Определение № 180 от 27.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. к., 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – к., I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. С. М., ЕГН ********** и А. А. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. к., ***, против разпореждане № 855/16.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 263/2024 г. на Районен съд - к., с което е отхвърлено подаденото от Р. С. М. и А. А. М. срещу Д.Т.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно, в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост. Като доводи за твърдените пороците се сочат, неправилната преценка на съда за липса на визирано задължение за предаване на процесния гараж в приложения към заявлението нотариален акт, легитимиращ заявителите като собственици на вещта. Неправилна била и преценката относно редовния от външна страна документ / нотариален акт/, въз основа на който следвало да бъде издадена исканата заповед в полза на заявителите срещу длъжник Д.С..

В жалбата се поддържа разбирането на жалбоподателите, че въз основа на представения от тях нотариален акт, легитимиращ ги като собственици на процесната недвижима вещ е възможно да искат предаване на същата от лицето, която я държи без основание – в случая ответната страна С.. Поддържат разбирането си и, че законодателят е предвидил такава възможност за защита правата на засегнатите собственици именно чрез провеждане на заповедно производство – издаване на заповед за изпълнение въз основа на някой от сочените в чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК документ, като по този начин получат защита на правата си и въз основа на издаден изпълнителен лист, реализират същите, вместо да водят исков процес/ определен в частната жалба като бавен тринстанционен процес/, което било излишно.

Считат, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на цитираното 1 определение на ВКС, което не представлявало задължителна съдебна практика, респективно същата била противоречива. Счита за необходимо извършване на законодателни промени, с въвеждане на ясни и точни по съдържание законови разпоредби или постановяване на тълкувателно решение за преодоляване на противоречивата съдебна практика.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо това бъде постановено определение, с което заявлението бъде уважено и се издаде исканата заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от Р. С. М. и А. А. М. срещу Д.Т. С. с искане за предаване на имот, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. к., одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. к., ул. „К.М.“ №*, със застроена площ 14 кв.м., с предназначение „гараж“, при съседи: ул.

„К.М.“, сграда с идентификатор ***, дворно място с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена.

В заявлението заявителите се позовават на притежаваното от тях право на собственост, придобито по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в приложения към заявлението Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 118, том I, рег. № 2725, дело № 113 от 2023 г. на нотариус Маргарита Манева с район на действие КнРС.

Видно от съдържанието на приложения нотариален акт Валери Георгиев Николов като продавач е продал на Р. С. М. като купувач недвижими имоти, подробно описани, сред които и процесния, визиран в т. 1.4 от нотариалния акт.. Според т.5 от нотариалния акт – владението върху продаваните недвижими имоти се предава от продавача на купувача /“днес с подписването на настоящия нотариален акт“/.

В първоинстанционното производство са давани указания на заявителите за отстраняване на нередовности – обосноваване процесуалната легитимация на А. М. и правния интерес на двамата заявители да искат издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК срещу лице, което не е страна по сделката/ горепосочения договор за покупкопродажба/.

В тази връзка е посочено, че процесният недвижим имот е придобит в режим на СИО, тъй като към момента на сключване на процесния договор заявителите са имали сключен граждански брак. Пояснено е, че правния интерес е обусловен от това, че заявителите притежават право на собственост, а вещта им се държи от ответната страна, без основание.

Твърди се, че на длъжника е изпратена покана чрез ЧСИ за доброволно изпълнение на задължението за предаване на имота, но до момента не е последвало изпълнение на това задължение.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено изцяло. Според решаващият извод на първоинстанционния съд, в представения по чл. 417, ал.1, т. 3 документ – гореописания нотариален акт, не е обективирано задължение на посочения в заявлението длъжник за предаване на процесната вещ, а се съдържа задължение за предаването й за продавача по сделката. Разпореждането е обжалвано от заявителите по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави 2 следните изводи:

Предмет на обжалване в настоящото производство е посоченото по-горе разпореждане, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежни страни, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за предаване на определени вещи.

Предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посоченото основание са законово определение и изяснени от съдебната практика. Последните се изразяват в наличието на нотариален акт, който съдържа изрично задължение за предаване на определена вещ. Съдебната практика пояснява, че цитираната по-горе разпоредбата е специална и следва да се тълкува буквално.

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, възможностите за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са обединени от общия признак, че вземането е основано на документ. В този смисъл следва да се преценява и т. 3 на разпоредбата, че нотариалното удостоверяване - нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да материализира задължение за предаване на определена вещ.

Разяснено е, че нотариалният акт за продажба на недвижим имот е необходима форма за валидност на сделката, от която се поражда задължение на продавача да предаде на купувача продадената вещ. Тази предвидена в закона - чл. 187 ЗЗД, последица от сделката, обаче, не е безусловно основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, защото законът има предвид само изрично документираните вземания, независимо от какви правоотношения те произтичат. В този смисъл са не само цитираното в обжалваното разпореждане Определение № 97 от 22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 35/2011 г., но и Определение № 110 от 12.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №*4/2010 г., Определение № 309 от 18.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 325/2010 г. и Определение № 548 от 12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №*34/2010 г.

В този смисъл е и преобладаващата практика на окръжните съдилища в РБ, поради което неоснователно е твърдението на жалбоподателите за противоречива практика.

Същото е и необосновано.

В случая, актът, на който се основава заявлението е гореописания нотариален акт, който е с ясно и разбираемо съдържание, добре известно на заявителите, доколкото М. е страна по обективирания в него договор.

Прочитайки внимателно изложеното вече съдържание на нотариалния акт и поконкретно т. 5 от същия, настоящият съдебен състав приема, че в него се съдържа изрично изявление за предаване на имота – процесния гараж, предмет на сделката за покупко3 продажба от продавача на купувача, така както изисква закона. Предвид това, следва и извод, че задължението за предаване на вещта е поето от продавача, респективно документът, на който заявителите се позовават и с който се легитимират като собственици съдържа само и единствено това задължение за предаване на вещта, но не и задължение на друго лице, включително не се съдържа и такова задължение за посочения като ответна страна в заявлението Д.С., който се явява трето а сделката лице.

Всички тези факти са подробно изяснени в обжалваното разпореждане, разяснена е същността на разпоредбата на чл. 417 от ГПК и целта на заповедното производство, съответно обжалваното разпореждане е със съдържание, което ясно и разбираемо.

Заявлението предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, съдържа неоснователно искане за предаване на процесната вещ от лице, спрямо което в приложения документ, не се съдържа поето задължение за предаване на вещта, съответно то не е и страна по сделката, по силата на която заявителите са придобили процесния гараж.

Разпореждането, с което заявлението е отхвърлено като неоснователно е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са изложените доводи в частната жалба, съдържащи становище на жалбоподателите относно възможността в заповедното производство да се търси защита на правата на собственика на вещта от всяко лице, което я държи без основание.

В действащия ГПК се съдържа правна уредба на различни по вид съдебни производства, като за защита на засегнати по конкретно правоотношение права, следва да се реализира правилното такова, предвиждащо именно търсената защита, като разликите между заповедното и исковото такова са съществени.

Воден от горното, КнОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 855/16.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 263/2024 г. на Районен съд – к..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4