Решение № 32 от 01.04.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Балчик, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело № 20223210100167 по описа за 2022 година

Производството е за делба във втора фаза по извършването й е по предявените искове по сметки.

Производството е образувано по предявена искова молба с рег. №1161 от 30.03.2022 година от П. З. П. с ЕГН **********, с адрес в ***, чрез адвокат Ю. О. от АК-Д. срещу М.

А. Й. с ЕГН **********, с адрес в *** за съдебна делба на имущество, а именно:

- АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, представляващ самостоятелен обект в сграда по КККР на гр.Б., имот със застроена площ от 101,14 кв.м., ведно с 0,0659% идеални части от общите части на сградата, находящ се в ***;

- ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 10001 кв.м., трета категория, находяща се в землището на ***, имот с идентификатор *** по кадастралната карта на ***, ***;

- ЛОЗЕ с площ от 501 кв.м., трета категория, находящо се в местността „С. д.“, с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр.Б., ***.

С Решение №96 от 05.10.2022 година, влязло в сила на 05.11.2022 година, съдът е допуснал съдебна делба на гореописаните имоти, при равни квоти между страните.

Във втора фаза на делбата всяка от страните предявява искове по сметки.

Ищецът е предявил иск по сметки за сумата от 2675 лв., представляващи половината от дължимата му се рента за годините от 2016/2017 год. до 2020/2021 стопански години включително, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумите.

Предявил е и иск за обезщетение лишаване ползването на съсобствения недвижим имот - апартамент, предмет на делбата в размер на 2200лв., начиная от предявяване на иска за делба - 30.03.2022год. до първото съдебно заседание по извършване на делбата 09.05.2023год., ведно със законната лихва от предявяване на иск до окончателното 1 изплащане на сумите.

Искът за обезщетение лишаване от ползването на съсобствения имот е увеличен по размер от 2200 лв. на 5451.88 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, което изменение е прието в съдебно заседание, проведено на 09.12.2025 год.

Така направеното изменение е в съответствие с нормата на чл. 214, ал. 1, предл. трето от ГПК.

Иск по сметки е предявен и от ответницата.

Същата в предявения от нея иск сочи, че е извършила подобрения в процесното жилище - апартамент, предмет на делбата, в размер на общо 15 000 лв. С оглед соченото заявява, че претендира сумата от 7 500лв., представляващи половината от увеличената стойност на имота, а при условие на евентуалност - претендира сумата от 3 750лв. половината от стойността на извършените подобрения.

Предявен е и иск по сметки за сумата от 3 500лв. - половината от получените от ищеца, ренти за периода от 2010 г. до 2017 г.

Сумите се претендират със законната лихва от датата на предявяване на исковете.

Редовно призован ищеца се явява лично в съдебно заседание и представляван от своя пълномощник адвокат Ю. О..

Редовно призована ответницата не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от своя пълномощник адвокат Т. Г..

По делото са назначени съдебни експертизи, чиито,заключения съдът кредитира и приема, като част от доказателствения материал по делото.

По иска за делба, съдът съобразява следното:

От дадените заключения на вещите лица се установява, че апартаментът е реално неподеляем, лозето е реално неподеляемо, като само земеделската земя находяща се в с.Г. е реално поделяема.

Относно начина на разпределение на недвижимите имоти, допуснати до делба апартамент, земеделска земя и лозе и съобразявайки становищата на страните, съдът счита, че извършването на делбата следва да бъде по реда на чл. 353 от ГПК, чрез разпределение на имотите.

Съдът счита, че апартаментът следва да остане в дял на ответницата със задължение за изравняване дела й парично, а на ищецът - земеделската земя и лозето.

След сумиране на трите имота, предмет на делбата, общата стойност, съгласно заключението на вещото лице Р. Н. е 165 830лв., при което всяка страна има дял от по 82 915лв.

Ответницата, която получава имот на стойност 119970 лв., следва да заплати уравнение в размер на 37055лв., ведно с лихвата за забава, начиная от постановяване съдебният акт.

2

По предявените искове по сметки между страните:

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства-бележки за получавани от ответницата ренти за визирания период, считано от 2016/2017год. до 2020/2021год. от ЗП Н.Ц.Д.. Изслушана е и ССЕ на вещото лице М. В. Г. направила изводи в същата насока. При наличието на тези доказателства, прецизираният от ищеца иск по сметки, според настоящия съдебен състав, следва да бъде уважен.

Законът за собствеността с разпоредбата на чл. 93 сочи, че добивът от вещта, като плодове, прираст, наем и други такива, принадлежи на собственика й. В този смисъл, изпращането на покана до другата страна, получаваща цялата рента върху земята не е необходимо, поради което съдът приема, че предявеният от ищеца иск по сметки за получените от ответницата изцяло рентни плащания, следва да бъде уважен, така както е предявен, ведно с лихвата за забава от предявяване на иска.

Съдът приема за основателен и предявеният иск за сумата от 5451,88 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването за посочения по-горе период, ведно с лихвата за забава. С исковата молба ищецът е направил искане за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ апартамент, предмет на делбата, която покана изрично е визирана на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съобразно заключението на изслушаната повторна СОЕ на вещото лице Р. Н., предявеният иск за обезщетение за лишаване от ползването на съсобственият недвижим имот, представляващ апартамент, за период от 30.03.2022 год. до предявяване на иск 09.05.2023год. е основателен и следва да бъде уважен, ведно с лихвите за забава, от предявяването му.

По предявеният иск по сметки.

За сумата от 7500 лв., представляваща увеличената стойност на имота, вследствие извършени подобрения от ответницата, респ. сумата от 3 750лв. - половината от стойността на извършените подобрения.

Не е спорно по делото, че от преди започване началото на делбения процес и това не е спорно по делото, че ответницата упражнява фактическа власт върху целия делбен имот апартамента.

Дали ответницата е владелец или държател на дела на ищеца е от значение за начина на уреждане на отношенията между страните, по повод твърдените подобрения.

В този смисъл предявяването на иска за делба, не оспорен от ответницата, заявила също искане за подялба на имотите, визирани в исковата молба, е израз на вътрешното субективно отношение на съсобственика - ответницата М. Й.. В този смисъл тя е владелец на своята една втора идеална част от апартамента и владелец на идеалната част на ищеца.

В този случай отношенията не могат да се уреждат на плоскостта на разпоредбите на чл. 72 - 74 от ЗС.

3

Уреждането на отношенията по повод предявеният иск за подобрения, респ. увеличената стойност на имота, следва да се урежда на базата на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл. 60 и сл. от ЗЗД или чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в зависимост от това дали подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на ищеца, или с негово знание./В тази насока ТР № 85/02.12.1968год. по гр. д. № 149/1968год. на ОСГК на ВС и ППВС № 6/1974год. по гр. д. №9/1974год./.

По делото е установено, че от момента на прекратяване на брака с развод през 2016год., респ. от 2014год. ищецът не е посещавал имота.

По делото се установява, в следствие на събраните доказателства, че ищецът не е знаел и не е давал съгласие за извършване на СМР. Липсват и данни да е бил уведомен, че в имота се извършват ремонтни дейности. В аспекта на изложеното, следва да се приеме, че когато съсобственикът извършва полезни разноски в съсобствения имот, без знанието и съгласието на другия съсобственик, чиито части държи, както е в настоящата хипотеза, ликвидацията на възникналите между нас отношения по повод на полезните разноски се извършва по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие-чл. 60 - 62 от ЗЗД.

Според чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването си или казано - до прилагане принципа на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката от направените разноски и увеличената стойност на имота /В този смисъл Р. № 315/25.10.2012 год. по гр. д.

№ 1189/2011год. на първо гр. отд. ВКС./

Само, че за да се присъдят суми по извършените СМР, трябва да се презицира кои от тях са подобрения по своя характер, т.е. полезни разноски, водещи до увеличаване стойността на имота, кои са необходими разноски/предпазващи вещта от погиване или увреждане/, или текущи разходи по поддържане на вещта, сторени по повод обикновеното й ползване.

При така изложеното се поставя въпросът кои от твърдените СМР са подобрения по своя характер, т.е. полезни разноски, водещи до увеличаване стойността на имота, кои са необходими разноски/предпазващи вещта от погиване или увреждане или текущи разходи по поддържане на вещта, сторени по повод обикновеното й ползване.

Съгласно соченото в предявените искове по сметки, извършването на доставка, монтаж на интериорни врати, доставка, монтаж на моно блок в тоалетна, не представляват увеличение стойността на имота. Първо така е така, защото със представеният от ищеца отговор, се сочи, че апартамента е оставен от него изцяло обзаведен, оборудван със сменени входни врати, баня, изцяло с ново оборудване.

По делото няма доказателства, установяващи по безспорен начин твърдението, изложено в иска по сметки, предявен от ответницата в горе сочения аспект. Вещото лице дава оценка за количествената сметка на видовете СМР. Но дали те съответно са извършени на место, няма никакви доказателства.

При наличието на така изложеното, дали действително са налице извършени СМР от 4 подобен характер, така предявеният иск подлежи на отхвърляне.

В иска по сметки е посочено и извършването на шпакловка, боядисване на целия апартамент, доставка и монтаж на смесители за баня, тоалетна и кухня.

Същият извод се налага и относно тези СМР.

Съдът съобразява факта, че тези СМР не са доказани, да са извършени, след раздялата на страните. Съдът не признава извършените СМР и поради факта, че по своя характер те представляват необходими разноски - такива за запазване на вещта от повреждане и погиване. По своя характер те не представляват такива, водещи до увеличение стойността на имота или подобрения в него.

Съдът счита, че и в тази част, искът подлежи на отхвърляне.

Подлежи изцяло на отхвърляне предявеният иск за сумата от 3 500лв., представляващи, по твърдение на ответницата, получените от ищеца рентни плащания за периода 2010 год. до 2017 год.

По делото няма доказателства ищецът да е получавал рентите в този период.

Раздялата на страните е настъпила през 2014год. За този период от време ренти не могат да бъдат търсени.