Решение № 1588 от 31.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Пловдив, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235300102486 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗС от Р. П. Б. срещу Г. П..

Ищцата твърди, че с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт от 2010 г. е придобила от ответника правото на собственост върху СОС с идентификатор ***** по КК на гр. П.***, като ответникът си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. Твърди, че ответникът напуснал Б. през 2015 г. и оттогава не се връщал, като правото му на ползване било погасено по давност. Иска да бъде установено, че правото на ползване е погасено по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор,с който се оспорва претенцията. Твърди, че в имота все още имал негови вещи, че ищцата не го допускала да ползва имота, както и че нейното ползване на апартамента се осъществява заради изрична уговорка с него. Счита, че ползването може да се изразява и във временно пребиваване, място за съхранение или да се осъществява, чрез друго лице по договор за наем или заем за послужване. Иска се отхвърляне на претенцията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

С доклада на делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на процесния имот от 2010 г., с който ответникът си е запазил правото на ползване. Това се установява и от приложения по делото нотариален акт от 15.12.2010 г., като в същия е постигнато съгласие цената от 100200 лева да бъде платена на 6 равни месечни вноски считано от 20.12.2010 г.

На същата дата, но след сключването на договора за покупко-продажба, между страните е сключен друг договор, в който е посочен краен срок за изпълнение на задълженията за плащане- 20.05.2011 г. При неизпълнение на задължението за плащане на цената е постигнато съгласие ищцата да прехвърли на ответника правото на собственост върху имота за същата суми. В чл. 4.2 и е чл. 8 е уговорено, че ищцата трябва да предаде на ответника владението върху имота в деня на подписването на предварителния договор. Уговорен е краен срок за изпълнение на задължението за прехвърляне на имота до 20.12.2011 г.

По съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота и следва да се разбира не само като поС.но обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота: поС.но или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.

Както е посочено в Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. В Решение № 60143 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1217/2021 г., състав на І г. о. на ВКС е разяснено още, че в съдебното производство ответникът-ползвател може да възрази, че е упражнявал правото си чрез трети лица, включително и чрез собственика. В този случай ползвателят носи тежестта да докаже, че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането изисква активни действия, т. е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази. В този смисъл още Решение № ***35 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2012 г., ІV г. о.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства такова активно поведение на ответника не се установява. С категоричност може да се каже, че ищцата е била във владение на имота към момента на сключването на договора за покупко2 продажба. Това фактическо положение се признава от ответника в предварителния договор, сключен непосредствено след продажбата. След тази дата, съгласно признанието на ищцата в исковата молба владението на имота е било предадено на ответника, доколкото се заявява, че ползването от негова страна е преустановено през 2015 г.

От 2015 г. до настоящия момент фактическата власт се упражнява от ищцата съгласно показания на двамата разпитани свидетели и признанията в отговора на исковата молба (в тази част представляващи неизгодни за страната обстоятелства), като няма събрани доказателства ответникът реално да е упражнявал правото си на ползване. Показанията на свидетеля С. не доказват правоотношение между страните, тъй като изложените от него факти представляват преразказ на предадени му от самия ответник събития. Тъй като пресъздават благоприятни за страна нейни изявления, показанията в тази част нямат доказателствена стойност и самостоятелно не установяват нито изразено съгласие ищцата да ползва имота, нито държането на лични вещи в него. Свидетелят изрично заявява, че има информацията от ответника, както и че не е присъствал на разговори между двамата относно ползването на имота.

Свидетелят няма конкретни впечатления и за съС.ието на имота след 2015 г., доколкото заявява, че в влизал само в една стая, а след тази година не го е посещавал изобщо. Липсата на осъществявано от ответника ползване се потвърждава и от показанията на свидетелката Т.- живуща в сградата. Тя заявява, че е виждала лице, което предполага, че е ответникът до 2014-2015 г. (година и половина след 2013 г., когато се нанесла). След това виждала само ищцата на общи събрания, а след като се нанесла да живее в имота през 2020 г. се запознала с нея.

Поради изложеното съдът приема, че от неустановен момент през 2015 г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, като съгласно признанията в отговора на исковата молба и пресъздадените от свидетеля С. изявления на ответника, не е допускала ползвателя до имота. В тази част изявленията и гласните доказателствени средства удостоверяват неизгодни за страната факти и следва да бъдат възприети. Не се установява осъществяваното от нея ползване да е ставало със съгласието на ответника, тъй като няма доказателства за активни действия и изразена от него воля в тази насока. Точно обратното, в самия отговор се заявява и от показанията на свидетеля С. се установява, че ответникът е искал да ползва имота, но ищцата не го е допускала. При тази ситуация срокът по чл. 59, ал. 3 ЗС е започнал да тече най-късно на 31.12.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2020 г. За този период, а и след това, не се установява ищецът да е предприел действия, които да доведат до спирането или прекъсването на срока, поради което правото му на ползване се е погасило.

Поради горното претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

3

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 883.45 за разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО отношенията между страните Р. П. Б., ЕГН **********, адрес: гр. П.***, ул. **** и Г. П., роден на ********** г., гражданин на Р.И., с адрес: Р.И., регион П., община Б., гр. Б., ул. ***, че правото на ползване, което Г. П., си е запазил с нотариален акт № **** г. на **** ****, вписан в СВ с вх. рег. № *** г., акт № **** г. върху следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на гр. П.***, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 01.09.2023 г.; с адрес: гр. П.***, ул. ****; който самостоятелен обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена площ: 96.46 кв.м., прилежащи части: изба 11 с площ от 4.49 кв.м. ведно с 6.426% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- няма, под обекта- ***, ***, над обекта- няма, е погасено поради неупражняването му в 5годишния срок по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС.

ОСЪЖДА Г. П., роден на ********** г., гражданин на Р.И., с адрес: Р.И., регион П., община Б., гр. Б., ул. ***, да заплати на Р. П. Б., ЕГН **********, адрес: гр. П.***, ул. ****, сумата 883.45 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4