Решение № 7401 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7401 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100504987 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното производство С. Л. Д., чрез пълномощника – адв. И. Д., срещу Решение № 444 от 10.01.2025 г., постановено по гр. д. № 66047/2023 г. по описа на СРС, 175 състав - вцялост, с което е прието за установено по предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. Д. дължи на „Софийска вода“ АД, сумата от 1107,22 лв. представляваща цена на потребени ВиК услуги за имот: апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к.

********, кл. № ********, за периода 21.05.2020г., до 17.01.2023г., отразена във фактури, дължими за периода 19.12.2022 – 16.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2023г. по описа на СРС, 175 с-в.

В жалбата се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, в контекста на констатацията за наличие на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника. Твърди се, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, тъй като Данъчната декларация не доказвала гражданскоправни последици за собствеността. По тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия „Софийска вода“ АД.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на 1 въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК не следва да повтаря. В отговор на възраженията, адресирани с въззивната жалба, следва да се посочи:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо стойността на потребени ВиК услуги за периода от 21.05.2020г. – 17.01.2023г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, клиентски № ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 20455 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34504/2023г.. по описа на СРС, ГО, 175 състав.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от съвкупния прочит на приобщените по делото доказателства, в частност: Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба вписвания – гр. София, Удостоверение за наследници на Н.К.С., писмо от Столична община и Декларация по чл. 14 ЗМДТ относно водоснабдения имот, че ответникът притежава качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Обемът и стойността на ползваните услуги за процесния период е приет за установен въз основа на неоспорените от страните заключения на Съдебнотехническата и счетоводна експертиза.

С тези съображение районният съд е уважил предявеният иск за главница.

Спорът във въззивното производство е концентриран около възражението за липса на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, доколкото последното е релевирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Относно останалите възражения, наведени с отговора на исковата молба, доколкото същият е подаден извън срока по чл. 131 ГПК, както правилно е съобразено в ревизирания акт са преклудирани.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,

2 водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота.

Нормата на чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.

Както правилно е съобразил районният съд, от приобщените по делото Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба вписвания – гр.

София, Удостоверение за наследници на Н.К.С., писмо от Столична община и Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че за част от исковия период 21.05.2020г. – 07.05.2021г., титуляр на правото на собственост върху водоснабдения имот е Н.К.С. – до смъртта си на 07.05.2021г. Същата е оставила за единствен свой наследник дъщеря си - ответникът С. Л. Н..

Съвкупната преценка на приобщените по делото Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба вписвания – гр. София, Удостоверение 3 за наследници на Н.К.С., писмо от Столична община и Декларация по чл. 14 ЗМДТ сочи, че като собственик на топлоснабдения имот, за част от исковия период - 21.05.2020г. – 07.05.2021г. /датата на смъртта й/ се легитимира наследодателят на ответницата – въззивница – Н.К.С..

След смъртта си, същата е оставила като единствен свой наследник дъщеря си – ответницата С. Л. Д., а доколкото в производството не се ангажират конкретни твърдения касаещи смяната на собствеността, нито се твърди, че за процесния период имотът е ползван на договорно основание от трети за производството лица, то правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че за остатъка от процесния период – 07.05.2021г. – 17.01.2023г., като собственик на водоснабдения имот се легитимира ответницата.

Така, действително за част от процесния период от 21.05.2020г. – 07.05.2021г., не се установяват облигационни отношения между ответника и ищцовото дружество, което обстоятелство обаче, не освобождава последната от задължението за заплащане на стойността на потребените ВиК услуги.

За тази част от исковия период обаче, задължението й произтича от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, според която наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно размера на дяловете си. При липса на твърдения за диференциран ред на приемане на наследството, а и при наличието на конклудентни действия по приемането му /чрез подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ/, по арг. на чл. 5, ал. 1 ЗН, следва да се приеме, че ответникът С. Л. Николова е придобила изцяло наследството на своята майка.

От гореизложеното следва, че за периода 21.05.2020г. – 07.05.2021г. въззивникът е задължен за сумите за доставени ВиК услуги, не в качеството си на собственик на водоснабдения имот, а в качеството си на наследник на задълженото по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. лице – Н.К.С..

По отношение на останалата част от исковия период 07.05.2021г. – 17.01.2023г., както бе посочено по – горе, ответникът дължи стойността на предоставените ВиК услуги, в качеството си на титуляр на правото на собственост върху процесния имот.

В отговор на релевираното от въззивника възражение за липса на облигационно отношение между страните, следва да се посочи, че липсва законово изискване, според което правото на собственост да се доказва, единствено, посредством титула за собственост, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение.

В подкрепа на изводите, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал.

1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през част от исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот през този период на първо място следва да се разглежда представеното по делото писмо от Столична община, дирекция „общински приходи“, отдел „ОП-Красна поляна“, от което е видно, че ответникът е декларирал себе си като данъчно задължено лице за процесния период. Писмото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и се ползва с материална доказателствена сила по отношение удостовереното обстоятелство, а именно, че ответникът е 4 декларирал имота като собствен в посочения период.