Решение № 1692 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1692 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110137401 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Агенция за събиране на вземания” EAД срещу ответницата Д. А. С. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 4017,44 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7000045469 от 16.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда (01.02.2021 г.) до окончателното изплащане, и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 641,94 лева за периода от 26.07.2018г. до 01.02.2021 г..

В исковата молба се твърди, че на 16.07.2015 г. е бил сключен договор за потребителски кредит № 7000045469, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предоставило на Д. А. С. сумата от 5000,00 лева. Общата сума, която следвало ответникът да върне, била в размер на 9396,99 лева, като договорната лихва била в размер на 3010,75 лева. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 261,02 лева. Крайният срок за изплащане на кредита бил 25.07.2018 г. Длъжникът не заплатил дължимия заем в предвидените срокове, поради което дължала лихва за забава в размер на 641,94 лева за периода от 26.07.2018 г. до 01.02.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

На 31.08.2018 г. между ищеца и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания (цесия), индивидуализирани в Приложение № 1 от 10.02.2020 г. Поддържа, че ответницата е била валидно уведомена за извършената цесия с писмо от 13.02.2020 г., изпратено до посочения от нея адрес. В тази връзка ищецът моли съда да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 1 претендираните суми. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че ищецът твърди да има извършени плащания, но не ставало ясно как са извършени изчисленията. Прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. Ответницата е била представлявана от упълномощен адвокат.

На етап устни състезания пълномощникът накратко е преповторил оспорванията в отговора на исковата молба, възразил е, че ищецът не е успял да докаже дължимите суми, поради което дългът не бил доказан по размер.

Посочено е, че не се претендират разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 23007292/01.02.2021 г. ищецът е направил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.

Такава е била издадена на 18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 5948 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24-ти състав. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е било подадено възражение от длъжника. На ищеца е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок е била депозирана исковата молба по делото.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства на 16.07.2015 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 7000045469 между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и ответницата за предоставяне на кредит в размер на 5000,00 лева.

На 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и ищеца е бил сключен Рамков договор за продажба на вземания (цесия). В чл. 3.6 от Рамковия договор било уговорено ищецът в качеството на купувач от името на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Видно от Приложение № 1/10.02.2020 г. към Рамковия договор вземането по Договор за потребителски кредит № 7000045469 от 16.07.2015 г. било също цедирано на ищеца.

По делото е представено уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПТБИ/7000045469 до ответницата за уведомяването за извършеното прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит. От представеното в копие известие за доставяне се установява, че същото е било адресирано до ответницата на адреса , посочен в Договор за потребителски кредит № 7000045469 от 16.07.2015 г. и уговорен в договора като адрес за кореспонденция и уведомления между страните. Пратката е останала непотърсена.

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза, доколкото същото е изготвено от експерт със специални знания, след запознаване с материалите по делото и по-специално – извлечение от банковата сметка на ответницата при „ТИ БИ АЙ БАНК” АД 2 по повод кредита. От експертните изводи се установява, че сметката на ответницата е била заверена на 16.07.2015 г. със сумата в размер на 6386,24 лева, включваща сумата на предоставения кредит в размер на 5000,00 лева, сумата в размер на 702,00 лева – застраховка, и сумата в размер на 684,24 лева – еднократна такса за оценка на риска. По кредита били постъпили плащания в размер на 4468,18 лева, с които били погасени главница в размер на 2302,24 лева, договорна лихва в размер на 2047,49 лева и лихва за забава в размер на 118,45 лева. Вещото лице е посочило, че непогасената главница възлиза в размер на 4084,01 лева, а лихвата за забава за периода от 26.07.2018 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (01.02.2021 г.) е в размер на 904,15 лева.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Пред първоинстанционния иск са били предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото успешно се доказва, а и не се оспорва от насрещната страна, че е настъпила цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит, като същите са били прехвърлени на ищцовото дружество.

Отношенията между страните по процесния договор за потребителски кредит са подчинени на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в редакцията му към датата на сключване на договора (ДВ бр.

57/2015 г.). В настоящия случай ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос за вземане по договор за банков кредит, по който на ответницата е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Константната съдебна практика приема, че съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения, а служебното начало следва да се приложи и в насока проверка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Районната инстанция счита, че при сключването на процесния договор не са били спазени изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването”, а съгласно т. 12 – „погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато 3 лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит“.

От съдържащата се в договора информация се установява, че всяка вноска, без последната, е в размер на 261,02 лева, а последната – в размер на 261,29 лева. Не става ясно какво точно се включва в размера на месечната вноска от 261,02 лева, респ. 261,29 лева като части от главницата, лихвата и други такси/разноски. От представените по делото доказателства не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитора да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска е предназначена за погасяване на главницата, каква част – за погасяване на задължението за лихва, и каква част – за погасяването на други разходи или такси, при наличието на уговорени такива. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от отделните компоненти ще бъде платена с всяка месечна вноска. В началната част на договора е посочено, че размерът на кредита е 5000,00 лева, налице е услуга „BANK ЖИВОТ АГЕНТ” в размер на 702,00 лева, която от експертизата се установява, че е застраховка, и общият размер на кредита е посочен да възлиза на 6386,24 лева. От съдържанието на договора не става ясно дали посочената застраховка е инкорпорирана като погасявано вземане с всяка месечна вноска, но от експертните изводи се установява, че същата като сума е била усвоена в същия ден и ведно с кредита по договора. В чл. 10 от договора е уреден годишният процент на разходите в размер на 41,41 и е посочено, че общата дължима сума от кредитополучателя е 9396,99 лева.

Кредитополучателят следва да заплати и еднократна такса за оценка на риска в размер на 684,24 лева съобразно чл. 7.1, която е дължима в деня на подписване на договора, финансира се от Кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното от кредитополучателя желание в Искането – декларация.

В инкорпорирания в чл. 11.2 погаситетелен план не е обозначено колко от посочената такса влиза в месечната вноска, а по делото не е представено искане-декларация. В погасителния план е посочен само размерът на месечната вноска, ведно с всеки падеж, а именно 261,02 лева за всички вноски без последната и 261,29 лева за последната вноска. В чл. 9.2-9.3 е уговорено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината и за целите на договора лихвеният процент се изчислява като 1/360та част от лихвения процент по договора (27.09 %). Видно обаче от разпоредбата на чл. 9 от договора лихвеният процент не е уговорен изрично като фиксиран – в разпоредбата става въпрос и за „процедури за промяна на лихвения процент” и „различни лихвени проценти”, поради което съдът 4 счита, че посоченият лихвен процент е първоначално уговорения към момента на сключване на договора.

Предвид изложеното съдът счита, че от така инкропорирания погасителен план в договора не се установява с всяка вноска каква част от главницата, лихвата (при условие, че същата не е изрично фиксирана, а има възможност и за промяната ), таксата за оценка на риска и евентуално разноските по сключената застраховка „B A N K ЖИВОТ АГЕНТ” се погасяват. Посочените вземания не са конкретизирани по вид или размер в погасителния план, а от уговореното в договора става ясно, че част същите съставляват компонент от ежемесечните погасителни вноски и част от същите е възможно да са променливи. В разписания на втората страница от процесния договор погасителен план са посочени само падежните дати, размера на отделните вноски, но не е упомената и оставащата главница.