Решение № 148 от 15.12.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Разград, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Г.а като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253300600288 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба от тъжителя Д. П. Д. против присъда рег.№ 26/12.05.2025 г. по Наказателно дело частен характер № 20243330200362 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград.

Постъпила е жалба (вх. №4811/19.05.2025 г. на РС Разград) от тъжителя Д. П. Д. против присъда рег.№ 26/12.05.2025 г. по Наказателно дело частен характер № 20243330200362 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград.

Оплакването е, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като подсъдимият отправя подигравки и обидни думи. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден и да се уважи предявеният граждански иск.

В съдебно заседание повереникът адв. Р. М. заявява, че първоинстанционният съд е събрал доказателствен материал, относим по въздигнатото обвинение, но неправилно коментирал събрания доказателствен материал и постановил една неправилна. Защитникът намира, че са събрани 1 категорични доказателства за виновността на Д. М..

Съдът приел, че няма как на 19.04.2024 г. да се е случило такова нещо, тъй като на място е имало много полицейски служители, но именно заради тези отправени обиди тъжителката се обадила в полицията и пристигат полицейски служители, започват извършване на полицейски действия като съставят предупредителни протоколи, двамата да не си отправят обиди, заплахи, да не влизат в пререкания.

Позовава се на показанията на свидетелката П. която казва, че е посетила мястото на инцидента, именно заради отправени закани от М. спрямо доверителката му и обиди. Неправилно, според адв. М., съдът изключва от доказателствения материал твърденията на свидетеля Г. и на свидетеля Д., тъй като са заинтересовани. Свидетелят Г., който тогава е шофьор на подсъдимия, се е намирал в района и е пряк свидетел на думите изречени по повод на доверителката му от М.. Свидетелят Ю. Д., фактически съжителник, разказва нещо, което му е преразказано. Изтъква, че когато се подават тези жалби, камионите на М. престават вече да създават шум и са изнесени в зона Пилко, където извършват обичайна дейност.

Поддържа искането присъдата, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, да бъде отменена и М. да бъде осъден за деянието, което е извършил - нанасяне на обида с цинични думи по отношение на доверителката му, както и да бъде осъден по предявения граждански иск, ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендира за присъждане на съответния адвокатски хонорар за първата инстанция.

Постъпили са възражения против жалбата от адв. К. – защитник на подсъдимия Д. М. М.. Изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че е немотивирана. Изтъква, че има подробни и обстойни мотиви, изчерпателен анализ на доказателствата. Искането е присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание защитикът адв. К. заявява, че поддържа писмените възражения. Изразява становище, че съдът е постановил оправдателна присъда, по вътрешно убеждение, въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Заявява, че повереникът на тъжителя неправилно интерпретира присъствието на полицейските служители, тъй като 2 те са посетили мястото не поради жалба, че има отправени обиди, а поради жалба на подсъдимия и до Общината, и до тях, че му е паркиран автомобил на съжителника на тъжителката на изхода и той не може да осъществява трудовата си дейност. Поради това полицейските служители са били на мястото на инцидента и са съставили съответно акт на съжителника на тъжителката - Д.. Посочва, че свидетелят Д. твърди за някакви отправени обиди към тъжителката през друг месец, а не за конкретно този инцидент.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.

С обжалваната присъда Районен съд Разград подсъдимия Д. М. М. за невиновен за това, че на 19.04.2024 г. в гр. Разград е казал на Д. П. Д., в нейно присъствие, унизителни за честта и достойнството ѝ думи и изрази – „курво, да ми лапаш кура“ - престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение.

Отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Д. П. Д. граждански иск за 5000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г.

Осъдил Д. П. Д. да заплати на Д. М. М. 600 лева – направени разноски по производството – възнаграждение за адвокат.

Осъдил Д. П. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 454,82 лева разноски в съдебното производство.

Съдебният състав на ОС Разград счита, че не се установяват предпоставките на чл. 327, ал. 3 НПК за разпит на свидетелите пред въззивната инстанция.

Установена е следната фактическа обстановка:

В постъпилата на 28.06.2024 г. тъжба Д. П. Д. твърди, че на 19.04.2024 г., около 17 часа, в гр. Разград, в Бизнес зона „Перистър“, подс. М. казал унизителни за честта и достойнството й думи и изрази - „курво, да ми лапаш кура“.

Подсъдимият Д. М. М. е български гражданин, роден на ***- в гр.

3

Разград, живее в гр. Разград, с висше образование, съжителства на семейни начала, работи, не е осъждан.

Подсъдимият извършвал транспортни услуги и притежавал фирма „ДМ ГРУП 91“ ЕООД с два камиона. Ползвал гаражна площ в Бизнес зона „Перистър“. Наетия имот се намирал близо да имота на св. Д., който също се занимавал с транспортни услуги. Д. и съжителката му Д. П. Д. се установили в имота.

Тъжителката Д. П. Д. от гр. Разград живеела на семейни начала със св. Ю.

Д. в обект - гаражна площ, находящ се в гр. Разград, Бизнес зона „Перистър“, с адрес ул. „Мебелна“ № 4. Св. Д. имал транспортна фирма, но в имота била оформена и жилищна част, която обитавали.

Отношенията между тъжителката Д., съжителя й Д. и от друга страна подс. М. били влошени. Д. бил недоволен от това, че се вдига шум при зареждане на хладилните агрегати на камионите на М..

На 18.04.2024 г. бил подаден сигнал за паркирал автомобил на подхода към имота на подс. Д. М. (докладна записка на л. 36 от НЧХД №362/24 г.).

На 19.04.2024 г. подс. Д. М. депозирал и жалба с рег. № 1873003057/19.04.2024 г. До РПУ Разград (л. 40 от НЧХД №362/24 г.) за това, че от 08:00 часа на 18.04.2024 г. няма достъп до наето под наем помещение № 1, намиращо се в гр. Разград, Бизнес зона Перистър на ул. Мебелна № 2, поради това, че има паркиран автомобил на подхода за помещението.

На 19.04.2024 г. подал и жалба вх. №52/19.04.2024 г. до Община Разград за същото обстоятелство, която била регистрирана в 13,39 часа в деловодството на общината.

На място бил изпратен екип - св. Л.Н. и св. Е.К., които установили, че автомобил Пежо 307 с рег. № ***, собственост на Ю. Д. е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за което съставили фиш серия GT № 2829551.

На 19.04.2024 г. в РУ-Разград била регистрирана жалба рег. №1873003018 от Д. П. Д. (л. 40 от НЧХД №362/24 г.) за това, че „лицето Д.“ всяка вечер пуска агрегат и нарушава нощната тишина.

При работата във връзка с жалите от подсъдимия и тъжителката св. П.

4 съставила и връчила на 19.04.2025г. в 16:00 часа протокол за предупреждение Д. П. Д. (л. 43 от НЧХД №362/24 г.) „1. Да не отправя закани или заплахи за саморазправа към Д. М. М.“, и в 16:20 часа на Д. М. М. (л. 42 от НЧХД №362/24 г.) „1. Да не отправя закани или заплахи за саморазправа към Д. П.

Д.“. В показанията си свидетелката сочи, че имало някакви обиди между тях, но конкретно какви не може да си спомни.

От показанията на служителите на МВР не се установява по време на посещенията им на място на 19.04.2024 г. да са присъствали други лица освен подсъдимия и тъжителката.

На 28.05.2024 г. било издадено от Началник РУ МВР Разград и връчено на 09.06.2024 г. на тъжителката НП № 1873-06-35 (л. 44 от НЧХД №362/24 г.), с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 116, ал. 2 от ЗГР за нарушение на чл. 99, ал. 1 от същия закон.

На 20.06.2024 г. около 22:20 ч. между подс. М. и св. Д. възникнал конфликт, за който М. подал жалба. Видно от заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционният съд експертиза - №005/10.01.2025 г. са налице данни, че при възникнал конфликт Д. е отправил обиди и закани към М., придружени и с физически контакт.

Св. Ю. Д. - фактически съжителник на тъжителката Д. Д. сочи, че между нея и подсъдимия имало дрязги, той я обиждал многократно и посочва случаи през май 2024 г.

Св. И. Г. твърди, че работил при подсъдимия и познава тъжителката.

Заявява че през месец април, докато подсъдимият го превозвал с автомобила си, срещнали тъжителката Д. и подсъдимият й казал „Ей, миндил, да ми лапаш кура.“

Според представените протокол за ежедневна активност, пътни листи, тахографски листи и карти на водачи, се установява, че св. Г. на 19.04.2024 г. е изпълнявал курс с товарен автомобил от 18:20 ч. от Разград до София.

Съдебният състав намира, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че на 19.04.2024 г., около 17 часа, в гр. Разград, в Бизнес зона „Перистър“, подс. М. казал на тъжителката Д. Д. унизителни за честта и достойнството й думи и изрази - „курво, да ми лапаш кура“.

5

Твърдения в тази посока отправя свидетеля Г., който твърди, че подсъдимият, возейки го в автомобила си, за да се прибере казал на Д. „Ей, миндил, да ми лапаш кура.“

Съдът намира, че показанията му не са достатъчно информативни, тъй като не сочи конкретен ден и час, а от писмените доказателства, относно изпълнявани курсове се установява, че на 19.04.2024 г. е изпълнявал курс с товарен автомобил Разград – София, съответно не е имало причина М. да го вози към дома му. Не се установява от събраните доказателства тъжителката да е отправяла оплакване за отправени обиди преди подаване на тъжбата, което е станало след интензивния конфликт между подсъдимия и съжителя й, за който са налице данни в представените видеофайлове. Служителите на МВР твърдят, че са посещавали адрес по друг повод, че не им е съобщавано за отправяне на описаните в тъжбата обидни думи от подсъдимия. Такива не са описани и в съставените докладни записки.

Съдът намира, че от показанията на св. Д. също не се установяват твърденията в тъжбата за отправени на 19.04. обидни думи от подсъдимия.

Той твърди за влошени отношения между тъжителката и подсъдимия и отправени от него неконкретизирани обиди през месец май. Съдът намира, че показанията на св. Д. не може да обосноват извод, че обвинението е доказано и предвид близките му отношения с тъжителката.

Установеното в хода на съдебното следствие време, в което тъжителката и подсъдимия са били заедно е времето, в което на място са извършвали проверка служителите на МВР, но те не твърдят нито, че са възприели такива думи, извършени от подсъдимия, нито че им е съобщено за това от тъжителката. Твърдението в тъжбата, че отправила оплакване до служители на МВР остава недоказано, както и това, че на 19.04. около 17 часа, в гр. Разград, в Бизнес зона „Перистър“, подс. М. й казал: „Курво, да ми лапаш кура“.

Съдебният състав на ОС Разград намира, че присъдата е обоснована.

Делото е изяснено и са събрани възможните доказателства, по което страните нямат спор. Но от събраните доказателства не може да се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е извършил това, в което е обвинен. РС е извършил и изложил в мотивите анализ на доказателствата и съставът на въззивния съд споделя направените изводи, относно установената фактическа обстановка.

6

С оглед на изложеното и предявеният граждански иск е неоснователен и недоказан, тъй като не се установява М. да е извършил описаното в тъжбата деяние.