Решение № 407 от 30.06.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 157/2024
- Вид
- Решение № 407
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 25.07.2026
- Състав
- НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 407 гр. Видин, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241320100157 по описа за 2024 година
Производството е с правни основания чл.422 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявен е от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, със съдебен адрес в гр.Видин срещу Ц. А. П. с ЕГН: ********** и постоянен адрес в **********, иск за установяване задължение на ответника към ищеца за суми, представляващи главница в размер на 4365.25 лева, ведно със законната лихва, възнаградителна лихва в размер на 783.13 лева за период 20.01.2022г.20.06.2023г, мораторна лихва в размер на 162.13 лева за период 20.01.2022г. 20.06.2023г., законна лихва в размер 8.31 за период 21.06.2023г.-26.06.2023г., такси в размер на 60 лева по договор за потребителски кредит без обезпечение от 26.05.2017г.,сключен между страните.
Твърди се, по силата на договора, на ответника е предоставена сума в размер на 6960.00 лева , която е уговорено да бъде погасена за срок от 106 месеца , на равни анюитетни вноски 113.86 лева с уговорени падежи, считано от 20.06.2017г. съгласно погасителен план, с краен срок 20.03.2026г.. Излага се, че поради неплащане на 18 броя погасителни вноски е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, която е била съобщена на длъжника чрез уведомително писмо-покана от 29.03.2023г., връчено чрез ЧСИ на ответника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. Подадено е заявление по реда на чл.417 ГПК , и по ч.гр.д.№ 1253/2023г. ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника , връчени на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст, чрез назначен процесуален представител, е подал отговор. Сочи се, че към датата на 1 подаване на заявление срокът на договора е бил изтекъл, че не е посочена дата на спиране на плащанията и дата на предсрочна изискуемост. Поддържа липса на уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост, обосноваващо липса на такава.поддържа изтекла погасителна давност.
В произодството са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните , което съдът възприема изцяло.
С оглед твърденията и доводите на страните и доказателствата по делото,които съдът прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа:
Не се спори между страните, и е видно от представен заверен препис от такъв, че между тях е сключен договор за потребителски кредит без обезпечение от 26.05.2017г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 6960.00 лева , която е следвало да бъде погасена за срок от 106 месеца , на равни анюитетни вноски 113.86 лева , платими на уговорени падежи съгласно погасителен план, считано от 20.06.2017г.и с краен срок 20.03.2026г.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че длъжникът е внесъл по кредита общо сума от 6492.64 лева , с които са погасени 2594.75 лва главница, 3649.34 лева договорни лихви и 248.55 наказателни лихви върху просрочена главница.Към датта на подаване на заявлението 27.06.2023г. са платени изцяло 55 броя вноски с падежи от 20.06.2017г. до 20.12.2021г. включително. В счетоводството на ищеца е отразена настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 21.06.2023г., след която дата от ищеца не е начислявана договорна лихва по кредита върху непогасената част от главницата в размер 4365.25 лева за периода 21.06.2023г.
/датата на осчетоводяване на предсрочна изискуемост/ до 27.06.2023г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ./ Към последната дата са останали непогасени 4365.25 лева главница; възнаградителна лихва в размер на 783.13 лева; обезщетение за забава на просрочени плащания в размер на 162.13 лева ; законна лихва в размер 8.31 за период 21.06.2023г.-26.06.2023г., такса в размер на 60 лева за връчване на уведомително писмо –покана.
Видно от уведомително писмо-покана изх.8312-2023 от 29.03.2023г за доброволно изпълнение от ОББ АД, протокол за връчване на същото от ЧСИ В. Т. с район на действие ВОС от 06.06.2023г., поканата е връчена на ответника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК , като на 16.05.2023г. е залепено уведомление на постоянен адрес на длъжника и в двуседмичния срок никой не се е явил, за да я получи. Подадено е заявление по реда на чл.417 ГПК на 27.06.2023г., и по ч.гр.д.№ 1253/2023г. ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника , връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предсрочната изискуемост е отразена в счетоводството на ответника на 21.06.2023г. видно е, че към датата на подаване на заявлението от ищеца, срокът на договора не е бил изтекъл, поради което възраженията в тази част са неоснователни. Обяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, 2 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, което означава, че длъжникът губи преимуществото на срока за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Тъй като счетоводно същата е отразена от ищеца на 21.06.2023г , респективно до този момент са начислявани договорни и наказателни лихви, както е уговорено между страните, видно от заключението на вещото лице, съдът приема тази дата за дата на предсрочната изискуемост.
Обяваването , както и отнасянето в просрочие на кредита , е сторено преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, към която дата са били налице и обективните предпоставки за да се приеме, че правото на кредитора е упражнено.
По възражението за погасителна давност за вземанията по процесния договор:
Безспорно е , че съгласно 111 ,б.”в”ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност. По отношение вземането за главница, съдът приема, че се погасява с предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС, плащанията, вземанията за които се погасяват с кратката давност следва да са свързани с вземания подобни на наемите и лихвите, както и да отговарят на изведените в решението критерии.
На първо място, за да попадне в приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД плащането следва да е периодично, като според ВКС такова е плащането, което не е еднократно, свързано е със задължение за трайно и повтарящо се изпълнение. На следващо място, множеството престации, предмет на задължението, следва да имат един и същ правопораждащ юридически факт, като падежът им настъпва периодично, през предварително определени и известни на страните интервали от време. Важна характеристика на посочените плащания, според ВКС е, че изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно.
Вземанията на банката за главница по договора за банков кредит не са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са част от едно единно вземане на кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане на тригодишната давност, поради което вземанията на банката се погасяват с изтичането на общия петгодишен срок. Във всички случаи на периодични плащания задълженията и на двете страни по правоотношението са с продължителен и периодичен характер, което дава възможност при неизпълнение на задължението на едната страна другата да се защити адекватно, като на свой ред не изпълни през дадения период – тоест като упражни възражение за неизпълнен договор.В случая с договора за банков кредит, едната страна изпълнява задължението си с еднократен акт, а другата с периодични актове.Към датата на подаване на заявлението 27.06.2023г. , видно от заключението, са погасени всички вноски с падеж до 20.12.2021г. включително, с който акт на кредитора погасителната давност е прекъсната, поради което и не е произвела действие по отношение на непогасените вноски 3 за лихва и за главница.
Размерите на вземанията по пера са установени от заключението на съдебно счетоводната експертиза, поради което съдът намира, че искът е основателен и доказан.
При изпълнение задължението на съда в исковото производство да разпредели разноските в настоящото и в заповедното производство, съгласно т.12 от ТР№4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г на ОСТГК на ВКС, съдът установи следното: Ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 107.58 лева за платена държавна такса, както и 50.00 лева юрисконсутско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на ищеца. В исковото производство разноските , съобразно представения списък по чл.80 ГПК са 107.58 лева платена ДТ, 120.00 евро възнаграждение на вещо лице и 428.40 евро възнаграждение на особен представител на ответника .
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в посочените размери.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц. А. П. с ЕГН: ********** и постоянен адрес в **********, съществуването на вземане на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, със съдебен адрес гр.Видин ул.Цар Александър II №6/7 ОББ клон Видин, към Ц. А. П. с ЕГН: ********** и постоянен адрес в **********, в следните размери: главница в размер на 2231.90 евро /с равностойност 4365.25 лева,/ ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023г. до окончателното издължаване, възнаградителна лихва в размер на 400.35 евро / с равностойност 783.13 лева /за период 20.01.2022г.20.06.2023г, мораторна лихва в размер на 82.83 евро / с равностойност 162.13 лева/ за период 20.01.2022г. -20.06.2023г., законна лихва в размер 4.10 евро / с равностойност 8.31 лева/ за период 21.06.2023г.-26.06.2023г., такси в размер на 30.67 евро / с равностойност 60 лева / по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 26.05.2017г., сключен между страните.
ОСЪЖДА Ц. А. П. с ЕГН: ********** и постоянен адрес в ********** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, със съдебен адрес със съдебен адрес в гр.Видин ул.Цар Александър II № 6/7 , ОББ клон Видин, разноски в размери: в заповедно производство – 55.21 евро / с равностойност 107.58 лева/ държавна такса, 25.56 евро / с равностойност 50.00 лева / юрисконсутско възнаграждение, и в настоящото производство - 55.21 евро / с равностойност 107.58 лева/ държавна такса, 120.00 евро възнаграждение на вещо лице и 428.40 евро възнаграждение на особен представител.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.
№ 1253/23г.на ВРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5