Решение № 6822 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6822 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Н.а

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100511401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20091729/23.05.2023 год., постановено по гр.д. №62800/2020 год. по описа на СРС, 143 състав са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД от И. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.

*******, действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 1553.41 лв. която сума е платена на ответника без основание, чрез принудително усвояване от банковата сметка на ищеца, с цел изплащане на погасени по давност задължения по изпълнителен лист от 22.12.2016г., от които 753.78 лв. главница, 439.48 лв. законна лихва за периода от 13.11.2014г. до 11.08.2020г., и 360.15 лв. обезщетение за платени такси и разноски по изпълнителното дело с №20208560401371 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на действие СГС; и сума в размер на 141.81 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника, от които 55.00 лв. платени за налагане и вдигане на запор на банковата сметка на ищеца и 86.81 лв. платена такса за прекратяване на изпълнителното дело - платени такси и разноски по изпълнителното дело с №20208560401371 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на действие СГС, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.12.2020 година до пълното изплащане на задължението. Ищецът е осъден на основание 1 чл.78, ал.1 ГПК да заплати сума в размер на 100 лева, представляваща разноски, направени за възнаграждение на юрисконсулт.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ищеца, с която оспорва решението на СРС, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда относно началния момент, от който започва да тече нова давност, като приема, че това не може да е момент, различен от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Оспорва приложимост на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, с която съдът обосновава, че давностният срок в процесния случай е петгодишен, като твърди спрямо сумите да е приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Поддържа, че образуваното изпълнително дело е незаконосъобразно образувано, както и че същото не е от естество да прекъсне давността, тъй като към момента на образуването му същата е изтекла. Твърди, че по време на изпълнителното производство давност не се спира.

Моли съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв.

Р.А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.

Ищецът твърди, че през 2014 г. ответникът по настоящото дело е образувал срещу него заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК за неизплатени задължения в размер на 2453.79 лв. представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от месец 10.2011г. до м.04.2014г. и за сумата от 404.44 лв. представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 30.11.2011г. до 15.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.11.2014г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2014г. по ч.гр.д. №61963/14г. на СРС, 118-ти състав.

Твърди се, че е било депозирано възражение пред заповедния съд само в частта за главницата в размер на 1700.01 лева, за което е било образувано гр. дело №19651/15 по описа на 118-ти състав, приключило с решение, влязло в сила на 18.01.2017г. Сочи се, че за 2 сумата от 753.78 лв. заповедта по ч.гр.д. №61963/14г. на СРС, 118-ти състав е влязла в сила като неоспорена.

Ищецът описва, че на 04.08.2020г. с вх.№ 17398/04.08.2020г. „Топлофикация София“ ЕАД подава молба до ЧСИ Б.Б. с рег.№856 с район на действие СРС и е било образувано изпълнителното дело с №20208560401371.

Твърди се, че по образуваното изпълнително дело със запорно съобщение с изх.

№25263/11.08.2020г. е поискан и наложен запор - удръжка от пенсията на И. Н. П. в размер на 53.54 лв. по банковата му сметка в полза на ответника.

Твърди се, че след налагане на запора, на 20.08.2020г. по извършена банкова транзакция по документ № B. сумата от 1 553.41 лв. е изцяло „служебно“ преведена по сметката на ЧСИ Б.Б..

Твърди се, че за да бъде вдигнат запора на банковата му сметка, както и за да приключи изпълнителното дело ищецът е бил уведомен, че следва да довнесе сумата от 86.81 лв., които той платил.

Твърди се от ищеца, че всички действия от страна на взискателя по ИД №20208560401371 са неправомерни и ответника „Топлофикация София“ ЕАД е получил принудително сумата от 1 553.41 лв. от И. П. без основание, както и че се е обогатил неоснователно за негова сметка, поради което следва да я върне.

Твърди се, че не било налице основание за имущественото разместване поради изтекла погасителна давност на задължението представляващо „периодични плащания“ към „Топлофикация София“ ЕАД, като ищецът се позовава на Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК и твърди, че в казуса иде реч за "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на И. Н. П., сумата от 1553.41 лв. която сума е платена на ответника без основание, чрез принудително усвояване от банковата сметка на ищеца, с цел изплащане на погасени по давност задължения по изпълнителен лист от 22.12.2016г., от които 753.78 лв. главница, 439.48 лв. законна лихва за периода от 13.11.2014г. до 1 1.08.2020г., и 360.15 лв. обезщетение за платени такси и разноски по изп.дело, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 141.81 лв. представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника, от които 55.00 лв. платени за налагане и вдигане на запор на банковата сметка на ищеца и 86.81 лв. платена такса за прекратяване на изпълнителното дело, както и законната лихва от датата на завеждане на ИМ до пълното изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба се оспорва претенцията, като се твърди, че събраните суми по изпълнителното дело не са събрани без основание и са били дължими.

Ответникът твърди, че сочената от ищеца сума не е постъпила по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, като в този смисъл се твърди, че предявеният иск не е доказан 3 нито по основание, нито по размер.

Ответникът иска от съда да отхвърли претенцията и му присъди разноски.

В съдебно заседание – ищецът, редовно призован не се е явил лично, представляван е от надлежно упълномощен процесуален представител. Последният поддържа исковите претенции, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За ответното дружество – редовно призовано, в съдебно заседание се е явил управителя и надлежно упълномощен процесуален представител, като се поддържат заявените възражения с отговора на исковата молба и се сочат доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е подаден в срока по чл.263, ал.1 ГПК и е допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Във въззивното производство е спорен въпроса за давностния срок, с изтичането на който се погасяват вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение.

Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в случая за задължения за плащане на цена на потребена топлинна енергия, това е последното число на месеца, следващ отчетния период. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона в диспозитива по т. 14 от ТР № 2/2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на ГПК (отм.); не прекъсва течащата давност на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. В конкретния случай няма спор, че изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК поради неоспорване от длъжника на сумата от 753,78 лева. В новия ГПК заповедното производство е уредено като част от изпълнителното производство, като то представлява факултативна възможност за кредитора да се сдобие с изпълнително основание, без да води съдебен процес. Безспорно връзката на заповедното производство с изпълнителното е видна, но не и определяща, като по-същественото е, че заповедното производство е съдебно производство, макар и формално, едностранно и безспорно. Макар и формална, преценката която съдът извършва в това производство е значима и определя правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение, като те далеч надхвърлят изпълнителната сила.

Смисълът на заповедното производство е да се провери дали едно твърдяно субективно изискуемо право е спорно като, ако се установи, че то е безспорно, да се пристъпи директно към изпълнение на това вземане чрез издаване на изпълнителен лист. Преценката, която 4 съдът извършва е дали има твърдение за индивидуализирано, изискуемо вземане, което не е отречено от правния ред и не противоречи на добрите нрави. След издаване на заповедта, съдът изпраща съобщение до длъжника, като му дава възможност да възрази срещу така заявеното вземане, като му указва какви са правните последици от неговото бездействие, а именно, че заявеното вземане ще стане ликвидно и годно за принудително изпълнение. Ако се издаде заповед за изпълнение и срещу нея не се подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК, то тя влиза в сила и от този момент насетне установеното в нея вземане става ликвидно, а именно безспорно установено по основание и размер. В настоящия случай, заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на неоспорената сума в размер на 753,78 лева. Този ефект настъпва по силата на една презумпция, че липсата на оспорване от страна на длъжника по заявеното вземане от кредитора е признание на вземането, поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнителното основание и има за последица и преклудиране на възраженията на ответника, свързани със съществуване на вземането на кредитора. Влязлата в сила заповед се ползва със стабилитет и повече спор между същите страни за същото основание е недопустим. Изброените правни последици приравняват тази сила на силата на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение и е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Влязлата в сила заповед формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.