Определение № 47 от 04.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20265000600033 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XХІІ от НПК.

С определение № 1279/22.12.2025г., постановено по НОХД № 2165/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в производство по чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, подсъдимият А. И. Я. е осъден да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА, на адв. Т. И. сумата от 1500 лв., представляваща възнаграждение за предоставената от него безплатна адвокатска помощ като повереник на частния обвинител Х. Д. Й. /ЕГН **********/ по делото.

Оставил е без уважение молбата на адв. В. В. за осъждане на подсъдимия да му заплати възнаграждение за предоставената от него по делото безплатна адвокатска помощ на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й..

Срещу съдебния акт е подадена частна жалба от адв. В. В., повереник на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й., с оплакване за неправилност. Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и да се уважи молбата за осъждане на подсъдимия Я. да заплати възнаграждение за предоставената от адв. В. В. по делото безплатна адвокатска помощ на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й..

1

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, с изнесеното в частната жалба и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е основателна.

С присъда № 73/06.11.2025 г., постановена по НОХД № 2165/2025 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че на 12.08.2023 г., на път II-64 км 14+500 област Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди Q7“ с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Х. Й., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.2, ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и осем месеца.

В негова тежест са възложени разноските по делото.

Присъдата на първоинстанционния съд не е била предмет на въззивен контрол и е влязла в сила на 22.11.2025 г.

Окръжен съд гр. Пловдив се е произнесъл по искането за присъждане на претендираните разноски за поверениците в отделно производство по чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК. Няма пречка да стори това по реда, предвиден в горната разпоредба.

Уважил е претенцията на адв. Т. И.. Оставил е без уважение тази на адв.

В . В., тъй като представените от него три броя договори за правна помощ и защита са с дата 31.11.2025 г., т.е. след датата на провеждане на съдебното заседание, в което е постановена присъдата, с уточнението, че месец ноември се състои само от 30 календарни дни, а не 31.

В частната жалба адв. В. В. не оспорва изводите на първоинстанционния съд. Сочи, че се касае за техническа грешка, както и че договорите за правна 2 помощ и защита са сключени на 31.10.2025 г., преди съдебното заседание, проведено на 06.11.2025 г. В подкрепа на тезата си е приложил три броя договори за правна помощ и защита с дата 31.10.2025 г.

В случая адв. В. В. е участвал в съдебното производство и е представлявал частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х.

Й.. В представените договори за правна помощ и защита е посочено, че възнаграждение няма да се заплаща на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

На повереника на частния обвинител се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на последния.

Според разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от частния обвинител, ако последният е направил такова искане.

Адв. В. В., като повереник на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й., е поискал присъждане на разноските.

Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд /чл.36, ал.1 от ЗА/.

По силата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА са налице основанията за оказване безплатно на адвокатска помощ, тъй като горните частни обвинители са материално затруднени лица.

Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА в случаите на безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/ и осъжда другата страна да го заплати.

По силата чл. 2, ал. 2 от Наредбата в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба. Възнаграждението на адвоката по наказателни дела се определя според предвиденото наказание за повдигнатото обвинение на подсъдимия. В случая е приложима нормата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата, т.е. минималното възнаграждение е 1500 лв.

Подсъдимият Я. е предаден на съд и осъден за престъпление по чл. 343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.2, ал.2 от НК. В негова тежест са възложени разноските по делото. Следва да бъде осъден да заплати и на 3 адв.В.В. възнаграждение за предоставената от него по делото безплатна адвокатска помощ на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й., в размер от по 1500 лв., равняващи се на 766,94 евро, за всеки един от тях. В тази част обжалваното определение на първостепенния съд трябва да бъде отменено и вместо него горните разноски да се възложат в тежест на подсъдимия.

След постановяване на контролирания съдебен акт /на 22.12.2025г./ е налице законодателна промяна във връзка с валутата на Република България.

Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл.2 от Регламент /ЕО/ № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото официалната парична единица в страната е еврото, считано от 01.01.2026 г. Това налага служебно превалутиране на присъдените разноски в полза на адв. Т. И. съобразно правилата за превалутиране по чл.12 и за закръгляване по чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и официалния валутен курс на лева към еврото, който е 1 евро = 1,95583 лв. Следователно възложените в тежест на подсъдимия Я. разноски в размер на 1500 лв. в полза на повереника адв. Т. И. се преизчисляват на 766,94 евро. В тази част определението следва да бъде изменено.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваният съдебен акт на Окръжен съд гр. Пловдив е незаконосъобразен и като такъв следва да се коригира, а жалбата, като основателна, да се уважи.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1279/22.12.2025г., постановено по НОХД № 2165/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в частта в която е оставена без уважение молбата на адв.В.В. за осъждане на подсъдимия А. И. Я. да му заплати възнаграждение за предоставената от него по делото безплатна адвокатска помощ на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА, подсъдимия А. И. Я., ЕГН **********, да заплати на адв. В. В.

4 възнаграждение, за предоставената от него по делото безплатна адвокатска помощ на частните обвинители Х. Д. Й. /ЕГН **********/, Г. Й. Т. и Е. Х. Й., в размер от по 1500 лв., равняващи се на 766,94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/ евро, за всеки един от тях.

ИЗМЕНЯ определение № 1279/22.12.2025г., постановено по НОХД № 2165/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в частта в която подсъдимият А. И. Я. е осъден да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА, на адв. Т. И. сумата от 1500 лв., представляваща възнаграждение за предоставената от него безплатна адвокатска помощ като повереник на частния обвинител Х. Д. Й. /ЕГН **********/ по делото, като я превалутира на 766,94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/ евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5