Решение № 816 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110216723 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***********” ООД, представлявано от управителя П.С.П. чрез адв. З. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №785790-F772800/27.08.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Счита, че не е извършено нарушението на чл.127и от ДОПК, за което дружеството е наказано, тъй като на проверяващите бил представен УНП за транспортно средство, за което предварително доставчикът съобщил чрез имел кореспонденция. Бил представен и УНП на транспортното средство, с което стоката е доставена, тъй като се наложило по технически причини, извънредно първоначалното МПС да бъде сменено, за което дружеството – получател не било уведомено. При това положение, намира че случаят е следвало да бъде квалифициран като маловажен, с приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед на липсата на вреди и вредни последици, множество смекчаващи обстоятелства, довели до нарушение с по-ниска степен на обществена опасност.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. З. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложени съображения в същата. Претендира присъждане на разноски по представен списък, като заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

Наказващият орган чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е направено пълно и точно описание на нарушението, което категорично се установило от приобщените по делото доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „***********” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за това, че при извършена проверка на 11.06.2024г. на място в обект, стопанисван от дружеството, е установено, че задълженото лице – получател на стока с висок финансов риск, доставена чрез транспорт, започнал на територията на държава член на ЕС, извън Р. България не е декларирал предварително за този превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната през ГКПП Русе Дунав мост на 10.06.2024г. в 01:30 часа, а е сторил това на 10.06.2024г. в 10:00 часа нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

НП е издадено въз основа на АУАН №F772800/11.06.2024г., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 10.06.2024г. в 01:30 часа, протокол за отстраняване/ поставяне на техническо средство за контрол от 11.06.2024г. в 11:30 часа и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 11.06.2024г. в 13:59 часа.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите И. Т. Т. – актосъставител и И. Л. С. – присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които проверката е извършена на 11.06.2024г. в 11:30 часа в база на дружеството, находяща се в **********, когато присъствали на разтоварване на стока, включена в списъка на стоки с висок фискален риск, транспортирана с цистерна с чужди регистрационни номера от доставчик в Румъния, преминала ГКПП Русе – Дунав мост на 10.06.2024г. в 01:30 часа с получател дружеството – жалбоподател. Водачът на транспортното средство представил УНП от 10.06.2024г. в 10:00 часа, т.е. след влизане на територията на страната. На място на проверката присъствал и представил на жалбоподателя, който предоставил друг УНП за същата стока, но с данни за друго транспортно средство, поради което установили, че задълженото лице – получател на стока с висок финансов риск, доставена чрез транспорт, започнал на територията на държава член на ЕС, извън Р. България не е декларирал предварително този превоз до влизане на транспортното средство на територията на страната – нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК. В 2 присъствие на представител на дружеството бил съставен АУАН, който бил предявен.

Разпитан по делото е свид. Н.П.Д., която е счетоводител в „***********” ООД от 2012г. и в задълженията й се включва подаване на данни за УНП, тъй като работят с един доставчик на мляко от Румъния, което се транспортира с техни цистерни. За конкретния случай на проверка на 11.06.2024г. си спомня, защото при разтоварване се установило от данъчните органи, че за това транспортно средство УНП бил деклариран след като влязло на територията на страната, защото тогава от доставчика им съобщили, че първоначалното транспортно средство, на което стоката били натоварена на 10.06.2024г. имало технически проблем и се наложило претоварване, но тъй като това се случило в късните часове на нощта, те не били уведомени своевременно за да декларират нов УНП преди новото транспортно средство за влезе пред ГКПП Русе - Дунав мост. Самата система на НАП, където се въвеждали данните за транспортното средство за УНП не позволявала корекции на данните след като транспортното средство премине на територията на България. Едва на сутринта, но като вече цистерната била влязла в България, те разбрали, че е сменена и тогава подали данни за нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, се установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставяне и връчване на акта, като същият е съставен от оправомощено лице със заповед №ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изп. директор на НАП.

НП е издадено от компетентен орган, овластен със заповед №ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изп. директор на НАП, при спазване на процесуалните изисквания за форма и съдържания по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на всички разпитани по делото свидетел, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а също потвърдени от приобщените писмени доказателства, както от АНП, така и приложени към жалбата.

Жалбоподателят не оспорва тези констатации, но противопоставя възражение за маловажност. Именно, поради липса на спор по фактите, че УНП за транспортното средство, с което е извършен транспорта, започнал на територията на държава член на ЕС, извън Р. България не е деклариран предварително от жалбоподателя като получател до влизане на транспортното средство, преминало ГКПП Русе - Дунав мост на 10.06.2024г. в 01:30 часа на територията на страната, а е сторил това на 10.06.2024г. в 10:00 часа, съдът не счита, че е необходимо да обосновава елементите от състава на 3 административното нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, който жалбоподателят е осъществил.

В случаят е необходим анализ на обстоятелствата, станали известни на проверяващите, на място, при разтоварване на стоката, така и на наказващият орган преди да издаде НП, наведени в жалбата за маловажност на случая, с приложение на чл.28 от ЗАНН.

Категорично по делото се доказа и това свидетелите – органи по приходи, установили нарушението не отричат, че дружеството – жалбоподател е декларирало предварително транспорт на същата стока, по същите ЧМР и фактура, която е разтоварена на 11.06.2024г. в 11:30 часа, преминала ГКПП Русе – Дунав мост на 10.06.2024г. в 01:30 часа и има УНП, но за транспортно средство, различно от това, с което е осъществен транспорта. Видно от приложените към жалбата писмени доказателства, въз основа на получен имейл от доставчика на стоката на 09.06.2024г. в 15:56 часа са декларирани данни от жалбоподателя в системата на НАП и получен УНП ********** от 09.06.2024г. именно за транспортното средство, което е съобщено в имейла на доставчика.

Свидетелите – органи по приходи, установили нарушението потвърждават, че декларираните данни за стоката по полученото УНП ********** от 09.06.2024г. напълно съответстват на доставената, транспортирана стока на 11.06.2024г., като разликата е единствено в рег. номер на влекача и цистерната на транспортното средство. Това се потвърждава от показанията на счетоводителя на дружеството, че са били уведомени късно от доставчика на стоката, след като вече транспортното средство е преминало на територията на страна – на 10.06.2024г., че се е наложило по технически причини да се смени с друго. Както свид. С., така и свид. Д. потвърдиха пред съда, че системата на НАП не допуска корекции на данните за УНП след като транспортното средство влезе на територията на Р. България. При това положение, жалбоподателят коректно и когато му е станало известно е подал данни за новото транспортно средство на 10.06.2024г. в 10:00 часа, въпреки че е преминало ГКПП на 10.06.2024г. в 01:30 часа, преди започване на проверката и без да е мотивиран от данъчните органи.

Затова, съдът приема, че случаят е маловажен и отговаря на дефиницията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като макар отговорността на юридическото лице да е обективна и безвиновна и дружеството като задължено лице да не е изпълнило задълженията си по закон за предварително деклариране на транспорта, с оглед на липсата на вреди и вредни последици и отчетени само смекчаващи обстоятелства – няма данни дружеството да е наказвано за други нарушения по ДОПК, а също и въобще за други данъчни нарушения, както и самоволно, веднага след като е било уведомено за промяната на транспорта е подало данни до НАП, нарушението е с по4 ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Наказващият орган, при издаване на НП е подходил формално, без дори да обсъди станалите му известни обстоятелства, не е направил пълно и всестранно разследване и анализ, като е достигнал до погрешни изводи за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и налагане на административно наказание. Същото, дори в минимален размер е несъразмерно тежко, с оглед на липсата на вредни последици и ниската обществена опасност на нарушението.

При тези съображения, на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът, намира че следва да отмени НП и да предупреди дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателят на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 960 лева с ДДС по списък на разноските, въз основа на договор за правна защита и съдействие и фактура за изплащане. Предвид на направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на наказващия орган, съдът прецени разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобрази размера на наложената имуществена санкция от 5000 лева, че минималното адвокатско възнаграждение ще се изчисли като сбор от 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева или в размер на 800 лева. Според §2а от ДР на същата наредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. ДДС от 20% върху този минимален размер се равнява на 160 лева, което означава, че заплатеното възнаграждение общо от 960 лева с ДДС не е прекомерно и следва да се присъди изцяло, така, както е предявено. При тези съображения, възражението за прекомерност, не е обосновано, а по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – НАП да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените разноски в размер на 960 лева.