Решение № 191 от 25.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. **, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900380 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП.

В исковата молба е посочено, че А. А. И. и С. М. И.ова живеят на съпружески начала. От 2017г. същите са приютили и отглеждали като рождено дете ***, с ЕГН **********. ** бил изоставен от майка си М. А. С., която имала психологични проблеми. Твърдят, че ** нямал други роднини и е приютен от ищците и отглеждан от тях в къщата им, находяща се в с. **.

Сочи се, че ищецът А. И. е работил в дружество „**, като след навършване на пълнолетие ** е започнал работа в същото дружество при А., който го е препоръчал. Освен това, ищцата С. И.ова е работила в дружество "**Д, ЕИК ** което е на същия собственик и със същия адрес, както на „** - с.

**, ул. "Първи май" 24, като също е работила заедно с А. и **.

Твърди се, че ищците отглеждали ** ** като собствен син до деня на смъртта му. Заявява се, че ** има качеството на отглеждано, но неосиновено дете, между което и огледалите го лица А. А. И. и С. М. И.ова, са съществували житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Между ищците и починалия е имало отношения, изпълнени с взаимна грижа и помощ, с емоционална подкрепа и 1 доверие. Посочва се, че цялото село, работодателите на ищците и починалия, включително и кметът са свидетели на изложените обстоятелства.

Изложени са обстоятелства, че на 09.07.2022г. около 4,00 часа през нощта при управление на автомобил *** 206, с peг. № СТ ** по път І-6 287+500 км, посока Казанлък, водачът ** И., с ЕГН ********** губи управление на автомобила и се блъска в дърво до пътя. Вследствие на удара водачът ** И. почива, както и пътникът ** **, който е бил на задната седалка, а С. Ш., който се е возил на седалката до водача е претърпял охлузвания по главата и тялото.

Наведени са твърдения, че след смъртта на **, ищците са съкрушени и преживяват загубата му много тежко. Същите са станали по-затворени, сънували кошмари, не можели да спят спокойно. Същите не излизали както преди, не се срещали с приятели, не били вече веселите млади хора отпреди загубата. Именно А. и С. били организирали погребението на ** в с. ** и го погребали, вместо родната му майка. Твърдят, че зцагубата им е голяма и непреодолима. Връзката между тях и починалия е била много силна и те са го обичали като роден син. И до настоящия момент посещават гроба му редовно, организират всички ритуали и вярвания, свързани с починалия. Пазят вещите му. Твърди се, че са налице действително претърпени от А. А. И. и С. М. И.ова неимуществени вреди от смъртта на починалия. Заявено е, че ищците търпят сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания от загубата на **, който са отглеждали като собствен син.

Изложено е, че с ТР по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ВКС е прието, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че за да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на 2 починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Посочва се, че по този начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго лице.

Заявено е, че извършеното деяние от ** И. представлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Сочи се, че за автомобил *** 206, с peг. № СТ ** по времето на извършване на деянието има сключена застраховка гражданска отговорност с „** с номер BG/02/12201844083, със срок на действие 23.06.2022г. до 22.06.2023г.

Излагат се доводи съгласно чл. 477 КЗ, както и за правото на увреденото лице, съгласно чл. 432 КЗ.

Посочва се, че на основание чл.380 КЗ на 27.07.2023г. е предявена писмена застрахователна претенция пред **“ за изплащане на застрахователно обезщетение на всеки от ищците в размер на по 100 000 лева - претърпени неимуществени вреди от смъртта на ** **, настъпила при ПТП на 09.07.2022г. в община **, в района на село Гарабетово.

Посочва се, че с писма от 15.08.2023г. **“ отказала да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не били установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени вреди.

Посочва се, че образуваното наказателно производство е прекратено, поради смърт на извършителя ** И..

Направено е искане да се осъди **“ АД, С ЕИК **, с адрес гр. ** да заплати на:

- А. А. И., с ЕГН ********** сумата в размер на 26000 лева (предявен като частичен от 100 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на ** **, настъпила при ПТП на 09.07.2022г., ведно с обезщетение за забава от 15.08.2023г.

- С. М. И.ова, с ЕГН ********** сумата 26 000 лева (предявен като частичен от 100 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на ** **, настъпила при ПТП на 09.07.2022г., ведно с обезщетение за забава от 15.08.2023г.

3

Претендират се сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Посочена е клиентска банкова сметка, по която ответното дружество може да плати задължението си.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло исковата молба.

Счита, че исковата молба е нередовна по няколко причини. Заявява, че не е описан точният механизъм на ПТП. Според ответника, не става ясно къде точно на задната седалка в автомобила е пътувал пострадалият ** **. Сочи, че няма твърдения за точното място на настъпване на ПТП, нито за начина, по който е настъпило. Няма твърдения за това по каква траектория и в каква посока автомобилът е напуснал платното за движение. Посочено е единствено, че водачът ** И. е изгубил управлението над автомобила, поради което последният се е блъснал в дърво до пътя. Няма твърдения в коя посока автомобилът е напуснал платното за движение, дали е излязъл от платното за движение отдясно или е навлязъл в лентата за насрещно движение, след което е напуснал платното за движение отляво. Намира, че на практика липсва описание на механизма на настъпване на произшествието. Посочва, че механизмът на ПТП включва всички елементи от фактическия състав на генералната клауза на деликта, поради което начинът, по който е настъпил пътният инцидент следва точно и ясно да бъде описан с конкретни фактически твърдения на ищците. Заявява, че липсата на твърдения за точния механизъм на ПТП затруднява особено съществено правото на защита на ответното дружество.

Отбелязва се, че в исковата молба е посочено, че майката на починалия ** ** - М. С., е имала психологични проблеми. Според ответника, не е посочено обаче какви точно са били тези психологични проблеми, както и не е ясно и какво точно имат предвид ищците под изоставяне.

Счита, че съществува неяснота по въпроса от кой момент ищците твърдят, че ** ** е започнал работа в посоченото от тях дружество „**. Сочи, че се твърди, че ** е работил в това дружество, след което пък, че след навършване на пълнолетие е започнал работа при ищеца А. И., който го бил препоръчал. Заявява, че не е посочено и какво точно са работили ищците и **.

Намира, че исковата молба е нередовна, тъй като ищците не са титуляри 4 на посочената в исковата молба банкова сметка. Заявява, че по делото липсва доказателство за упълномощаване по реда на чл.338, ал. 1, изр. първо от Кодекса за застраховането - изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите. Ето защо, счита, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК и моли всеки един от ищците да бъде задължен да представи банкова сметка.

Моли да се остави без движение исковата молба до отстраняването на посочените по-горе нередовности.

Намира, че предявените субективно и обективно съединени искове са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва изцяло както главните, така и акцесорните искове. Оспорва всички обстоятелства, на които се основават исковете на ищците. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. наличието на основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Счита, че исковите претенции са в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС.

Оспорва изцяло всички заявени с исковата молба твърдения на ищците.

Оспорва твърдението, че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено от ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. Твърди, че ищците не попадат в кръга лица, имащи право да получат по изключение обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка със смъртта на ** **. Счита, че не е налице правнорелевантна връзка между смъртта на ** ** и твърдените от ищците неимуществени вреди. Оспорва твърденията, че ищците са приютили и отглеждали починалия ** ** като собствено дете. Счита, че ищците са нарушили драстично разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗД), установяващи реда за настаняване на дете в приемно семейство. На първо място сочи, че ищците са нарушили задълженията си за съдействие, регламентирано в чл. 7 ЗЗД. Заявява, че по силата на последно цитираната разпоредба, ищците, в случай че действително са установили, че детето ** ** се нуждае от закрила, тъй като е бил „изоставен" от майка му, са били длъжни да уведомят компетентните органи по чл.7 от Закона за закрила на детето Дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за това, че детето ** ** (към 2017 5 г. е бил дете по смисъла на закона) се нуждае от закрила, тъй като е било изоставено. Посочва, че не само това, но ищците са осъществили наказуемо административно нарушение. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.

45, ал. 11 ЗЗД „Лице, което в нарушение на чл.7, ал.1 и 2 не уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. Счита, че ищците незаконосъобразно, ако това се установи по делото, са поели грижи за дете, което не е тяхно, което съставлява драстично нарушение на българското законодателство, регламентиращо реда за настаняване на дете в приемно семейство. Оспорва твърденията на ищците, че ** ** е бил изоставен от биологичните му родители, в частност от майка му.

Оспорва твърдението, че майката на починалия ** ** - М. С. е имала психологични проблеми, както и че го е изоставила и не е искала да се грижи за него. Счита, че пребиваването на ** ** в с. ** е станало по негово лично желание, но не и по посочените от ищците причини. Оспорва твърдението, че ищците са приютили **, като счита, че същият е имал къде да живее, тоест, не е имал нужда от приютяване и единствено по негово желание е отишъл в село **. Оспорва твърдението, че ищците са се грижили и са издържали **.