Решение № 1214 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501866 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 56387/24.06.2025г. от И. С. Н., ЕГН: **********, и В. К. Н., ЕГН: **********, срещу Решение № 1562/05.05.2025г., постановено по гр. д. № 20243110105662 по описа за 2024г. на РС Варна, 7-ми състав, с което съдът:

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца

„Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ № 19, сключения между ответниците И. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., община А., ул. „Г.П.“, ***, и В. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Слънчево, община А., брачен договор от 14.10.2021г., сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 от Семейния кодекс, вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 31578/15.10.2021 г., Акт № 122, том 9, дв. вх. рег. № 31270, в частта, касаеща прехвърлянето от И. С. Н. на 1/2 идеални части от следните недвижими имоти: ново изградена жилищна сграда на два етажа, въведена в експлоатация с Удостоверение № 11 от 07.02.2011 г. на Главния архитект на община А., със застроена площ от 110,70 кв. м. и 1 разгъната застроена площ от 259,53 кв. м., изградена в урегулиран поземлен имот (УПИ) № IX-260, както и изградените в имота стопанска постройка и гараж, без посочена квадратура към момента на придобИ.ето им, описани в Нотариален акт за покупко-продажба № 167, том XXIV, дело 7542 от 29.07.1995 г., вписан във Варненския районен съд с вх. рег. № 6337, том 97551, стр. 30271, ведно с 1250/2250 кв. м. идеални части от УПИ № IX-260, целият с площ 2250 кв. м., находящ се в с. Слънчево, община А., област Варна, кв. 39 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 916/28.05.1987 г. на Председателя на ОНС – Варна, при граници: УПИ ХХ-259, ХIII-258, VIII-254, път, УПИ Х-261, ведно с всички трайни подобрения и приращения в имота, на основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

В жалбата е изложено становище за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустим иск, в евентуалност за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че искът по чл. 135 от ЗЗД, насочен срещу само част от предмета на брачния договор /отделен имот/ е недопустим, тъй като предметът на брачния договор е комплекс от имуществени отношения и обявяване на относителна недействителност само на част от брачния договор не може да се допусне. По основателност счита, че съдът е допуснал правна грешка като е приел, че брачният договор е увреждащ спрямо втория договор с кредитора, тъй като договорът за кредит е сключен много след брачния. Твърди още, че ВРС неправилно е приложил института на поръчителството. Отговорността на поръчителя е субсидиарна и възниква само при неизпълнение от страна на главния длъжник. След като вземането по кредита спрямо поръчителя все още не е било изискуемо, то не съществува в правен смисъл и следователно действието по подписването на брачния договор не е увреждащо спрямо кредитора. Твърди още, че към момента на сключване на брачния договор не е било налице знание за увреждането, тъй като не е било налице неизпълнение по договора за кредит. Сочи още, че ефекта на брачния договор настъпва едва след постановяване на развода /един месец по-късно/, което отново изключва умисъла за увреждането. Няма увреждане и защото не е налице разпореждане със свое имущество от страна на Н., а то е било изначално на съпругата му.

Посочва още, че умисълът не е доказан от другата страна, тъй като не е достатъчна презумпцията на закона. Оспорва и извода на съда за 2 безвъзмездност на договора в атакуваната му част, като сочи, че става въпрос за сложни имуществени взаимоотношения. Счита, че съдът е следвало да изследва предпоставките на чл. 21 ал. 4 от СК, както и че неправилно не е кредитирал свидетелските показания. Неправилен бил и извода на съда, че в настоящото производство не могат да бъдат разгледани възраженията за нищожност на договорите за кредит. Счита, че могат да бъдат релевирани инцидентно и в настоящото производство и не обсъждането им представлява нарушение на процесуалния и материалния закон.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Счита, че Павловият иск може да се насочи и към конкретни разпореждания с имуществен характер, доколкото има облигационен, а не вещен характер. В производството по чл. 135 от ЗЗД не се изследва дали вземането на кредитора е ликвидно и изискуемо, а качеството на кредитор може да се отрече само след влязло в сила съдебно решение. По делото са представени доказателства, че ищецът е кредитор на ответника Н. по договорите за кредит, по които той отговаря в качеството му на поръчител. Съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от ЗЗД поръчителят е задължен заедно с главния длъжник за цялото вземане и отговаря солидарно с него, т.е. е длъжник по вземането. Срокът по чл. 147 ал.

1 от ЗЗД не е изтекъл съгласно ТР 5/2022г. по т.д. №2/2019г. на ВКС, ОСГТК.

Отчуждаване на длъжниково имущество във всички случаи води до намаляване на възможността за удовлетворение на кредитора. Разпореждането с процесния имот е извършенo безвъзмездно, като това е видно от клаузите на самия брачен договор. Отношенията между съпрузите, вкл. имуществените такива, нямат връзка с отношенията между кредитора и длъжника и не могат да се установяват в производството по чл. 135 от ЗЗД. Правилно е прието от ВРС, че свидетелските показания са декларативни, както и че същите следва да се преценяват съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. Не следва да бъдат разглеждани възраженията за нищожност на договорите за кредит, тъй като не са въведени в процеса чрез предявяване на насрещен иск.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.10.2025 г.

3 въззивниците И. С. Н. и В. К. Н., чрез адв. И. З., поддържат въззивната жалба.

Въззиваемата страна Банка „ДСК“, редовно уведомена по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не изпраща представител. С писмена молба посочва, че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК“ АД на сключения между И. С. Н. и В. К. Н. брачен договор от 14.10.2021 г., сключен на основание и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Семейния Кодекс, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна, с вх. peг. № 31578/15.10.2021 г., Акт № 122, том 9, дв. вх. peг. № 31270, в частта относно прехвърлените от ответника И. С. Н. 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: НОВОИЗГРАДЕНА ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА, въведена в експлоатация с Удостоверение № 11 от 07.02.2011 г. на Главен Архитект на община А., със застроена площ от 110.70 /сто и десет цяло и седемдесет стотни квадратни метра и разгъната застроена площ 259,53 /двеста петдесет и девет цяло и петдесет и три стотни/ квадратни метра, изградена в УПИ № IX-260 /девети-двеста и шестдесет/, както и изградените в имота стопанска постройка и гараж, без посочена квадратура към момента на придобИ.ето на същите, описани в Нотариален акт за покупко-продажба № 167, том XXIV, дело 7542 от 29.07.1995 г. на Нотариус при ВРС, вписан във ВРС, с вх. рeг. № 6337, том 97551, стр. 30271, ведно с 1250/2250 /хиляда двеста и петдесет от две хиляди двеста и петдесет/ квадратни метра идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IX260 /девети-двеста и шестдесет/, целият c площ 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ квадратни метра, находящ се в село. Слънчево, община А., област Варна, кв. 39 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 916/28.05.1987 г. на Председателя на ОНС - Варна при граници: УПИ ХХ-259, ХIII-258, VIII-254, път, УПИХ-261, ведно с всички трайни подобрения и приращения в имота.

В молбата се твърди, че ищецът е кредитор на ответника И. С. Н. по 4 сключени с „Банка ДСК“ АД, договори, а именно: Договор за кредит за оборотни средства от 27.07.2021 г., с разрешен размер 100 000 лв., обезпечен с поръчителство от 27.07.2021 г. и Договор за кредит за оборотни средства от 24.03.2022 г., с разрешен размер 150 000 лева, по който И. Н. се явява съдлъжник. Така описаните задължения са ликвидни и изискуеми.

В резултат на неизпълнението на задълженията по горепосочените договори, ищецът се снабдил със Заповед за незабавно изпълнение № 3463/12.06.2023 г. и изпълнителен лист № 2643/13.06.2023 г., издадени по ч. гр. д. № 6293/2023 г. по описа на РС- Варна, 51 състав, издадени срещу длъжниците „Мания 777" ЕООД и И. С. Н., с цел събиране сумите, произтичащи от Договор за кредит от 27.07.2021 г. и Заповед за незабавно изпълнение № 3577/19.06.2023 г. и Изпълнителен лист № 2694/19.06.2023 г., издадени по ЧГД № 6292/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав отново срещу длъжниците „Мания 777" ЕООД и И. С. Н., за събиране на сумите, произтичащи от Договор за кредит от 24.03.2022 г.

Въз основа на издадените изпълнителни основания, кредиторът образувал изпълнително дело № 785/2023 г., по описа на ЧСИ П. И.ова, с peг.

№ 883, с район на действие Окръжен съд - Варна. Твърди, че от настъпване на изискуемостта по кредитите, станало на 10.05.2023 г. до настоящия момент ищецът не извършвал плащания по тях, и към датата на исковата молба вземанията не били погасени.

Излага, че в периода след сключването на първия Договор за кредит27.07.2021 г., длъжникът И. Н. извършил разпоредителни действия със собственото си жилище, явяващо се и негово единствено имущество, което можело да послужи за удовлетворяване вземанията на кредитора. Така посочените разпоредителните действия, били осъществени чрез сключен на 14.10.2021 г., на основание чл. 38, ал.1, т.5 от СК, между ответниците И. С. Н., ЕГН ********** и В. К. Н., ЕГН **********, брачен договор, вписан в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. № 31578/15.10.2021 г., Акт № 122, том 9, дв. вх .рег. № 31270.

С него страните се споразумели, че за придобитите по време на брака недвижими имоти, ще се прилага договорен режим, същите ще бъдат изключени от режима на съпружеска имуществена общност и при развод, ще преминат в изключителна собственост на съпругата В. К.. По този начин 5 твърди, че интересите му на кредитор са били умишлено увредени. За да могат уговорените имуществените последици, при развод, да породят действие, на 25.11.2021г. - един месец след подписването на договора, страните прекратили своя брак чрез развод, обстоятелство установено от извършената в изпълнителното производство справка „ГРАО“. По този начин недвижимите имоти преминали изцяло в собственост на съпругата на длъжника.

Именно чрез сключения брачен договор твърди, че целенасочено длъжникът И. С. се е разпоредил безвъзмездно със своето собствено имущество в полза на съпругата си, като целта му е била да увреди кредитора.

Излага, че към момента на подписване на брачния договор и двете лица се явяват свързани по смисъла на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, въз основа на което счита, че знанието за увреждането на кредитора се предполага.

Въз основа на така изложеното сочи, че целта на сключения брачен договор на 14.10.2021 г и последвалия развод – 25.11.2021 г. е била увреждане на интересите му на кредитор и тези действия са извършени недобросъвестно и от двете страни.