Присъда № 3 от 16.01.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 264/2023
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към Присъда № 3/16.01.2024 г. по н. ч. х. дело № 264/2023 г. по описа на РС Велинград.
С тъжбата си Ф.Б Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ул. „Цигов Чарк” № 2, обвинява А.А.К с ЕГН **********, с адрес гр. Ракитово, ул. „Вела Пеева”№ 51, за това, че на 21.04.2023 г., около 17:20 ч. в гр. Ракитово, ул.
„Вела Пеева”, й е причинил травматични увреждания в областта на дясната буза, представляваща лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, представлявако престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Предявява обективно съединени искове по чл . 45, ал. 1 от ЗЗД за причинени неимуществени и имуществени вреди от престъплението.
В съдебното заседание поддържа обвинението. Иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Поддържа гражданските искове.
Защитникът на подсъдимия – адв. Йордан Аршинков, оспорва обвинениeто. Счита, че същото не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Пледира подзащитният му да бъде признтат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Плeдира за отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият не се признава за виновен. Отрича да е извършил престъплението. Твърди, че в посочения ден не е имал конфликт с тъжителката, не я е удрял, а само е изместил майка си, за да преустанови възникналата разправия.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият е роден във Велинград на 26.01.1991 г., живущ в гр.
Ракитово на ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан, със средно образование. Не е освобождаван от наказатела отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимият и съпругът на тъжителката не се намирали в добри отношения, поради което е последната не говорела с него.
На 21.04.2023 г. малко след 17 ч. Ф.Б се прибирала вкъщи след работа, заедно с племенниците на мъжа, с когото живее. Когато вървяли по улица „Вела Пеева” в близост до дома й, видяла, че има струпване на хора.
Забелязала там и братовчедите на мъжа й – свидетелите Р.Н.М.Н Спряла се, за да види какво се е случило. Поводът бил управление на МПС с висока скорост, заради което е подаден сигнал на тел. 112. В този момент имало оформени две групи от присъстващите, едните от страна на лицето, управлявало МПС-во, а другите – от страна на подалия сигнала.
Свидетелят Р.Н й обяснил ситуацията. Тогава Н. К.а, майка на подсъдимия, отишла при нея и започнала да я ругае и кълне. Тъжителката 1 отвърнала, като взаимно си крещяли и се дърпали. Дори си разменили по няколко шамара. Свидетелят Р.Н застанал между двете. Той убедил тъжителката да си ходи.
В това време, на няколко метра от тях били подсъдимитят А.К и свидетеля Н. Б., който дошъл в Ракитово, за да търси бащата и чичото на подсъдимия, тъй като имал проблем с електозахранването вкъщи, а чакал гости заради мюсюлманския празник. Двамата говорили настрани, когато в един момент забелязали конфликта между Н. К.а и Ф.Б.
Подсъдимият се насочил бързо към майка си и Ф., и неочаквано посегнал с ръка през свидетеля Р.Н, като ударил силен шамар на тъжителката върху дясната й буза. След това хванал майка си с двете ръце и я преместил настрани. Свидетелят М.Н дръпнал сина си, за да не пострада, като в същото време започнал да обвинява подсъдимия как може да удря жена. Б., заедно с децата, влезли в къщата си разплакани. Разказала на свидетеля А.И.К, че подсъдимият я е ударил. Лицето й било зачервено от дясно. А.К завел майка си вкъщи, а той останал на оградата на дома на тъжителката, като крещял, псувал и предизвивал свидетеля на бой, но никой не излязъл.
На 26.04.2023 г. тъжителката посетила лекар, като получила Медицинско свидетелство № 75/26.04.2023 г., издадено от д-р Х..
Б. подала жалба до РП Пазарджик, ТО Велинград, като се образувала пр. пр. № 2260/2023 г. С Постановление от 21.09.2023 г. прокурорът отказал да се образува досъдебно производство, тъй като описаното в жалбата престъпление се преследва по тъжба на пострадалия и представлява такова от частен характер.
От назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на Ф.Б е нанесен побой, като е получила травма в областта на дясната буза, с лек оток и болки, без данни за фрактура. Няма загуба на съзнание. Няма кръвонасядане.
В ОСЗ вещото лице уточнява, че е имало само образувание, каквото представлява отока. Не е имало възпалителен процес, тъй като в този случай цветът щеше да е в лек червен цвят и да има повишена температура. Това означава, че тази травма е в резултат на твърд предмет. Механизмът отговаря да е с отворена ръка – шамар, така и с юмрук. Отокът възниква в рамките на половин – до един час, в зависимост от мястото. Тъй като в случая става въпрос за меките тъкани на лицето, отокът се проявява между половин – един час. Щом медицинският преглед е установил отока след пет, шест дни, значи, че той е бил по-голям, като намалява с времето. Ударът трябва да не е прекалено силен, тъй като щеше да има кръвонасядане и нарушаване на целостта. Има травматичен момент, но не с голяма сила.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите Румен Андеев Н, Младен Маринов Н, А.И.К, отчасти от показанията на 2
Н. Б., О.К и Н. К.а, както и отчасти от обясненията на подсъдимия; от Постановление за отказ да се образува ДП от 21.09.2023 г., Медицинско свидетелство № 75/26.04.2023 г., издадено от д-р Х.;
Амбулаторен лист от първичон посещение при СИМП от 26.04.2023 г., Справка за съдимост от 25.10.2023 г., както и от заключението на вещото лице Пеев.
От показанията на свидетелите М.Н и Р.Н се установява по безспорен начин, че подсъдимият е дошъл отнякъде и нанесъл един удар върху дясната буза на Б.. М.Н установява, че удърът е бил шамар, както и това, че със сигурност помни един такъв. Същите са били в непосредствена близост до случилото се – Р.Н е стоял точно между двамата, като К. се е пресегнал през него. На въпрос от коя страна я е ударил, свидетелят отговаря, че щом е било „през него” това трябва да е „дясно”, което кореспондира с останалия доказателствен материал. Същият установява, че свидетелят О.К се е доближил след този момент. М.Н се е намирал също в непосредствена близост, описана „срещу тях”.
Тези показания почиват на личните и преки впечатления за фактите, на които са били очевидци и които се възпроизведоха в съдебно заседание.
Същите са се намирали в непосредствена близост до мястото на удара. Имали са най-добра видимост, като се вземе предвид, че на мястото е имало около – 15 – 20 човека, струпани в две групи. Тези показания са последователни, логични и непротиворечиви. Важно е, че същите не са заинтересовани от изхода на делото. Съдът отчита, че тези свидетели са братовчеди на лицето, с което тъжителката живее на съпружески начала, но това обстоятелство не обуславя някаква толкова близка обвързаност, която да се приеме като заинтересованост. Показанията на Р. Н и Мл. Н /последните дадени с категоричност за събитието/ кореспондират с приложената по делото съдебно-медицинска експертиза и медицинското удостоверение.
Допълващи към тях са и показанията на А.И.К. Той установява, че когато тъжителката се е прибрала вкъщи с племенниците им, е била със зачервена буза. Не помни със сигурност, но мисли, че е дясна. Тя плачела и разбрал, че А.А.К я е ударил. Свидетелят установява, че подсъдимият е крещял под прозореца и го предизвиквал на бой.
Макар и да няма непосредствени впечатления от самия инцидент, свидетелят К. е изслушал разказа на частния тъжител, а освен това я е видял разстроена и разплакана. Той безпротиворечиво пресъздава споделеното му от частния тъжител, а именно, че подсъдимият я е ударил. В случая производният характер на установените от свидетеля факти, не обуславя отхвърляне на депозираните от него показания. Тези гласни доказателствени средства са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени при разкриването на фактологията на деянието, наред с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност. В наказателния процес, не съществува забрана 3 за използване на производни доказателства въобще, а само за подмяната на първични с производни такива. Тук следва да се отчете, че свидетеля А.И.К депозира свидетелски показания за непосредствено възприети от него обстоятелства, като няма пречка това да бъдат и изявления на частния тъжител, въпреки че последният не може да бъде разпитван в качеството на свидетел /така в Решение 535/03.08.2022 г., постановено по ВНД от ЧХ № 1761/2022 г. по описа на СГС/.
Съдът отчете факта, че същият живее с тъжителката, но намира, че показанията му не се опровергават от останалите доказателства в съвкупността, поради което ги и кредитира.
Изводът, че подсъдимият е ударил тъжителката не се разколебава от показанията на свидетеля Бакарджиев, О.К и Н. К.а, както и от обясненията на подсъдимия. От тях се установява, че тъжителката и свидетелката К.а са си разменяли обиди и са се удряли. Б. и О.К не са били в непосредствана близост. Намирали са се отстрани. Р.Н установява, че свидетеля О.К е дошъл при тях след като Б. е ударена от подсъдимия. Освен това, същите заявяват, че не са видели К. да удря тъжителката. Това не може да се приеме с категоричност, че щом не са го видели, значи че не се е случило. Тук следва да се отчете също това, че единият свидетел е пръв братовчед на подсъдимия, а К.а е негова майка.
Съдът констатира противоречия в казаното от тези свидетели в ОСЗ, както следва:
Н. К.а първо заявява, че не е имало някакъв словесен конфликт между нея и тъжителката преди да се ударят. След това твърди, че Ф. е дошла и я е обидила. Твърди също, че двете едновременно са започнали да се удрят.
Пред съда О.К заявява, че двете жени първо са се карали, после са се ударили по лицето, но не видял точно кой къде ударил. Според него тъжителката посегнала първа. Казва, че Ф. била сама. Не е имало никой с нея, като е установено противното – била е с две деца. Същият установява, че след размяната на шамари между тъжителката и К.а, първата не е имала следи по лицето – червенина или друг вид отпечатък.
С оглед вътрешните противоречия в посочените показания, както и близките роднински отношения с подсъдимия, съдът не кредитира цялостно тези показания.
Свидетелят Н. Б. установява, че е имало разменяне на удари между жените. Същият не е видял подсъдимият да нанася шамар на Б., което не означава, че това не се е случило. Намирал се е встрани от тях.
Посочва като време 16:30 – 16: 45 ч., след което е разбрал, че няма да му свършат работа с поправяне на електричеството и си е тръгнал.
В обясненията си пред съда подсъдимият заявява, че е чул викове, след което видял как майка му си разменя удари с Б., което го накарало да се приближи към тях и да издърпа майка му настрана. Тази част от обясненията 4 се подкрепят от останалите доказателства по делото. Поддържа, че не е посягал на тъжителката, като съдът не ги кредитира в тази част, тъй като същите са израз на защитната му позиция.
Следва да се отбележи, че приложената по делото прокурорска преписка, завършила с отказ да се образува досъдебно производство, представлява доказателство единствено за това, че тъжителката е подала жалба в прокуратурата, но последната е приела, че твърденията й не навеждат на извършено престъпление от общ характер, поради което и не е образувано ДП. Твърдението на защитника, че настоящото производство е продължение на това по пр. пр. не може да се сподели. В този смисъл и дадените показания по тази преписка не могат да се зачетат от съда, тъй като не са дадени в рамките на това наказателно производство. Освен това всички тези свидетели са разпитани в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав и са приобщени по предвидения в НПК процесуален ред.
Съдът намира от правна страна следното:
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.А.К е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Престъплението лека телесна повреда предполага увреждане на физическия интегритет на личността, извън случаите на тежки и средни телесни повреди. При лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето увреденият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, при което следите отшумяват до няколко часа, а страданието е продължен процес на болката, обикновено до няколко дни. При това не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвика такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да няма обективни следи. В случая от медицинската документация и от заключението на вещото лице се доказа наличие на оток върху дясната буза, като механизмът на причиняване отговаря да е от ударен шамар.