Решение № 422 от 11.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 552/2025
- Вид
- Решение № 422
- Подписан
- 11.08.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Пантелеева
Цитирани разпоредби
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 422 гр. Велико Търново, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500552 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. Й. Г. въззивна жалба против Решение № 72/15.11.2024г. , постановено по гр.д. № 127/2024г. по описа на Районен съд- Трявна, с което е осъдена, на основание чл.76 от ЗС, В. Й. Г., с ЕГН: ********** и адрес в гр. Трявна, ул."Богомил Даскалов" № 9 ДА ПРЕДАДЕ на Г. И. Н., с ЕГН: ********** и адрес в гр.
Трявна, *** държането на СГРАДА с идентификатор
*** по КККР на гр. Трявна, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Трявна, ул."Богомил Даскалов" № 9, което същата е отнела по скрит начин на 21.05.2024г. и постъпила частна жалба от адв. И. Б. М. пълномощник на ищеца по делото, срещу определение № 199/19.12.2024г. по същото дело , с което е отказано изменение на решението в частта му относно разноските.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва:
Жалбоподателката не е владяла имота за себе си, тъй като разполага с пълномощно, дадено й от собствениците на имота- нейните деца. Сменила катинара на имота, защото считала, че той е безусловно собственост на нейните деца. Не била страна по спора между собствениците на имота и ищеца и не би трябвало да знае за воденото между тях дело. Описва отношенията между ищеца и собствениците на имота по повод сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на същия . Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно 1 решение и да отхвърли предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност, като сочи, че владението върху имота му е отнето по скрит начин. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
В частната жалба ищецът, чрез пълномощника си адвокат М.- АК Габрово, навежда оплакване, че съдът неоснователно е отказал да присъди разноски на ищеца, тъй като не е представен оригиналът на договора за правна защита и съдействие, сключен с адвоката му, а негов заверен препис.
Вземането на ищеца за разноски е заявено своевременно в последното по делото заседание, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Развити са подробни съображения, като се отправя искане да бъде отменено обжалваното определение и да се присъдят разноски в полза на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.
В законоустановения срок отговор на частната жалба не е постъпил.
По въззивната жалба:
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът твърди, че на 14.11.2023г. е сключил с Йоан Драгомиров Г.ев и Даяна Драгомирова Г.ева предварителен договор за покупко-продажба на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Трявна с предназначение ГАРАЖ, с площ от 18 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Трявна. При подписване на 2 договора изплатил на продавачите изцяло продажната цена, като било уговорено владението върху имота да му бъде предадено на 01.01.2024г., което било осъществено. Съгласно предварителния договор, окончателният такъв за продажбата е следвало да се сключи пред нотариус в гр.Трявна до 31.03.2024г.
, но не е сключен по вина на продавачите, поради което ищецът е предявил иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД пред РС - Трявна, по който е образувано гр.дело 76/2024г.
На 21.05.2024г. ищецът установил, че входната врата на гаража е заключена с поставен от външната й страна масивен катинар. След малко ответницата, заедно с двама полицейски служители пристигнала пред гаража и пояснила, че смяната на катинара на гаража не го засяга.. Полицаите съставили предупредителни протоколи на него и на ответницата, след което си тръгнали.
Според ищеца ответницата е отнела владението му върху имота по скрит начин.Отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му предаде владението върху имота.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск, като сочи, че след изтичане на уговорения в предварителния договор между ищеца и собствениците на имота срок, в който не е сключен окончателен договор, ищецът няма законно основание да владее имота. Поради това след 01.04.2024г. не е бил владелец на гаража и предявеният иск за възстановяване на владение според ответницата следва да бъде отхвърлен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск.
По оплакванията в жалбата:
На практика въззивната жалба не съдържа нито едно относимо към повдигнатия пред съда спор оплакване. От съдържанието й все пак може да се извлече, че жалбоподателката не е съгласна с изводите на съда, че е отнела от ищеца владението върху процесния имот по скрит начин, както и че след отнемане на владението тя не е установила владение върху имота за себе си.
Все пак жалбоподателката твърди и във въззивната си жалба, че е сменила катинара на имота на 29.05.2024г., както твърди и самият ищец. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че подмяната на катинара е извършена без за това да е уведомен ищецът и че ответницата е отказала да му възстанови владението върху процесния имот. По делото е установено, че ищецът е владеел имота към момента, в който ответницата е 3 подменила катинара на входната му врата и така е препятствала възможността му той да продължи да владее имота. Разпоредбата на чл. 76 от ЗС предоставя посесорна защита на владелеца срещу всяко лице, което му е отнело владението по един от двата начина, посочени в цитирания текст. Без правно значение за уважаване на иска по чл. 76 от ЗС са мотивите на ответника за отнемане на владението, както и това кой е собственик на имота, както и кой владее имота след отнемане на владението от ищеца.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Същото следва да се потвърди.
По частната жалба:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на делото пред първата инстанция ищецът да има право да му бъдат заплатени от ответника всички сторени от него разноски по водене на делото. В производството по делото ищецът се е защитавал сам, като в последното по делото заседание е представен договор за правна защита и съдействие между него и адвокат М. с уговорено възнаграждение за предоставените услуги в размер на 2500 лв.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че по делото пред тази инстанция адвокат М. не е представлявал ищеца и липсват данни да е налице изпълнение на договора за правна защита и съдействие от негова страна – исковата молба е подписана от ищеца, той се е явявал лично в съдебните заседания без да е бил представляван от адвоката, като едва след приключване на съдебното дирене по делото са постъпили писмени бележки от последния.
Тези факти, преценени съвкупно с обстоятелството , че самият ищец също е адвокат, обосновават извода, че липсва основание да се присъдят в негова полза разноски за такъв.
С оглед горното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция ищецът вече е представляван от адвокат, като отговорът на въззивната жалба е подадена от пълномощника му, постъпили са молба по хода на делото и писмени бележки по същество на спора. Това обосновава извода, че с оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 500 лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/15.11.2024г. , постановено по гр.д. № 127/2024г. по описа на Районен съд- Трявна
ПОТВЪРЖДАВА определение № 199/19.12.2024г. по същото дело.
4
ОСЪЖДА В. Й. Г., с ЕГН: ********** и адрес в гр.Трявна, ул."Богомил Даскалов" № 9 да плати на Г. И. Н., с ЕГН: 5********** и адрес в гр.Трявна, *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________