Определение № 395 от 27.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Благоевград, 27.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20221200600502 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК и е образувано по частна жалба на адв. А.Т. – пълномощник на HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG, The Polo/Lauren Company L.P. и Tommy Hilfiger Licensing BV, всички притежатели на търговски марки, срещу Определение № 84 / 01.06.2022 год., постановено по ч.н. дело № 230 / 2022 год. на РС – С., с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ – С. за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

Според изложените в жалбата съображения и доводи определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Поддържа се, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява извършено деяние, което от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК.

Срещу жалбата на пълномощника е постъпило писмено възражение от прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, ТО – С.. В същото се сочи, че първоначално подадената жалба срещу Постановлението 1 на РП – Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ – С. е била просрочена и следвало да бъде оставена без разглеждане от районния съд. Отбелязва се, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е получено от служител в кантората на адв. А.Т. на 15.04.2022 год., а жалбата срещу него е подадена на 26.04.2022 год., при което не е спазен предвидения в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК седмодневен срок. Ето защо се иска съдебното производство по реда на чл.243 от НПК да бъде прекратено или алтернативно обжалвано определението на РС – С. - да бъде потвърдено като обосновано и правилно.

Настоящият състав на въззивния съд, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ – С. е образувано за това, че около 13:45 аса на 30.09.2020 год. в търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. С., ул. „М.“ *, собственост на „Г.“ ЕООД със собственик Г. Х. Г. от гр. С., без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговските марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“ е използвал в търговската си дейност, като е предлагал за продажба спортни стоки, 123 броя артикули /пуловери и ризи/, носещи марките „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“ без правно основание - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

След завършване на разследването, упражнявайки правомощията си по чл.242 и чл.243 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от 12.04.2022. е прекратил наказателно производство по ДП № 339 ЗМ-390/2021 год. по описа на РУ - С., тъй като е счел, че въпреки проведените необходими и възможни процесуални действия, от събраните по делото доказателства не се установява, че инкриминираното деяние от субективна страна е съставомерно по чл.172б, ал.1 от НК. Наред с това прокурорът счита, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба на адв. А.Т. – пълномощник на HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG, The Polo/Lauren Company L.P. и Tommy Hilfiger Licensing BV, притежатели на посочените търговски марки.

2

Настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни възраженията на прокурора, че подадената от пълномощника на притежателите на търговските марки жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е била просрочена, поради което производството пред районния съд е процесуално недопустимо и на това основание постановеното определение е незаконосъобразно.

Видно от данните на досъдебното производство, представителите за страната на притежателите на търговските марки, явяващи се пострадали лица, са посочили адрес за призоваване в гр. С., ул. „Х. К.“, №*, ет.*, ап.* /л.56-57 ДП/. Това е адресът, посочен в жалбите на адв. А.Т.. В случая препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено за връчване на адрес – гр. С., бул. „Д-р Г. М. Д.“, № * /посочен на титулната страница от постановлението на прокурора като адрес на Патентното ведомство – на л.6 от ЧНД № 230/22 на РС – С./ и е получено от лицето И. С. /л.2/. По делото липсват каквито и да е данни, че представителство на пострадалите се намира на посочения адрес и лицето И.

С. е техен служител. Ето защо, при липса на надеждни данни за датата на връчване на препис от постановлението, следва да се приеме, че жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.

С обжалваното Определение № 84 / 01.06.2022 год., постановено по ч.н. дело № 230 / 2022 год. на РС – С., е прието, че Постановление на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - С. от 12.04.2022 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 339 ЗМ – 390 / 2021 год. по описа на РУ – С., е обосновано, законосъобразно и правилно, поради което същото е потвърдено. По същество е изложена тезата за несъставомерност на обвинението, както от субективна, така и от обективна страна. Районният съд счита, че е налице невъзможност да бъде установен и доказан произходът на стоките, и дали същите са „оригинални“.

От фактическа страна е безспорно, че лицето Г. Х. Г., е собственик на „Г." ЕООД. Дружеството стопанисва търговски обект - магазин за облекло, находящ се в гр. С., ул. „М.” *с предмет на дейност продажба на мъжки дрехи. Във връзка с осъществяваната търговска дейност Г. Г. закупувал дрехи от различни тържища в Р. България, поръчал дрехи онлайн, 3 както и закупувал облекло от пътуващи търговци на едро. За закупените стоки същият получавал фактури ведно с касови бележки.

На 30.09.2021 г. около 14:00 часа в магазина в присъствието на Г.

Г. е извършена проверка от служители на МВР, при което били открити и фиксирани и иззети 123 /сто двадесет и три/ броя дрехи, носещи запазените търговски марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“.

За посочените стоки Г. представил копие на фактура № 0000004486/30.03.2021г. издадена на стопанисваното от него търговски дружество „Г." ЕООД от търговското дружество „А.“ с ЕИК * , което му е продало по-голямо количество дрехи от намерените и иззети дрехи носещи запазените търговски марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“. Според Г. Г., лицето от което закупил стоките го уверило, че същите са закупени от страни от Западна Европа от магазини и молове, които продават артикули, които са „аутлет“. Наред с това Г. твърди, че дрехите имали етикети и QR кодове, които той проверил мобилно приложение и установил, че артикулите са оригинални.

От заключението на вещото лице по изготвената маркова експертиза се установява, че иззетите дрехи са означени със символи и знаци с надпили „Boss Hugo Bosp“, „Рolо Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“ - са сходни и идентични c регистрираните търговски марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“. Поради това съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците върху тези стоки с горепосочените регистрирани търговски марка.

Вероятността от объркване на потребителите се изразява в погрешната представа, която посочената идентичност може да създаде у тях относно действителния произход на означените стоки, а именно, че те са произведени от или със съгласието, на или под контрола на притежателя на тази запазена търговска марка. Посочено е, че няма данни за сключени лицензионни договори на територията на РБ в с „Г.“ ЕООД и Г. Х. Г..

При гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че в случая изложените съображения и доводи от прокурора и първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени и изводите, че деянието не съставлява престъпление, са необосновани и незаконосъобразни.

Обстоятелствата по делото не са изяснени и от събраните по делото 4 доказателства не може да се направи категоричен извод, че инкриминираното деяние е несъставомерно по чл.172б, ал.1 от НК.

Въззивният съд счита, че първата инстанция не е осъществила надлежен контрол спрямо обосноваността на атакуваното пред нея прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.

В качеството си на ръководно-решаващ орган в хода на досъдебното производство прокурорът е длъжен по ясен и недвусмислен начин да обективира начина на формиране на вътрешното си убеждение, за да може да бъде осъществен надлежен съдебен контрол. Вътрешното убеждение, от своя страна, се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСНК, т.

III. 1, във всички случаи на изпълнително деяние визирано в състава на чл.

172б НК, в правно-защитената сфера на притежателя на изключителното право върху търговската марка настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. С оглед правилната преценка относно престъпния или съответно непрестъпен характер на извършеното, като основен практически ориентир за това отграничаване се явява установения размер на вредите. В конкретния случай, това неблагоприятно изменение в имуществената сфера на маркопритежателите възлиза в общ размер на сумата от 22590 лева, което многократно надвишава размера на МРЗ в страната към датата на деянието. При това положение, няма как да се приеме, че осъщественото деяние се отличава с малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като същото разкрива сериозна обществена опасност за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото е безспорно, че на 30.09.2020 год. в търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. С., ул. „М.“ *, собственост на „Г.“ ЕООД със собственик Г. Х. Г. от гр. С., последният е използвал в търговската си дейност, като е предлагал за продажба спортни стоки, 123 броя артикули /пуловери и ризи/, носещи търговските марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“. Същевременно „Г.“ 5

ЕООД и Г. Х. Г., за които няма сключени лицензионни договори с притежателите на изключителното право върху търговските марки „Boss Hugo Boss“, „Polo Ralph Lauren“ и „Tommy Hilfiger“.

Същевременно от прокурора е прието, че деянието не е съставомерно от субективна страна. В тази му част постановлението на прокурора е постановено при наличие на необоснованост на прокурорския акт, доколкото в него отсъства пълен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на провежданото разследване. Видно е от постановлението на прокурора, че в него доказателствата не са обсъждани нито поотделно, нито в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не е посочено в постановлението кои от тях прокурорът кредитира и кои не, както и защо и дали счита някои от тях за относими или не към предмета на доказване. В тази насока липсата на каквато и да е аналитична част в атакуваното прокурорско постановление препятства съда да извърши преценка за законосъобразността и обосноваността на прокурорско постановление, при което е невъзможно да се упражни и предвидения от закона съдебен контрол върху прокурорския акт. Същото представлява и липса на мотиви в постановения прокурорски акт, при което по делото е допуснато от прокурора съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на прокурорския акт.