Определение № 458 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20228002902510 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Република Турция, чрез адв. С. С., и М. М. Михиелдин с постоянен адрес в гр.Плевен, чрез адв. З. С., срещу решение № 300/05.05.2022 г., постановено по т.д.№ 1145/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 261256/19.08.2021 г. по т.д. № 1314/ 2019 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал.3, т. 4 ЗМГО /отм./, предявен от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ срещу М. М. М. да бъде признато за установено, че М. М. М. като заявител, е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 99912, както и е потвърдено решението в частта по иска с правно основание чл.26, ал.3, т.4, вр. с чл. 77 ЗМГО /отм./, предявен от „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ срещу М. М. М. за признаване за установено, че Исмаил Изадин Исмаил като заявител е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на Република България на марка рег. № 91489 Black Bruin.

Касаторът „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“ обжалва решението в частта за отхвърляне на иска по отношение недобросъвестността на заявителя на марка рег. № 99912, като поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 ГПК и по чл.280, ал.2, пр.3 1

ГПК. Претендира разноски за касационното производство. По тази жалба не е подаден отговор от насрещната страна.

Касаторът М. М. М. обжалва решението в частта за уважаване на иска по отношение недобросъвестността на заявителя на марка рег. № 91489, като поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Претендира заплащането на разноските по делото за всички съдебни инстанции. По тази жалба е постъпил отговор от насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че според издадените от Турския патентен институт сертификати ищецът „Огуз гъда санайи вe тиджарет аноним ширкети“ е притежател на марките: 1) „Black Bruin“, словна, № 2012 94616, регистрирана на 19.11.2013 г. за срок от 10 години, считано от 14.11.2012г., за стоки и услуги от клас 32 по Класификацията на Ница ; 2) „Black Bruin“, комбинирана, № 2015 02262, регистрирана на 13.01.2016 г. за срок от 10 години, считано от 13.01.2015 г., за стоки и услуги от класове 29, 30 и 32 по Класификацията на Ница. В Патентното ведомство на Република България на 16.07.2015 г. е регистрирана марка „Black Bruin“, комбинирана, рег. № 91489, със срок на действие до 30.07.2024 г., за стоки и услуги от класове 30, 32 и 35 по Класификацията на Ница. Марката е заявена на 30.07.2014 г. от Исмаил Изадин Исмаил, а на 17.10.2017 г. е вписано прехвърляне на правото върху марката на М. М. М. – ответникът по исковете; на 24.11.2017 г. е регистрирана фигуративна марка, рег. № 99912, със защитен цвят : черен, сив, светлосив, жълт, със срок на действие до 30.09.2026 г., за стоки и услуги от класове 30, 32 и 35, заявена на 30.09.2016 г. от М. М. М.. Ищецът е притежател на регистрирана в Република България марка „Black Bruin“, комбинирана, регистрирана на 16.03.2018 г., със срок на действие до 03.07.2027 г.

След анализ на събраните по делото доказателства решаващият състав е направил категоричен извод, че е доказано твърдението на ищеца, че към датите на заявките за регистрация на оспорените марки той фактически е ползвал в търговската си дейност за обозначаване на произвежданата от него енергийна напитка знака „Black Bruin“. Апелативният съд се е основал на издадените в периода от 13.07.2013 г. до 02.09.2016 г. фактури за продажба на енергийната напитка Black Bruin на територията на Република Турция, на контрахенти от Южноафриканската република, Палестина, Сирия, Афганистан, Кипър, Грузия, Судан, Гвинея и Обединеното кралство; както и на територията на Република България.

2

По спорния въпрос за идентичността или сходството на знаците, ползвани от ищеца и заявената с peг. № 91489 комбинирана марка, въззивният съд е приел, че е налице висока степен на сходство, тъй като по-ранната марка се включва изцяло в регистрираната и сходството е до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, след като стоките и услугите, за които са предназначени марките, са идентични или с висока степен на сходство. Решаващият състав е обсъдил констатациите в заключенията на марковите експертизи относно знака на регистрираната марка и знака, поставян на етикетите на произвежданата от ищеца енергийна напитка „Black Bruin“ върху изработваните към 03.06.2013 г. по поръчка на ищеца и предлагани на пазара напитки в алуминиеви кенове, по отношение както на словната част „Black Bruin“, така и на изображението на мечка.

Посочено е и сходството с комбинираната марка в общия изобразителен елемент - с малки нюанси в цветовете, общите словни елементи „Black Bruin“, общия фон - черен (или тъмен), общите цветови решения и визуалното въздействие. По отношение на фигуративната марка с рег. № 99912 съдът е кредитирал заключението на вещото лице Брестничка за средна степен за сходство предвид общия изобразителен елемент - с малки нюанси в цветовете и семантична идентичност на израза „Black Bruin“ - „черна мецана“.

Съставът на апелативния съд се е произнесъл и по спора между страните за това дали е проявена недобросъвестност при подаването на двете заявки за регистрация на марките.

За комбинирана марка с рег. № 91489, заявена на 30.07.2014 г., въззивният съд е приел, че Исмаил Изадин Исмаил е действал недобросъвестно. Изводът е основан на следните обстоятелства: вносът на българския пазар на произвежданата от ищеца енергийна напитка е бил осъществяван от „Гарант 2014“ ЕООД от гр. Плевен, първоначално с наименование „Палмира 2“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Махиеддин Исмаил, който на 27.12.2013 г. е прехвърлил собствените си 350 дяла на съдружника Шукри Исмаил; Махиеддин Исмаил е син на Мустафа Исмаил, който е брат на Шукри Исмаил и на Исмаил Исмаил; към датата на подаване на заявката - за периода от 3.04.2014 г. до 23.07.2014 г. е бил осъществен внос на 7 доставки от общо 23 300 броя от енергийната напитка. Изложени са съображения, че близката родствена връзка на Исмаил Исмаил със споменатите лица, съответно собственик и съдружник в търговски дружества, които са внасяли в страната и разпространявали на вътрешния пазар произвежданата от ищеца енергийна напитка, подаването на заявката след като в продължение на четири месеца едно от тези дружества е осъществило вноса й в страната, обуславят извод, че заявителят е знаел за използването от ищеца на знака, поставян на етикетите на алуминиевите кенове, който знак е идентичен със знака, заявен за регистрация. Прието е, че от значение е и обстоятелството, че заявителят е проявявал траен интерес към фамилния бизнес, свързан с търговията с безалкохолни напитки, плодови сокове, сиропи и други с оглед на факта, че той е притежател на други марки 3

(описани в решението), както и че словният елемент „сам по себе си е специфичен, оригинален и необичаен знак за означаване на енергийни напитки, доколкото това словосъчетание не може да се приеме за описателно, банално или често срещано в практиката“.

За да приеме, че към деня на подаване на заявката - 30.09.2016 г. от М. М.

М. за регистриране на фигуративната марка рег. № 99912, заявителят не е действал недобросъветно, съдът е счел за недоказани твърденията на ищеца за наличието на родствена връзка на заявителя (племенник) с мажоритарния съдружник в „Палмира 94“ ООД - Шукри Исмаил Азеддин Латифа и за това, че ответникът е бил служител на същото дружество. Решаващият състав е посочил, че майка на М. М. е Фатема М., родена на 5.01.1970 г., а Фатима Исмаил, родена на 15.05.1963 г., е сестра на Шукри Исмаил Азеддин Латифа.

При липсата на издадено по надлежния ред удостоверение за идентичност на имена, различните дати на раждане в официалните свидетелстващи документи изключвали възможността да става дума за едно и също лице от женски пол с лично име Фатема/ Фатима. Според въззивния съд не са представени доказателства, от които да се установи, че ответникът е бил служител в предприятието на „Палмира 94“ ООД, като дори и да има вероятност той да е узнал за съществуването на знак, на който е изобразена фигурата на мечка преди 17.10.2017 г. (деня на прехвърляне на правото върху комбинираната марка, рег. № 91489), то е логично да се мисли, че такава вероятност би могла да произтича единствено от знанието, че към деня на подаването на заявката 30.09.2016 г. Исмаил Исмаил - бъдещият му праводател, е притежател на комбинираната търговска марка, на която е изобразен въпросния знак.

Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По касационната жалба на „Огуз гъда санайи ве тиджарет аноним ширкети“:

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.

2 ГПК относно приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК: „При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, пълнота и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?“ и „Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди всички своевременно въведени защитни доводи и възражения на страните, както и тяхната връзка със събраните по делото доказателства, като изложи мотиви защо възприема или не възприема конкретни защитни доводи?“, както и на същите основания - въпрос относно пълно доказване чрез косвени доказателства: „Допустимо ли е пълното доказване на релевантни за спора обстоятелства да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“.

4

Тези въпроси следва да бъдат разгледани общо и да се обобщят като въпрос за правомощията на въззивната инстация при разглеждане и решаване на спора. Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в цитираната от касатора практика на ВКС. По смисъла на дадените разяснения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.2 ГПК.

Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.