Определение № 865 от 08.07.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 565/2025
- Вид
- Определение № 865
- Подписан
- 08.07.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865 гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500565 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
С определение № 119 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 675/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин е върната исковата молба на Х. И. Х. срещу Ц. Т. Ц., С. М. П. и В. С. Д. поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и производството по делото е прекратено.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му.
Ответниците не са депозирали отговор на частната жалба.
Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
Делото е образувано по искова молба на Х. И. Х. срещу Ц. Т. Ц., С. М. П. и В. С. Д., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С разпореждане № 1109 от 16.09.2024 г. съдът е указал на ищеца да впише исковата молба. Ищецът е получил съобщението с указанията на съда на 01.10.2024 г., като с молба от 10.10.2024 г. е поискал продължаване на срока за изпълнение на това указание. С разпореждане от 10.10.2024 г. съдът е уважил молбата и е продължил срока за вписване на исковата молба с един месец, считано от 09.10.2024 г., за което ищецът е уведомен на 17.10.2024 г. С молба от 24.10.2024 г. ищецът е уведомил съда, че исковата молба е вписана в СВп - Елин Пелин с вх. № 2565/17.10.2024 г., но не е представил по делото вписаната 1 искова молба. С разпореждане № 50/09.01.2025 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи вписаната искова молба, като му е указал последиците от неизпълнение на това указание. Съобщението с преписа от разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищеца на 23.01.2025 г. С молба, подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 31.01.2025 г., ищецът отново е посочил, че исковата молба е вписана с вх. № 2565/17.10.2024 г., но отново не е представил самата вписана искова молба, представил е справка от ИР за статус на заявление с вх. рег. № 2565/17.10.2024 г. и уведомление за извършено вписване по заявление този вх. рег. №.
При тези факти първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия въззивен състав.
Невписаната искова молба е нередовна /арг. от чл. 114, изр. посл. ЗС/, съответно правилно са дадени указания на ищеца да впише исковата молба. След изтичането на срока за изпълнение на тези указания, който е бил напълно достатъчен, срокът за изпълнението им е продължен по искане на ищеца с един месец, въпреки че не са били налице уважителни по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК причини за това /отдалечеността от гр. Елин Пелин на кантората на адв. Р., намираща се в гр. София, не са такива причини/. Дори в този срок ищецът не е представил доказателства за вписване на исковата молба, а именно не е представил самата вписана искова молба, само е уведомил съда, че исковата молба е вписана с вх. № 2565/17.10.2024 г. Факт е, че в разпореждането от 16.09.2024 г. съдът е указал на ищеца само да впише исковата молба, не и да представи доказателства за вписването й, като указания за представяне на доказателства за вписването не се съдържат и в разпореждането за продължаване на срока за изпълнение на указанията от 10.10.2024 г. Ищецът обаче е представляван от адвокат, чиято професионална квалификация предполага яснота у него за задължението да представи по делото доказателства за вписване на исковата молба.
Същевременно след изтичане на продължения едномесечен срок съдът с нарочно разпореждане от 09.01.2025 г. е указал на ищеца изрично в едноседмичен срок от уведомяването да представи вписаната искова молба, като му е указал последиците от неизпълнение на това указание. В този срок изричното указание не е изпълнено, а само отново е уведомен съда, че исковата молба е вписана с вх. № 2565/17.10.2024 г., като са представени справка от ИР за статус на заявление с вх. рег. № 2565/17.10.2024 г. и уведомление за извършено вписване по заявление този вх. рег. №. В молбата е направено и искане в случай, че съдът сметне за недостатъчни представените доказателства за вписване на исковата молба да продължи срока за изпълнение на указанията. Следва да се отбележи, че от представените с молбата на ищеца от 31.01.2025 г. доказателства не може да се установи надлежно именно вписването на исковата молба по делото. Дори да би могло да се установи това, страната е длъжна да представи оригинален екземпляр на вписаната искова молба по делото, а съдът, макар да има служебен достъп до ИР, няма задължение да 2 извършва справки в ИР с цел да установи верността на изложеното от ищеца, нито извършването на такава справка би заменило представянето на оригиналния екземпляр от вписаната искова молба. Освен това – и то е същественото, молбата е депозирана след изтичане на срока, определен с разпореждането от 09.01.2025 г., който е изтекъл на 30.01.2025 г. – присъствен ден, а молбата е пусната по пощата на 31.01.2025 г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че съгласно чл. 12, ал. 2 ПВп страната няма задължение да следи дали исковата молба е вписана, тъй като вписаната искова молба се изпраща служебно на съда, а в случая е достатъчно, че заявлението за вписване е подадено в СВп – Елин Пелин в указания от съда срок. Текстът на чл. 12, ал. 2 ПВп не е в смисъла, вложен от ищеца. Този текст съдържа правила единствено относно деловодното обработване на вписаната искова молба, като предвижда преписът от нея да се приложи по канцеларското дело, а оригиналът да се върне на съда, в който е образувано делото. Връщането на исковата молба в съда, в който делото е образувано обаче, не означава, че това връщане се извършва служебно. Ищецът е заинтересованото лице, което е подало заявлението за вписване /исковата молба не е изпратена служебно от съда за вписване/ и следва да поиска оригинала на вписаната искова молба и да я представи по делото. Самото задължение на ищеца де представи вписаната искова молба по делото не произтича от правилата на ПВп, а от дадените от съда указания за това с разпореждането от 09.01.2025 г., които са напълно правилни с оглед гореизложеното.
С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 119 от 12.02.2025 г. по гр. д. № 675/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3