Решение № 181 от 21.10.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Ямбол, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я.П.С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20222330200753 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба на М. В. К. от гр.П., ЕГН: ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, поради изтекла давност по чл.82 , ал.1 от НК и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.02.2020 г. в 14:08 часа, автоматизирано техническо средство с TFR1 –M 594 заснело лек автомобил марка „Опел корса” с рег. № ***, движещ се в с.Зимница,обл. Ямбол, по път РПМ I-7 км. 241+800 посока „Петолъчката с превишена скорост – 74 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № ***, за който няма данни кога е връчен на жалбоподателя, поради което съдът приема, че 1 жалбата е подадена в срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 594”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от приложения протокол № *** техническото средство е преминало проверка на 05.12.2019 год.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по чл.82, ал.1 от НК.

С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.

В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само 2 спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

Рзпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение й при електронните фишове. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.

В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш е издаден на 06.02.2020 год. и три годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 06.02.2023 год.

Правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП, където е предвидена глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв, тъй като жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 24 км/ч., след приспадане в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.

Сьдьт счита, че НП е законосьобразно и следва да бьде потвьрдено, като с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с който на М. В. К. от гр.П., ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3