Решение № 426 от 11.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20252100101856 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „УМБАЛ Бургас“АД, бул.“Стефан Стамболов“ №73, ЕИК 102274111, чрез пълномощник адвокат Теньо Тенев от САК срещу д-р А. Г. М. с адрес гр. *** кв. *** ул. *** № ** за осъждане на ответника да заплати сумата от 410667,71 лева, представляваща част от общо дължимата от двамата сума в размер на 605 667.71 лева главница по заплатено на 23.02.2022г. от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.Д. по влязло в сила решение по гр.дело №89/2013г. на Бургаски окръжен съд, 162903,56 лева, представляващи дължима законна лихва върху главницата за период от три години преди датата на подаване на исковата молба , а именно – от 05.11.2022 год. до 05.11.2025 год., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 8/24.01.2022г. по 1 въззивно гр.дело № 486/2021г. на Апелативен съд Бургас е потвърдено Решение № 271/26.07.2021г. по гр. дело № 89/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас. По силата на двете съдебни решения „УМБАЛ Бургас” АД, с която ответникът е имал сключен трудов договор към датата на извършеното престъпление, от което са настъпили вредоностните последици, лечебното заведение било осъдено да заплати окончателно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.Д. в общ размер на 605 667,71лв. (шестотин и пет хиляди шестотин шейсет и седем, лева,71ст.).

Посочва се, че на 04.02.2022г. от Бургаски апелативен съд бил издаден Изпълнителен лист на основание чл. 404, т.1 във вр. с чл.405, ал.1, 2 и 7 и чл. 408 от ГПК, за сума в общ размер от 605 667,71 лв. (шестотин и пет хиляди шестотин шейсет и седем, лева,71ст.).

Въз основа на издадения и предявен за плащане Изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №0051/2022г. при ЧСИ Илко Бакалов, per. № 705, с район на действие БОС, по което на 08.02.2022г. на „УМБАЛ Бургас” АД бе връчена покана за доброволно изпълнение. С платежно нареждане от 23.02.2022 г. лечебното заведение превело сумата от 605 667,71 лв.(шестотин и пет хиляди шестотин шейсет и седем лева,71 ст.) по банковата сметка на ЧСИ Илко Бакалов.

С така извършеното плащане на обезщетението за вреди за „УМБАЛ Бургас” АД се породило регресното материално субективно право на иск по чл.54 ЗЗД срещу преките причинители на вредите настъпили по тяхна вина, установена безспорно с влязлата в сила присъда по НОХД №127/2011г. на БОС, към което препраща разпоредбата на чл.203, ал.2 предложение 2 от КТ.

От своя страна със сила на присъдено нещо гражданският съд постановил окончателния размер на обезщетението за причинените вреди, което болницата заплатила с платежното нареждане от 23.02.2022 г.

Плащането на присъденото обезщетение е обстоятелство, което по силата на регресното право по чл.54 ЗЗД поражда правния интерес на „УМБАЛ Бургас” АД да претендира по съдебен ред в съответствие с чл.203, ал.2 предл. второ от КТ платеното в пълен размер от преките причинители на вредите.

По молба на ищеца е обзувано гр.д.1522/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по което „УМБАЛ Бургас” АД предявил частичен иск за сумата от 195 000 лева от общо заплатената сума от 605 667,71 лева и частичен иск за мораторна лихва в размер на 5000 лева от общ размер от 34 657,65 лева, които им били присъдени с Решение № 1058 от 12.10.2023 г. по същото дело, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 164/2024 г. по описа на Апелативен съд Бургас.

В настоящото производство се предявява остатъкът от заплатените от „УМБАЛ БУРГАС”АД суми по Решение № 271/26.07.2021г. по гр. дело № 89/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас.

На основание чл.122 ал.1 ЗЗД останалата част от иска се предявява срещу А. М. в 2 качеството му на солидарен длъжник, като ищецът твръди, че упражнява правото си по посочената норма на закона. Твърди се , че ответникът е участник във верижния процес на увреждането, чиято начална фаза е започнала от него, установено в мотивите и диапозитива на наказателната присъда. Цитира се съдебна практика в тази връзка. Горепосочените обстоятелства пораждали за ищеца правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

В срока за отговор, ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба. На първо място са изложени съображения за недопустимост на предявените искови претенции. Същите касаели предявяване на остатък по частичен иск, предявен по гражданско дело № 1522/ 2022 г. по описа на БОС. Посочва се, че с решение по гражданско дело 1522/ 2022 г. БОС осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 117 000 лева и осъдил д-р С.П.П.-Д. да заплати сумата от 78 000 лева, представляващи главница по заплатено на 23.02.2022 г. от УМБАЛ Бургас АД обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.Д. по влязло в сила решение № 271/26.07.2021 г. по гр. д. № 89/2013 г- по описа на БОС, ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на иска до окончателното им изплащане в размер на 3000 лева, осъди д- р Д. за сумата от 2000 лева, като част от общо дължимата законна лихва върху главницата в размер на 34 657.65 лева за периода от датата на плащане 23.02.2002 г. до датата на завеждане на исковете. Осъдени били да заплатят и разноските по делото. Решението на БОС по гр. д. № 1522/2022 г. било оспорено и но него е образувано въззивно гражданско дело № 164/ 2024 г. по описа на Апелативен съд Бургас, което приключило с влязъл в сила на 15.12.2025 г. съдебен акт - решение № 189/ 10.10.2024 г. на БАС. Ищецът счита, че настоящата претенция за сумите, присъдени като обезщетения над постановените в гр. д. № 89/ 2013г. на БОС обезщетения е недопустима. Също така недопустима била претенцията и поради това, че същата е насочена само към единия от солидарните длъжници. Съдът е преценил изложените доводи за недопустимост на исковата молба , като доводи по същността на спора. По нататък в отговора се излагат мотиви по същество. Отделно от всичко гореизложено, се казва, че решението по частичният иск е постановено и при участие на трето лице- помагач, а именно —ЗАД ОЗК — Застраховане ATI, с ЕИК 121264177, като счита че следва дружеството да бъде привлечено и в този процес. УМБАЛ БУРГАС АД имало сключена застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ в посоченото дружество и същото е участвало като трето лице- помагач по гр. д.

№ 89/ 2013 г. по описа на БОС но и до ден днешен нямало предявена регресна претенция срещу него. Поради което и на основание чл. 219, ал.1 от ГПК моли да бъде привлечено като трето лице дружеството помагач- ОЗК Застраховане АД, с ЕИК 1212265177. С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявената претенция като недоказана и неоснователна.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявеният иск е допустим.

3

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.54 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 203, ал.2 Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД от „УМБАЛ Бургас“АД, бул.“Стефан Стамболов“ №73, ЕИК 102274111, чрез пълномощник адвокат Теньо Тенев от САК срещу д-р А. Г. М. с адрес гр. *** кв. *** ул. *** № ** за осъждане на ответника да заплати сумата от 410667,71 лева, представляваща част от общо дължимата от двамата сума в размер на 605 667.71 лева - главница по заплатено на 23.02.2022г. от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.Д. по влязло в сила решение по гр.дело №89/2013г. на Бургаски окръжен съд, 162903,56 лева, представляващи дължима законна лихва върху главницата за период от три години преди датата на подаване на исковата молба , а именно – от 05.11.2022 год. до 05.11.2025 год., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане.

Предпоставки за уважаване на претенцията са: ищецът да е лице, което да отговаря за вреди, причинени от другиго и да е заплатило тези вреди.

По делото не са налице признания на права.

Съдът, на основание чл.300, чл.297 и чл. 299 от Гражданския процесуален кодекс приема за безспорни следните факти, установени с цитираните по-долу съдебни актове :

С влязла в сила Присъда № 9 от 18.12.2017г., постановена по НОХД № 211/2017г. по описа на Апелативен съд Пловдив, д-р А. Г. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 01.02.2008 г. в гр. Бургас, като дежурен хирург в приемно отделение на МБАЛ - Бургас, при упражняване на медицинска професия лекар, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не отчел тежкото общо състояние на пациентката П.Д. и не й назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, не е могъл да прецени характера и тежестта на заболяването и не я е насочил за хоспитализация в хирургично отделение за уточняване на диагноза, чрез бездействие по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 03.02.2008г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас.

Установено е нарушение на следните разпоредби : - т.4.1.3.3 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на министъра на здравеопазването № РД-09-109/ 18.03.2002г., съгласно която при постъпване на спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания, като при продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургично отделение за динамично наблюдение; - т.6 от цитирания Медицински стандарт - не е осигурил качество на здравното обслужване на пациентката, изискващо срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ; - чл.26, ал.1, т.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас АД, съгласно която приемът на пациента се осъществява чрез спешно отделение и специализирани 4 консултативни кабинети, където се извършат необходимите диагностично-лечебни дейности, включително при спешни състояния, както и изследвания и диагностично лечебни дейности, които не могат да бъдат извършени в условията на доболничната помощ; - във връзка с чл.99, ал.2 и ал.3, т.1 и 2 от Закона за здравето, според които спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, като медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт и на тежки и необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи - във връзка с чл.4, т.6 от Наредба № 25/ 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, според която обект на спешната медицинска помощ са болни, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.