Решение № 15694 от 29.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15694 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20211110164093 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът *********** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците и с техния наследодател И. И. Н., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира сумата от 2894,87 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер 207681, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата от 481,47 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 18.10.2021 г., за сумата от 22,41 лв., такса за дялово разпределение за 1 периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 6,70 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021 г., дължими от ответниците разделно при дялове от 6/10 части за ответницата Е. *********** - Н. и по 1/10 част за останалите ответници.

Ответниците Е. Х. *********** – Н. и М. И. Ц. оспорват исковете, като твърдят, че в имота не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност и не е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорват да са издавани фактури за месечните задължения, като считат, че не са изпаднали в забава, тъй като не са получавали изравнителна сметка за отделните отоплителни сезони. Оспорват наличието на валиден договор с третото лице-помагач, като при условията на евентуалност считат, че вземането за такса за дялово разпределение е възникнало в полза на третото лице, а не на ищеца.

Навеждат твърдения за извършени плащания на претендираните задължения, както и възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата В. И. Н., чрез назначения особен представител адв. И. Я., оспорва исковете при твърдението, че не е клиент на топлинна енергия в имота и не е в облигационно правоотношение с ищеца. Твърди неизправност на уредите за дялово разпределение, както и че в имота не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата Н. И. Н., чрез назначения особен представител адв. И. И., оспорва исковете при твърдението, че не е била собственик на имота през процесния период и не е потребител на топлинна енергия в него, респ. не се намира в облигационно правоотношение с ищеца.

Оспорва в имота да е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност.

Ответницата Ф. И. К. не подава отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ******** счита, че исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника (респ. неговия наследодател), по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства (нотариален акт № 68, том XXXIX, дело № 7668/1969 г., постановление за възлагане на възбрана, протокол от ОС на ЕС и списък на етажните собственици към него) се установява, че собственик на процесното жилище, представляващо апартамент № 8, находящ се в ***********“ (с предишно наименование *********, видно от удостоверението за идентичност от ГИС София от 06.12.2012 г.) № 182, бл. 23, ет. 3, с клиентска партида с абонатен номер при ищцовото дружество 207681, е бил И. И. Н., който го е придобил през 1969 г. с покупка по реда на чл. 55г ЗПИНМ. От съдържащите се в писмо на СО – район „**********“ от 15.02.2022 г. данни (л. 70 от делото) се установява, че към датата на придобИ.е на имота И. И. Н. е бил в граждански брак с Е. Х. А. – сключен на 19.01.1963 г., поради което жилището е било придобито от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност (арг. чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г., отм.), прекратена със смъртта на съпруга И. И. Н. на 13.04.2020 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребители на топлинна енергия през процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. са били ответницата Е. Х. А. и съпругът й И. И. Н., който към този период все още е бил жив, а след смъртта му половината от натрупаните парични задължения за доставена топлинна енергия за този период, припадаща се на него, е била включена в наследството му и е преминала върху законните му наследници – преживялата съпруга и дъщерите му В. И. Н., Н. И. Н., Ф. И. К. и М. И. Ц., всяка от които дължи равен дял от задълженията на наследодателя, съобразно наследствените им квоти (арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата А. и И. И. Н. са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради 3 изложеното, съдът приема, че между ответницата А. и наследодателя на ответниците, от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач ********.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период на наследодателя на ответниците е била начислявана топлинна енергия за 3 броя отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално разпределение на енергията (с дистанционен отчет), за един водомер за топла вода, за щранг-лира в банята, както и за сградна инсталация. Според изводите на вещото лице, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1784,73 лв., а за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1673,21 лв.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач 4 индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за отчет. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е в размер на 1703,73 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 80,68 лв.), а за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 1318,66 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 354,55 лв.).