РС - Кюстендил е признато правото на собственост на Н. върху съответно първи жилищен етаж от масивна сграда, разположена в УПИ XIX, кв. 59, и самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Кюстендил.

Съгласно техническа експертиза вх. № 4818/25.02.2020 год. на в.л. инж. *** недвижимият имот, възложен с Постановление от 01.10.2004 год. на съдия изпълнител *** по изп.д. 145/2003 г., който е напълно идентичен с описания в констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег. 2816, дело 226 по описа на нотариус ***, рег. № 325, район на действие РС - Кюстендил и нот.акт № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на нотариус *** рег.

№ 696, район на действие РС - Кюстендил, е самостоятелен обект на собственост, респ. съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***.

, като имоти с идентификатори *** и

***, за които е налице титул за собственост на ищцата Г., а именно нот.акт № 153 от 20.03.2009 г., се намират съответно под и над процесния обект, на първи (приземен) и трети (тавански) етаж от изградената масивна жилищна сграда.

С допълнителна експертиза вх. № 7807/07.05.2020 г. на в.л.Христов се установява идентичност на процесния имот на място с възложения такъв на ответника по изп.дело № 145/03 г. и описаните такива в посочените по-горе констативни нотариални актове на името на Н..

От посоченото възлагателно постановление по изп.д. №

145/03 г. по описа на КСИ /л. 44 от делото на КнРС/ се установява, че процесният недвижим имот е възложен на ответника Н. за сума в размер на 14780 лв.

Представеното заверено копие на изпълнителен илст от 17.03.2003 г. , както и заверено копие на платежно нареждане от 29.09.2004 г. , установяват извършено от Н. плащане с основание „плащане цена на недв. имот по изп. д. 145/03 г." в размер на 4223,07 лв.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, при което в показанията си свид. *** и свид. *** сочат, че до смъртта на майката на ищцата Г. през 2012 г. същата е обитавала приземния етаж, а през зимата -първия, до който е достигала по вътрешно стълбище. Освен семейството на ищцата, свидетелите не са виждали друг да обитава имота. Не са виждали достъпът до втория етаж, осигурен чрез вътрешно стълбище, да е ограничаван.

Свидетелят Ценов от своя страна сочи, че считано от 2005 година е воден от ответника Н. около 10-15 пъти в процесния имот, последно 2014г.- 2015 г., на първия етаж, който е над сутеренния. До етажа стигали по външно стълбище, ответникът разполагал с ключ и отключвал, никога там не е имало друг човек. Ответникът бил изградил стена като ограничил достъпа до първия етаж /над сутеренния/ по вътрешното стълбище и такъв се осигурявал по външно стълбище. Понастоящем достъпът му до етажа бил възпрепятстван.