Решение № 2750 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2750 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100509912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.05.2022 г. по гр.д. № 56801/21 г., СРС, ГО, 70 състав е осъдил Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „****” **** да заплати на Х. К. Х., ЕГН **********, на основание чл. 181, ал. 1, пр.

2 ЗМВР, сумата от 4 320 лева, представляваща левова равностойност на полагаща се безплатна храна за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2021г. до окончателното погасяване и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 496.88 лева - разноски по делото, сторени в производството пред СРС, като е отхвърлил иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 288 лева - неоснователно обогатяване с разходите за служебно пътуване с обществения транспорт в периода от 01.02.2018г. до 10.08.2020г., поради неизпълнение на задължението по чл. 185 ЗМВР, като неоснователен. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Х. К. Х., ЕГН ********** да заплати на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „****” ****, сумата 9.38 лева, представляваща разноски по делото, сторени в производството пред СРС.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Министерство на вътрешните 1 работи, с адрес: гр. София, ул. „****” ****, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 500.93 лева - държавна такса и разноски по делото.

Решението, в частта, в която е уважен предявеният от Х. Х. срещу МВР иск с правно основание чл.181, ал1, пр.2-ро от ЗМВР за сумата от 4320 лв., представляваща левовата равностойност на полагащата се безплатна храна за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до окончателното погасяване е обжалвано с въззивна жалба вх. № 158238/28.07.2022г. от ответника Министерство на вътрешните работи, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****” ****, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.С. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че СРС неправилно е тълкувал материалноправните разпоредби на ЗМВР. В МВР има три категории служители, като статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 държавни служители-полицейски органи и органи по пожарната безопасност и защита на населението се урежда от ЗМВР, статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 се урежда със ЗДСл, а статутът на лица, работещи по трудово правоотношение/ чл.142, ал.1, т.3 се урежда от КТ и ЗМВР. Счита, че ако законодателят е искал и статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да се урежда при условията и по реда и на ЗДСл и на ЗМВР, е щял изрично да го предвиди. Аргумент в разглежданата насока е последното изменение на чл.

142, ал. 4 от ЗМВР (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 7 юли 2020 г.), с което законът разширява кръга на приложимите относно статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР разпоредби, като към тези от Закона за държавния служител са прибавени и следните лимитативно изброени разпоредби на ЗМВР: чл. 56. чл. 151. ал. 1 и 7 . чл. 156, ал. 4. чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а. чл. 190. ал.

2, чл. 191 и 233.

В мотивите на решението съдът е приел, че разпоредбата на чл. 181, ал.

1 от ЗМВР не съдържа ограничение относно кръга служители от МВР, на които се осигурява храна или левовата й равностойност, както и че ЗМВР не дава правомощия на министъра на вътрешните работи да определя този кръг, имайки предвид чл. 1 от Наредба № 8121 з- 773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на 2 министерството на вътрешните работи (Наредбата). Действително, ако се проследи в развитие уредбата на чл. 181 от ЗМВР, ще се установи, че във всичките й редакции е употребен изразът „служителите на МВР“, но с оглед проведената с изменението на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 14/2015 г.) диференциация на служителите в МВР, когато по-нататък в ЗМВР е използван изразът „служителите на МВР“, се имат предвид не всички служители, а само тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР. Съдът неправилно обсъжда и начинът на образуване на индивидуална работна заплата на въззиваемия през исковия период. Съгласно § 69, ал. 6 от ПЗР ЗИДЗМВР „При назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. От посочената правна норма следва, че при определяне индивидуална основна заплата на Х. е включена левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.

Самият закон определя начина, по който следва да се формира основната заплата на служителя и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната. Ето защо, считано от м.01 февруари 2017 г. предвид назначаването на Х. за държавен служител на длъжността "главен експерт“ в отдел 01 „Оперативна готовност“ към дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“, размерът на основната му заплата от 1910 лева е формиран по формулата на § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗМВР, в който влиза и заплащаната му преди законовата промяна левова равностойност на храната. Същевременно се сочи, че за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 oт ЗМВР, иначе казано за държавните служители от общата администрация на министерството, има законова делегация, препраща към Закона за държавния служител. За тази категория държавни служители ЗДСл е специален по отношение на всички въпроси, уреждащи служебното им правоотношение.

Както в ЗДСл, така и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чрез която се определя структурата на заплатите на държавните служители, липсва правило, съобразно което на държавните служители да се изплащат суми за храна или други доволствия. За 3 държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е неприложима. Това разрешение на законодателя е в съответствие и с един от основните принципи в правото - за равенство и недискриминация (чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи вр. с чл. 1 Протокол 1), който изисква равно отнасяне към еднакви случаи, респективно допуска неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях - като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество. В резюме се сочи, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са част от конституционното понятие държавен служител и с оглед на това смисълът на относимите към служебното им правоотношение правни понятия, както и възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение, се извежда от Закона за държавния служител/ЗДСл/, при отчитане на спецификите на Закона за Министерството на вътрешните работи. Юридическият факт, правопораждащ служебното правоотношение на въззиваемия Х. с МВР, е актът за назначаване, издаден на основание ЗДСл., който регламентира и всички елементи на служебното правоотношение, сред които за органа по назначаване няма задължение да заплаща на служителя нищо. различно от установеното в обсъдените по-горе разпоредби от ЗДСл.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният срещу МВР иск с правно основание чл.181, ал.1 ЗМВР като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Х. К. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат П. В., със съдебен адрес: гр.София, бул. **** оспорва въззивната жалба като недопустима с подробно изложени доводи в тази насока, като счита, че процесното решение е влязло в сила. По същество се сочи, че жалбата се явява неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатски възнаграждения.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна 4 и е процесуално допустима. По делото са приложени екранни разпечатки, направени през системата за сигурно елекронно връчване/ССЕВ/ при МВР, от които е видно, че решението е получено на 17.05.2022 г. от процесуален представител на ответника в 8:39, но самото решение не е било приложено.

На същата дата в 8,40 ч. администратор от МВР веднага е отговорил, че липсва прикачен файл с решението, но на това съобщение не е получен отговор от СРС до момента на подаване на молбата от юрисконсулт Цановска на 01.07.2022г. С тази молба е поискано от съда да разпореди връчване на решението от 16.05.2022 г. по гр.д. № 56801/2021 г. с оглед осъществяване на процесуалната възможност за подаване на въззивна жалба. С оглед молбата и на 13.07.2022 г., съдът е разпоредил връчване на съдебното решение на ответника. Такова връчване е извършено на 14.07.2022 г., въззивната жалба е входирана на 28.07.2022 г., т.е. в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок от връчването на страната.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като само първият иск е предмет на производството пред въззивната инстанция.

Ищецът Х. К. Х. твърди, че с ответника били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Оперативна готовност“ към Дирекция „Отбранително мобилизационна подготовка“ при МВР, с ранг „Ш-младши“, че през периода от 01.10.2018г. до 30.09.2021г. не му била предоставяна полагащата му се безплатна храна, нито му била заплатена левовата й равностойност (чл. 181, ал. 1 ЗМВР) в размер на 4 320 лева-по 120 лева месечно съобразно издадените въз основа на законовата делегация на чл. 181, ал. 4 ЗМВР заповеди на 5 министъра на вътрешните работи №№ 8121 з-58/09.01.2017г., 8121344/16.01.2018г. и 8121з-1464/31.12.2019г. Сочи, че съдът следва да отчете факта, че с въпросните заповеди и издадената въз основа на чл. 181, ал. 5 ЗМВР Наредба № 8121 з - 773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите от МВР министърът неправомерно ограничил кръга на правоимащите служители, като изключил тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като с издадена от министъра Заповед № 8121з-1528/15.12.2015г. неправомерно, извън законовата делегация на чл. 185, ал. 2 ЗМВР и в противоречие с чл. 185, ал. 1 ЗМВР, министърът изключил същите служители и като правоимащи чл. 185, ал. 1 ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения да пътуват безплатно в обществения градски транспорт при условия и по ред, определени в същата заповед, поради което ищецът не получил карта за безплатно пътуване по образец. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да за плати претендираните суми, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното им погасяване.