Определение № 386 от 27.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600471 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение рег. № 469 от 16.10.2025 г. по ЧНД № 829/2025 г.

Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Р. Н. Ф. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му с Присъда № 31/04.10.2023г. по НОХД № 592/2022 г. на Районен съд – Асеновград.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който чрез своя защитник – адв. С. Б. от АК – * на 21.10.2025 г. е подал частна жалба с искане да се отмени, като неправилно и бъде условно предсрочно освободен.

Защитата акцентира на обстоятелството, че окръжният съд незадълбочено е анализирал данните от затворническото досие на осъдения. Становищата на представителите на затворническата администрация са направени формално, без да съобразяват цялостното поведение на осъдения. Счита, че престоят в контролирана среда е оказал необходимото поправително въздействие, като поставените цели и задачи за трайно и мотивирано законосъобразно поведение в условията затвора са били изпълнени. Неполагането на труд в затвора е било по обективни причини, защото на два пъти му е било отказвано да започне работа, а след като е бил допуснат до такава, впоследствие е бил 1 спрян, поради подадена докладна записка, наложила преместването му в друго отделение, довело го до невъзможност да продължи да работи. Не е съобразено становището на психолога от Затвора – Пловдив, в което е обърнато внимание на някои особености в специфичния му експресивен стил на комуникация и възприемането му за агресивен, като са дадени препоръки и насоки за бъдещия му престой в Затвора – Пазарджик, но не са били съобразени. В досието на осъдения липсва план за изпълнение на присъдата.

Намира оценката за риска за немотивирана, тъй като дадените насоки в двете, проблемни зони се припокриват. В мотивите към атакуваното определение не са съобразени указанията при преценката на чл.439а от НПК, според която неполагането на мерки за поощрение и неполагането на труд не са самостоятелни основания да бъде отказана молбата за условно предсрочно освобождаване и др. Затова намира, че възможните положителни промени за личността на осъдения са настъпили и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Предлага се отмяната на определението на окръжния съд като се постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения Ф. от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода като се определи изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието и да се постанови пробационна мярка, която да се изпълнява по време на този срок.

Началникът на Затвора – Пазарджик и Окръжна прокуратура – Пазарджик не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е подадена молба от осъдения Ф. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Ф. и на неговия защитник, преценявайки, че не са налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване.

2

Противно на доводите на жалбоподателя, Окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

От представената справка за правното му положение е видно, че л. св. Р.

Ф. с Присъда № 31/04.10.2023г. по НОХД № 592/2022 г. на Районен съд Асеновград, за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК е осъден на наказание 6 години „Лишаване от свобода“. Присъдата е влязла в сила на 22.11.2024г. Поставен на „Строг“ режим на 06.12.2024г.

Начало на наказанието 23.08.2022г.

Лишеният от свобода Р. Ф. е постъпил в Затвора - Пазарджик на 15.01.2025г.

Към 29.09.2025г. осъденият Ф. фактически е изтърпял 3 години, 1 месец и 7 дни, от работа – 4 дни, или общо е изтърпял 3 години, 1 месец и 11 дни, с остатък на наказанието към тази дата от 2 години, 10 месеца и 19 дни.

Към датата на съдебното заседание от 16.10.2025г., остатъкът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода възлиза на 2 години, 10 месеца и 3 дни.

В приложеното по делото становище от началника на затвора се посочва, че осъденият Ф. е добре запознат с режимните изисквания, но активно им противодейства, поради което е наказван за допусканите от него дисциплинарни нарушения общо 7 пъти. Прави впечатление, че 6 от случаите са свързани с физическа саморазправа, вербална агресия и отправяне на заплахи към други лишени от свобода. Посочва се, че при направената първоначална оценка на риска от рецидив са отчетени 60 точки по скалата на ОАSys с три основни зони на нужда по отношение на: начин на живот и обкръжение - в живота на свобода има както позитивни, така и негативни контакти; междуличностни умения - подозрителен и мнителен, склонен към агресивни действия и поведение при провокация и умения за мислене - не разпознава основните си проблеми, не се замисля за тях, поради което и не се стреми да ги разрешава. Не осъзнава последствията от действията си. Липсват му значими и постижими цели за бъдещето.

По отношение на риска от вреди в становището е отразено, че 3 изготвената първоначална оценка на правонарушителя определя високо ниво на риск от вреди по отношение на останалите лишени от свободи и спрямо служителите в условията на изолация, по-ниска за него самия.

Също така, че при постъпването си в Затвора - гр. Пазарджик, лишеният от свобода Ф. изявил желание за трудово устройване, назначен е, но поради проявено от негова страна непостоянство и оплаквания от условията за труд, се отказал да полага труд и със заповед на началника на затвора е преустановено участието му в трудовата дейност.

При направената преоценка степента на риска от рецидив на престъпленията продължавала да бъде в средните стойности 63 точки по скалата на OASys /при предходни 60 точки/, като завишение са отчетени при две от първоначалните зони: за начин на живот в обкръжение - конфликтен, податлив на негативно влияние от страна на другите лишени от свобода; умения за мислене - следвало се работи по отношение на тази зона. Трудно признавал грешките си и не умеел да ги анализира. Не приемал чуждо мнение и не се стреми да вниква в основните си проблеми.

В заключение е посочено, че прогнозата за развитието на лишения от свобода е негативна, тъй като осъденият не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице трайна и необратима положителна промяна, поради което становището на началника на Затвора - Пазарджик е молбата на лишения от свобода Р. Ф. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му наказание да не бъде уважена.

Въззивната инстанция намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл. 70, ал. 1, пр. 2, т. 1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Противно на доводите в жалбата, в мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. Ф. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила нужната трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 439а, ал. 1 от НПК.

С основание по този повод е акцентирано най-вече на това, че с оглед на събраните по делото доказателства, все още не е постигнато поправянето на 4 осъденото лице, като липсват трайно утвърдени навици и привички за спазване на законосъобразно поведение. Постигнатите спрямо него незадоволителни резултати по време на пенитенциарния му престой водят до извода, че осъденият не е поправен и рискът от рецидивиращи престъпни прояви, с оглед на предходните му провинения, продължава да бъде средно висок и реален.

В подкрепа на това, съдът напълно резонно е отчел, извършените множество дисциплинарни провинения на Ф. и тяхното естество, липсата на самокритичност и демонстрираното от него нежелание за положителна промяна в мисленето и поведението си, са довели и до повишаване на оценката на риска. Не без значение е и това, че по-малко от една година след като е бил освободен от затвора, където е търпял наказание „лишаване от свобода“ по предходно осъждане, осъденият Ф. е извършил престъплението, за което е осъден и понастоящем търпи наказание. Това показва, че у него все още са налице трайни престъпни нагласи. В подкрепа на този извод е и експертната оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, от която е видно че рискът от агресивно поведение е висок, доколкото Ф. е затруднен да контролира своите враждебни и агресивни импулси.

Той проявява доминантност, раздразнителност, нисък фрустрационен толеранс и не умее да удържа гневните си импулси. Отразено е също и че той лесно се въвлича в конфликти с околните, като често е активната страна и провокатор. Присъщи са му крайни импулсивни реакции и прояви, склонен е и към реваншизъм. Заради характеровите особености на осъдения и неговото поведение в затвора, той е бил включен в специализирана групова работа за управление на гнева. Независимо от опитите от страна на водещия груповата работа инспектор-психолог, Ф. да бъде насърчен към участие и адекватно ангажиране към корекция на собственото си проблемно поведение, той е посетил само две групови сесии - занятия, където е демонстрирал само физическо присъствие и поради липсата на мотивация участието му в програмата е било преустановено.

Неслучайно, условно предсрочното освобождаване се счита за правна възможност за лишени от свобода, чието поведение надхвърля обичайно доброто изпълнение на наложеното им наказание и невинаги е приложимо при изтърпяване на посочената в закона част от наказанието.

5

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Р. Ф., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Ф., да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 469 от 16.10.2025 г. по ЧНД № 829/2025 г. Пазарджишкият окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Р. Н. Ф. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка в размер на 2 години, 10 месеца и 3 дни от определеното му наказание от 6 години „Лишаване от свобода“, наложено му с Присъда №31/04.10.2023г. по НОХД № 592/2022 г. на Районен съд – Асеновград.

Определението обжалване. е окончателно и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев