Решение № 1116 от 10.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Варна, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110202320 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. Д. Н. чрез адв. М. М. против Електронен фиш серия К № 9067753 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба не се оспорва факта, че на посочените в обжалвания електронен фиш дата и час въззивникът е управлявал процесното МПС, но се сочи несъставомерност на осъщественото деяние, предвид нормата на чл. 92 ал.1 т.2 от ЗДвП. Навеждат се доводи за издаване на електронния фиш в нарушение на нормата на чл. 34 от ЗАНН, извън предвидените в разпоредбата давностни срокове. Като аргумент за отмяна на акта се сочи и твърдението че нарушението не е описано с всичките му признаци от обективна страна, като АНО се е ограничил да посочи отчетената скорост на движение на управлявания от въззивника автомобил, което описание според становището в жалбата не е достатъчно за квалифициране на деянието по една от двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП. Излага се твърдение, че липсват доказателства, че средството за измерване, с което е засечена скоростта отговаря на изискванията на Закона за измерванията и наредбата за приложението му. Като аргумент досежно незаконосъобразността на електронния фиш се сочи твърдението, че не е приспадната възможната грешка на техническото средство. Иска се електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. М., с което се поддържа жалбата с изложените в същата доводи. Навежда се допълнителен аргумент относно 1 необосноваността на електронния фиш, с оглед твърдението, че от приложената към АНП снимка не е видно какъв е вида и номера на превозното средство, чиято скорост е измерена.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на същата – юк Л., в което се сочи, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 9067753 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че на 18.09.2022 г. в 15.58 ч. в гр. Варна, Аспарухов мост, на южен пътен възел в посока бул. Христо Ботев е управлявал МПС – специален автомобил „Интегра Бокс Интегра ЖС“ с рег. № ***, като нарушението е установено с АТСС – АRH CAM S1 с номер 120сс8е. След като е установено, че автомобилът е управляван от въззивника, на последния е съставен процесния електронен фиш. В хода на административно-наказателното производство не е постъпила декларация, изходяща от същия, с посочване имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената дата.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка, както е представените от въззивника разпечатка от информационната система на ЦСМП – гр. Бургас, извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване , с което е била засечена скоростта, посочена в обжалвания електронен фиш. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно 2 нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".

Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 18.09.2022 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.

По делото не се оспорва фактът, че въззивникът е управлявал процесния автомобил на посочената в електронния фиш дата и час, поради което съдът прие това обстоятелство за безспорно установено.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 71 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 68 км/ч.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120сс8е, което е одобрен тип средство за измерване, видно от 3 приложеното по делото копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, подписано от И.Д. Председател на БИМ и на което е извършена метрологична проверка на 20.09.2022 г. със срок на валидност 1 г. /видно от приобщеното с АНП копие на протокол за проверка № 60-СГ-ИСИС/09.11.2021 г./.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТСС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 819р-21012/10.07.2031 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 13.00 до 16. 00 ч., в рамките на който е извършено и описаното в електронния фиш нарушение.

Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис.

С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно е установена фактическата обстановка, описана в оспорвания електронен фиш.

Същевременно обаче доказателствата по делото сочат по категоричен начин, че извършеното превишение на скоростта не представлява административно нарушение, доколкото попада в изключенията на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество. Действително съгласно разпоредбата на това изключение не е абсолютно, а е приложимо само спрямо автомобил със специален режим на движение. Нормата на чл. 91 ал.1 от ЗДвП сочи, че моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Същевременно разпоредбата на чл. Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, издадена от министъра на вътрещните работи /Наредбата/ определя, автомобилите, които могат да ползват специален режим на движение и към които се отнасят превозните средства обслужващи спешна медицинска помощ.