Решение № 166 от 12.07.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. С., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500234 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение решение № 325/24.04.2023г. по гр. дело № 125/23г. на СлРС, с което е:

ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. „ш. с.“ бл.17 ет.3 ап.9, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3, сумите както следва:

- сумата 1941,72 лева (хиляда деветстотин четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за паричен заем № 5622531 от 15.07.2020 година и Договор за цесия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.11.2022 г. до окончателното й изплащане,

- сумата 340,48 лева (триста и четиридесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 29.07.2020 1 година до 08.09.2021 година,

- сумата 150,02 лева (сто и петдесет лева и две стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 09.09.2021 година до 25.10.2022 година, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2704 от 02.11.2022 г. по ч.гр.д. № 4664/2022 г. на СлРС и е ОСЪДЕНА А. В. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. „ш. с.“ бл.17 ет.3 ап.9, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3 направените разноски в производството в общ размер на сумата 429.04 и разноски по ч.гр.д. № 4664/2022 г. в размер на 148,64 лева.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство.

Въззивницата атакува изцяло цитираното решение, като твърди, че съдът неправилно е приел за действителна клаузата за плащане на договорна лихва от 40, 32 %, като се е обосновавал с редакцията н ачл. 19 ал.

4 и 5 от ЗПК. Не е обсъдил и възражението за нищожност на клаузата за неустойка с аргумент, че ответното дружество не е предявило претенция за неустойка. Счита, че тези изводи са погрешни и заявява, че клауза на чл. 5 от договора за заем е недействителна/нищожна на основание чл. 24 и чл.

143-148 от ЗПК. Прави анализ на договорния текст и на правните норми, като заявява, че е налице неравноправност, която необосновано и в противоречие с материалния закон не е констатирана от първоинстанционния съд. Развива съображения за това, че неустоечната клауза предвижда задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат и ако не го стори, кредитът му нараства, а опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Налице е противоречие с чл. 21 ал. 1 от ЗПК и в договора следва да с епосочи ГЛП и в конкретната хипотеза следва в него да се включи и неустойката, която осигурева печалба на кредитора. Това не е сторено, а ако беше, ГЛП щеше да е по-голям от вписания. Освен това не е посочен и реалният ГПР, тъй като в него не участва сумата за неустойка от 1090лв. така тези клаузи правят недействителен договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

2

С оглед всичко изложено въззивникът иска да бъде отменено като неправилно атакуваното решение и вместо това въззивният съд да приеме за установено, че процесният ДПК е недействителен. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна.

Излага детайлни съображения във връзка с релевираните оплаквания за недействителност на ДПК като последователно оборва всички развити в жалбата доводи. Прави анализ на събраните доказателства и приложимата правна уредба, с който повторно обосновава дължимостта на сумите и основателността на претенциите си. Счита, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел договора, източник на облигационното задължение на ответницата-въззивница, за действителен и като е преценил, че няма настъпили нови правопогасяващи или правоизменящи факти, е уважил изцяло установителните искове.

В обобщение иска да се постанови решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен. Претендира разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител по пълномощие на въззивницата, в случай, че надвишава минималните размери по Наредба №1/2004г. В случай на присъждане на разноски на насрещната страна иска тя да бъде задължена да посочи банкова сметка.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява лично, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и моли съда да отмени решението на СлРС.

Претендира присъждане на разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК, преводно нареждане и фактура.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява 3 процесуален представител по закон, с писмено становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли съда да потвърди атакуваното решение, претендира разноски за всички фази на производството, като представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са по принцип основателни.

Предявените обективно съединени установителни искове имат за предмет съществуването на парични задължения на ответницата към ищеца, с размер и основание, идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Заповед № 2704 от 02.11.2022г. по ч.гр.д. № 4664/2022г. на СлРС е издадена по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, гр. София /с правоприемник към момента „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр. София/ против А. В. Б. за сумата 1 941, 72 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем № 5622531 от 15.07.2020г., вземането по който е цедирано с договор за цесия от 01.12.2016г. - приложение от 03.02.22г. към него, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 01.11.22г., сумата 340, 48 лв., представляваща договорна лихва за периода 29.07.20г. – 08.09.21г.; сумата 150, 02 лв., представляваща законна лихва за 4 периода 09.09.21г. – 25.10.22г. и сумата 148, 64 лв., представляваща разноски по делото.

След подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на 28.11.2022г. от длъжника, заявителят е предявил настоящия установителен иск, като сочи за правопораждащи факти договор за паричен заем № 5622531 от 15.07.2020г. и приложение от 03.02.2022г. към договор за цесия от 01.12.2016г.

Безусловно, с оглед характера на правоотношението и качеството на страните по договора, сочен като източник на облигационното задължение, приложение намират разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

С договор за паричен заем № 5622531 от 15.07.2020г. между ответницата и „Вива кредит“ ООД, гр. София /което впоследствие е цедирало вземането, като спор по валидността на цесията и произведените с нея правни последици по отношение на цесионера-ищец „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД, гр. София и заемателката, няма/, по силата на който вторият, в качеството си на заемодател, е отпуснал на първата паричен заем в размер на 2600 лв. при уговорен дневен лихвен процент в размер на 0,11%, за срок от 60 седмици, платим на 30 погасителни вноски с определени дати, с размер на всяка от тях от 109, 04 лв., с фиксиран лихвен процент в размер на 40, 32 % и ГПР в размер на 49, 36 %.

Така, според ищеца общата дължима по договора сума е в размер на 3 271, 20 лв., но ответницата е извършила плащане в размер общо на 1 149 лв.

Останала била неизплатена главница от 1 941, 72 лв., договорна лихва 340, 48 лв. и мораторна лихва за забава за посочения минал период 150, 02 лв.

Фундаменталният отбранителен аргумент на ответницатавъззивница се състои в твърдението за недействителност на договора за заем поради наличие на неравноправни клаузи. По начало за такива заповедният съд е длъжен да следи служебно, а в исковото производство въпросът може да бъде разгледан и по възражение на страната.

Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съгласно чл.

143 ал. 1 от ЗЗП, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като 5 в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съгласно чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

Освен това, съгласно чл. 22 от ЗПК, „когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“ Приведени към настоящия случай, горните разпоредби намират своето пълно проявление - както в посока нарушение на изискването за задължително съдържание на договора за потребителски кредит, така и чрез наличието на неравноправни /и като таква - нищожни/, клаузи, които именно, са довели до несъответствие с изискуемото съдържание на ДПК, превръщайки го в недействителен.

В индивидуалния договор за паричен заем /който представлява договор за потребителски кредит по смисъла на закона/ има включена неустоечна клауза. От една страна, видно от типовия характер на целия договор „за паричен заем standard 14“, може да се приеме, че той, включително и тази клауза, е бил предварително изготвен и ответницата-потребител не е имала възможност да повлияе върху съдържанието му, респективно – на условието за неустойка. От друга страна настоящият състав намира, че категорично следва да се признае характер на неравноправност на тази клауза по следните причини:

С чл. 5 ал. 1 е уговорено: „Заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1.Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания – да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има 6 минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да няма кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ , да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ