Решение № 45 от 07.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:Събина Н. Христова

Диамандиева

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500241 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 260010/10.02.2021 год. по т.д.№ 115/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд е осъдено ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да заплати на П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН **********, всички от гр.

*******, ул. ******* № ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. П. А. /баща на първите трима и съпруг на последната от тях/, настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водача Ш. Д. А., застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 02.08.2019 г. до окончателното плащане на сумите, като исковете за разликата над 1 уважените размери главница до претендираните такива от 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) лв. от всеки един от ищците, като неоснователни, са отхвърлени. Осъдено е ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати на П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 373,33 лв. Осъдено е ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати на адв.Р.М. от АК - София, с личен №*******, с адрес на дейността: гр.*******, ул. ****** № ***, ет *** сумата 14 064 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 и §2а от ДР от Наредба №1/09.07.2004 г. Осъдени са П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1726,67 лв. Осъдено е ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 12 800 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин лева), представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете, както и 5 (пет) лв. - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Неразделна част от горепосоченото решение е решение № 260011/12.02.2021 год. по т.д.№ 115/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260010/10.02.2021 год. по т.д.№115/2019 год. по описа на Ямболския окръжен съд, като след абзац пети от диспозитива на решението да се чете текста „ Решението е постановено при участието на Ш. Д. А. ЕГН ********** от с. ******, общ. ******, обл.******, ул. ******, № ***, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д.

1.Постъпила е въззивна жалба от П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К. Г. А. с ЕГН **********, всички от гр. *******, ул. ******* № ***, чрез процесуален представител адв.Р.М.-САК, срещу решението в частите, с които исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за всеки от ищците за сумата над 80 000 лв. до претендираните 150 000 лв. /за разликата от по 70 000 лв./, ведно със законните лихви върху сумите считано от 02.08.2019 год. до 2 окончателното им изплащане и ищците са осъдени да заплатят сумата от 1726,67 лв. съдебни разноски на ответника.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението в обжалваните части като необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. След изложение на безспорно установените по делото факти относно деликта, в резултат на който е настъпила смъртта на бащата на първите трима ищци и съпруг на последната ищца, както и относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по застраховка „ГО“ на автомобилистите на виновния за ПТП водач на т.а. „М.“ се твърди, че присъдените размери на обезщетенията са крайно занижени, не съответстват на размерите определяни в съдебната практика при други сходни случаи и на принципите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Извършен е анализ на гласните доказателства ангажирани от ищците за установяване на вида и характера на претърпените от всеки от тях болки и страдания поради загубата на обичан баща и съпруг, с твърдение, че претендираният размер на обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от ищците отговаря на доказаните по делото претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че окръжният съд не е анализирал и преценил в тяхната съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства за определяне на справедлив размер на обезщетенията за ищците. Не е отчетена близката родствена и силната емоционална връзка основана на взаимна обич и привързаност, между ищците и починалото при ПТП лице, не са съобразени конкретните икономически условия в страната и нарастващите нива на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, не е взета предвид възрастта на ищците и на пострадалия към момента на ПТП, както и обстоятелството, че починалият е бил много добър, работлив човек, глава на семейството, полагал е грижи за всички свои роднини, а след смъртта му ищците са изгубили цялата си финансова и морална опора. Твърди се, че съдът е следвало да вземе предвид и обстоятелството, че починалият е намерил своята смърт работейки, докато е изкарвал прехраната на своето изключително сплотено и задружно семейство.

Твърди се, че всички са живели в едно домакинство и отношенията, които С.

А. е имал преди смъртта си с всеки от ищците са много по-силни от обичайните, поради което след смъртта му те са изпитали изключителни по 3 интензитет и продължителност болки и страдания. Твърди се, че мотивите на съда относно определения занижен размер на обезщетенията са лаконични, което е в разрез с изискванията на съдебната практика за мотивираност на изводите на съда относно приложените критерии за справедливо обезщетяване. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на законните лихви върху пълните размери на обезщетенията в размер от по 150 000 лв. за всеки от ищците и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците по чл.38 от ЗА с ДДС, за всеки един от тях.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД–гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.Т.П.-САК. Твърди се, че неоснователно се възразява за занижен размер на присъдените от окръжния съд обезщетения, че по делото не е установена изключително силна връзка на всеки един от ищците с пострадалия при ПТП. Изложени са съображения, че в случая отношенията не са били по-различни от обичайните, а това, че смъртта е причинена при изпълнение на трудови функции е без значение за размера на обезщетенията. Сочи се, че всяко от децата на починалия при ПТП има свое семейство и свои деца, поради което звучи нереалистично твърдението, че по цял ден те стоят затворени, като тъжат и плачат за С. А.. Сочи се, че смъртта на наследодателя не е променила съществено начина на живот на ищците и техните семейства. Твърди се, че показанията на свидетелите не следва да се кредитират в по-голямата си част, тъй като се сочат противоречиви обстоятелства и явстват незнания на свидетелите за съществени обстоятелства относно ищците и починалото лице, което поставя под съмнение верността на показанията. Твърди се, че отношенията на привързаност, грижовност и разбирателство между ищците и техния наследодател са неустановени, а твърденията за изживени интензивни и продължителни психически страдания след смъртта на С. А. са недоказани. Сочи се, че размерите на претендираните обезщетения от ищците не отчитат ниския стандарт на живот в страната, както и стандарта на живот поддържан от тях преди смъртта на техния наследодател. Сочи се, че при присъждане на обезщетение в общ размер от 400 000 лв. би се стигнало до неоснователно обогатяване, което е извън 4 идеята за справедливо обезщетяване. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба на въззивниците-ищци без уважение и за потвърждаване на решението в отхвърлителните му части.

2.Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д с ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.Т.П.-САК, с адрес: гр.*****, бул.“*******“ №***, срещу решението в частите, с които претенциите за всеки от ищците са уважени за сумите от по 40 000 лв. до 80 000 лв., ведно със съответни законни лихви, съдебни разноски общо над 4730 лв. и държавна такса общо над 6400 лв. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се нарушаване на принципа на справедливост поради завишаване на размерите на обезщетенията присъдени в полза на ищците. Посочено е, че общият размер на присъдените обезщетения ведно с лихвите ще надхвърли 400 000 лв., което излиза извън обезщетителната функция. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел конкретно установените действително претърпени морални вреди, техният интензитет и продължителността на болките и страданията, които не са такива, каквито сочат ищците. Изложени са подробни съображения за недоказаност на твърденията на ищците за изключително близки отношения преди смъртта на наследодателя и преживени болки и страдания, които да надхвърлят обичайните при загуба на близък родственик.

Сочат се празноти и противоречия в показанията на разпитаните свидетели относно съществени обстоятелства по делото, поради което се твърди, че свидетелските показания са предварително манипулирани и не следва да им се дава вяра. Освен недоказаност на твърденията на ищците за изключителност на отношенията и вредите, се сочи прекомерност на размерите на присъдените обезщетения дори за обичайните случаи. Твърди се, че не е съобразена в съвкупност тежестта на критериите по ППВС № 4/1968 год. и трайно установената съдебна практика, като в този смисъл не са изложени мотиви от първоинстанционния съд. След извършен анализ на доказателствата се твърди, че определянето на обезщетения за неимуществени вреди над 40 000 за всеки от ищците, ведно със законната лихва би било в противоречие с чл.52 от ЗЗД, тъй като се явява несправедливо. Изложени са подробни аргументи относно липсата на 5 основание за начисляване на ДДС върху дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове в тези части.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещните страни П. С. А. с ЕГН **********, Р. С. А. с ЕГН **********, Б. С. А. с ЕГН ********** и К.

Г. А. с ЕГН **********, всички от гр. *******, ул. ******* № ***, чрез процесуален представител адв.Р.М.-САК. Оспорени са твърденията на въззивника-ответник за недоказаност на сочените от ищците обстоятелства имащи значение за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Твърди се, че свидетелските показания са обективни, достоверни и отразяват преки възприятия на свидетелите, поради което не са налице основания същите да не бъдат кредитирани. Посочено е, че етническата група към която принадлежат страните и свидетелите не е фактор от значение за изхода на делото и не следва да се обсъжда от съда при постановяване на решението, а следва да се вземе предвид съдебната практика в аналогични случаи, която определя много по-високи размери на обезщетения от присъдените по делото. Възразено е по твърдението за липсата на основание за начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение по Наредба №1 за МРАВ, цитирана е практика на ВКС.