Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9345 от 21.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2210/2025
Вид
Решение № 9345
Подписан
21.05.2025
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • член 12 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 12, параграф 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, пар. 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 7, параграф 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 9, пар. 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 9345 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110102210 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. Ч. срещу „Дойче Луфтханза“ АГ, HRB 2168, чрез търговско представителство в България „Дойче Луфтханза“, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване съществуването на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63112/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

- 400,00 евро - обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет № LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г.;

- 55,07 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за летищен трансфер, който не се е състоял, настъпили вследствие закъснението на полет № LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г.;

- 520,25 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатена сума за престой в хотел NH Collection Munchen Bavaria на 15 и 16.07.2024г., настъпили вследствие отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г.;

- 492,40 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за превоз и трансфер, настъпили вследствие отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024 г., от които 123,14лв. – за транспорт от хотела до летище Мюнхен, терминал 2, на 17.07.2024г., 132,84лв. – за транспорт от летище Мюнхен до хотела, 113,28лв. – за транспорт в Мюнхен съгласно фактура от Юбер на 15.07.2024г. и 123,14лв. – за транспорт в Мюнхен съгласно фактура от Юбер от 17.07.2024г.;

- 2788,43 лева - имуществени вреди, изразяващи се в нереализирано трудово възнаграждение в резултат от невъзможността да полага труд по трудовото си правоотношение в периода 16-17.07.2024г. вследствие отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г.;

- 500,00 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неспокойство и неудобство от загубеното време, настъпили вследствие закъснението на полет № LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г.;

1

- 1000,00 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неспокойство и неудобство от загубеното време, настъпили вследствие отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г.; ведно със законната лихва върху вземанията от 23.10.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че закупил билети от ответната авиокомпания за извършване на въздушен превоз по дестинация София – Мадрид и Мадрид – София, както следва: отиване с полет LH1703 на 09.07.2024г. посока София – Мюнхен и полет LH1804 на 09.07.2024г. посока Мюнхен – Мадрид; и връщане с полет LH1801 на 15.07.2024г. посока Мадрид – Мюнхен и полет LH1704 на 15.07.2024г. посока Мюнхен – София. На 09.07.2024г. ищецът се явил на летище София, като полет LH1703 от София за Мюнхен излетял със закъснение, но и бордингът за полет LH1804 от Мюнхен за Мадрид бил със закъснение, поради което успял да се нареди навреме. Внезапно обаче било съобщено, че полет LH1804 се отменя, без да се даде обяснение. Наложило се да пътува до Франкфурт и оттам до Мадрид, като пристигнал в крайната точка в 23:25ч., вместо първоначално предвидения час от 17:35ч. или с почти 6 часа закъснение, поради което имал право на обезщетение от 400 евро по Регламент № 261/2004г.

Посочва, че заплатил такса от 55,07лв. за летищен трансфер за 09.07.2024г. от 17:35ч. от летище Мадрид, Барахас за полет LH1804 до хотел Сохо Ботик Опера, но поради отмяната на този полет и последващото закъснение, не успял да го осъществи и загубил платената сума. Отделно от това, преживял и голям стрес и неспокойство от събитията, които се намирали в пряка връзка с договорното неизпълнение на ответника. Поради това счита, че има право на обезщетения от 400 евро за закъснението на полета, 55,07лв. за разходите за трансфера и 500лв. за претърпените неимуществени вреди. На 15.07.2024г., когато следвало да пътува с полет LH1704 от Мюнхен до София, на мястото за качване на пътниците се появил служител на ответника, който казал, че полетът няма да се състои и всички следва да отидат за пререгистрация за нов полет, като всичко било заето и ищецът бил пререгистриран за полет на 17.07.2024г. – два дни по-късно, като с два полета на 17.07.2024г. по маршрут Мюнхен – Франкфурт – София ищецът се прибрал. Авиокомпанията не му предложила възможност за настаняване или друга компенсация, което наложило да си намери сам хотел, като резервирал стая в хотел NH Collection Munchen Bavaria за 15 и 16.07.2024г., за което заплатил в левова равностойност 520,25лв. Наложило се да заплати и транспорт до хотела, от хотела до летището и транспорт, с който да се придвижва из града, за да си купува храна, поради което сторил и тези допълнителни разходи. На 16 и 17.07.2024г., които били работни дни, бил в невъзможност да се яви на работа при работодателя си „СайтГраунд Хостинг“ ЕООД и се наложило да ползва два дни неплатен отпуск, което довело до намаляване на заплатата му с 2788,43лв.

Претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и неудобство, които определя на 1000лв.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че ищецът е закупил билет за пътуване с авиокомпанията за полети LH1804 на 09.07.2024г. и LH1704 на 15.07.2024г. Посочва, че платил обезщетение за отменения полет LH 1704/15.07.2024г. в размер на 400 евро, както и за закъснелия полет LH1804/09.07.2024г. в размер на 400 евро. Оспорва ищецът да е извършвал разходи за транспорт, както и да е търпял други имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че ищецът отказал първоначално предложените му полети LH95/15.07.2024г. и LH1426/15.07.2024г. по маршрута Мюнхен – Франкфурт – София, а в случай че ги бе 2 приел, нямало да се стигне до разходи за хотел и транспорт. Оспорва да е претърпял имуществени вреди от нереализирано трудово възнаграждение, както и че евентуално същите са резултат от отказа на ищеца да приеме алтернативния полет. Счита, че ищецът имал възможност да поиска и платен годишен отпуск, което не сторил.

Посочва, че разходите за нощувки са прекомерни и надхвърлят средните за Мюнхен.

Твърди, че според българското законодателство не може да се търси обезщетение за неимуществени вреди поради забава или отмяна на полет, а само при смърт, увреждане и повреден багаж.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г., чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 9 и чл. 12 от Регламента и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 12 от Регламента.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищеца на твърдените дати и часове по сочените маршрути; че ищецът се е явил навреме за полетите; че полет № LH1804/09.07.2024г. е закъснял с над три часа, а полет № LH1704/15.07.2024г. е бил отменен; че разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км; че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение от 400 евро за отмяната на полет № LH1704/15.07.2024г. В проведеното открито съдебно заседание между страните е отделен за безспорен и фактът, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 1200 евро, постъпила на 30.10.2024г., като е спорно кои вземания са погасени с това плащане, освен вземането от 400 евро за отмяната на полет № LH1704/15.07.2024г.

Съгласно чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004г., при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за отмяната определен минимален период от време порано, който в случая не е спорно, че не е спазен. Според чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента, обезщетението възлиза на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. В практиката на СЕС е изведено тълкуването, че обезщетението при отмяна на полет се дължи и при закъснение на такъв с повече от 3 часа.

Както се посочи, не е спорно, че полет № LH1804/09.07.2024г. е закъснял с над три часа, а полет № LH1704/15.07.2024г. е бил отменен, като разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км, поради което ищецът има право на обезщетение от по 400 евро за двата полета. Не е спорно, че на 30.10.2024г. по банковата си сметка е получил от ответника сумата от 1200 евро. Макар в основанието за плащане да е посочено само „LH40425515-“, съдът намира, че с оглед липсата на други правоотношения и претенции между страните, освен тези, касаещи процесните полети, то плащането се отнася именно за тях. Ответникът посочва, че с това плащане са погасени двете обезщетения на ищеца от по 400 евро по чл. 7 от Регламента, както и сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 за спътника му. Съдът намира, че следва да се съобрази с това изявление и да приеме, че с това плащане са погасени вземанията на ищеца за двете обезщетения по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента от по 400 евро. Ето защо, искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземането от 400,00 евро - обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет № LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г., следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане.

3

В практиката на СЕС е разяснено, че целта на Регламент № 261/2004г. е да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт, независимо дали се намират в положение на отказан достъп на борда, отмяна на полет или голямо закъснение на полет, тъй като във всички тези случаи им е причинено сходно по естеството си сериозно безпокойство и неудобство във връзка с въздушния транспорт (решение Sturgeon и др., C‑402/07, EU:C:2009:716, т. 44). Със сумите, определени в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004г., се цели да бъдат поправени стандартизирано и незабавно вредите, каквито са неудобствата, дължащи се по-конкретно на отказан достъп на борда при въздушния превоз на пътници, без да трябва да понасят неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и пропуснати ползи пред компетентните национални юрисдикции (вж. по аналогия решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 45). С такива предварително определени суми се цели обезщетяване за вредите, които са почти еднакви за всички засегнати пътници (вж. по аналогия решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 43 и от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 52). Разяснено е, че нито в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004, нито в регламента като цяло обаче не е предвидено обезщетяване за индивидуалните вреди, свързани с причините за пътуването на засегнатите пътници, поправянето на които неизбежно налага преценка във всеки отделен случай на размера на причинените вреди и поради това може да бъде предмет само на a posteriori и индивидуализирано обезщетяване (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344 /04, EU:C:2006:10, т. 4 3). С оглед на това, в Решение от 29.06.2019г. по дело № С-354/2018г. на СЕС е прието, че член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че с предвидената в тази разпоредба сума не се цели обезщетяване на вреда като нереализиран доход от заплата, на второ място, че за тази вреда може да се получи предвиденото в член 12, параграф 1 от този регламент допълнително обезщетение, и на трето място, че задача на запитващата юрисдикция е въз основа на относимата правна уредба да определи и прецени различните елементи на тази вреда, както и размера на обезщетението за нея.