Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3777 от 12.08.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1678/2025
Вид
Определение № 3777
Подписан
12.08.2025
В сила
12.08.2025
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Деница Добрева, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.224 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 224, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 224, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.252, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3777 гр. Варна, 12.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501678 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 61174/08.07.2025г. на М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН **********, чрез адв. М. К. срещу определение №8732/26.06.2025 г., постановено по гр.д. №14105/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска" №19, като същата е освободена от участие в производството, на осн.чл. 224, ал. 1 от ГПК.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита се, че определението противоречи на предходно определение по делото от 07.03.2024г, съответно, че съдът е изменил необосновано собствената си воля. Сочи, че при постановяване на обжалваното определение съдът е нарушил правилата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията и на чл. 17, т. 1от ХОПЕС. Настоява за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за законосъобразност на обжалваното определение и настоява за потвърждаването му.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от М. С. М. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН ********** срещу „Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.252, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати сумите от по 7891,79 лв. и по 1

4493,29 евро, представляващи припадащата им се съобразно наследствените им квоти част от подлежащи на връщане суми по два договора за влог, сключени от тяхната майка Б. К. /починала на 18.12.2020 г./ с ответника като влогоприемател, както и сумите от по 1734, 27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 7891,79 лева за периода от 28.08.2021 г. до 30.10.2023г. и по 1931, 31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 4493,29 евро за периода от 28.08.2021 г. до 30.10.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба – 31.10.2023г., до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК” АД, в който признава факта на открити в банката три влога с титуляр Б. К. в размери съответно 46960,07 лева, 8923,40 евро и 6,25 щ.д. и неоспорва, че сумите подлежат на възстановяване на наследниците, но едва след удостоверяване по надлежния ред на кръга наследници и техните квоти съгласно приложимия закон.

С отговор ответникът е направил искане за привличане на О. Д. Б. – преживял съпруг на починалата Б. К., на основание чл.224 от ГПК в качеството на лице, което предявява самостоятелни права върху търсените суми.

С протоколно определение от 16.04.2024 г. съдът е конституирал О. Б. като трето лице - помагач на страната на ответника.

Въз основа на нарочна молба от подпомагащата страна О. Д. Б., с определение №6975/19.06.2024 г. по гр.д. №14105/2023г. съдът е допуснал главно встъпване на О. Д. Б., като лица със самостоятелни права относно предмета на спора.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд, като съобразил, че първоначалният ответник „Банка ДСК“ АД е привлякъл лице, което също предявява самостоятелни права относно предмета на спора, е приел, че производството се е трансформирало като такова по предявен установителен иск между двама кредитори, и е прекратил производството срещу първоначалния ответник. Със същото определение съдът е указал на „Банка ДСК АД, ЕИК 121830616, че сумите, относно които е спорен титулярят следва да са вложени по сметки, обозначени, че относно тях е налице висящ съдебен спор за титуляр, както и че извършването на тегления, плащания и преводи от сметките е обвързано от влязъл в сила съдебен акт, приключващ настоящото производство.

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.

260 от ГПК. Същата е процесуално допустима, като насочено срещу съдебен акт, с които се прекратява частично производството по делотo –чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

При произнасяне по жалбата съставът на въззивния съд съобразява, че съгласно ТР 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, не е ограничен от изложените в 2 жалбата оплаквания, а следва да извърши цялостна проверка за съответствието на обжалвания съдебен акт с императивни процесуалноправни норми. В рамките на проверката за законосъобразност, съдът намира следното:

Доводите за произнасяне на съда в противоречие с предходен съдебен акт- определение № 2767/ 07.03.2024г., с което е приет за разглеждане осъдителния иск спрямо банката, са неоснователни. В случая още с отговора на исковата молба ответникът е заявил привличане на лице по чл. 224, ал.1 от ГПК, поради което последващото развитие на производството, след определението по чл. 140 от ГПК, изцяло съответства на процесуалните действия на страните. Отделно от това произнасянето на съда по конституиране на страните може да се измени вследствие на изменение на обстоятелства-чл. 253 от ГПК. Доводите за противоречие на произнасянето с актове по-висш порядък, макар и многобройно, всъщност са бланкетни. Съдът не констатира такова противоречие.

Съгласно чл. 224, ал. 1 ГПК ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца (чл. 224, ал. 2 ГПК).В хипотезата на чл. 224, ал. 1 ГПК се касае за особен случай на привличане, тъй като привличането на третото лице е свързано с освобождаване на ответника (производството спрямо него се прекратява) и трансформирането на осъдителния процес в установителен между двамата претенденти за вземането. В посочения случай, ответникът не оспорва задължението си, но иска да избегне опасността да плати зле, поради което влага предмета на спора до приключване на спора за титулярството на спорното право. В този случай привлеченото трето лице става главна страна в процеса.

Следователно, предпоставките за прекратяване на производството спрямо първоначалния ответник са две- в процеса да е встъпило трето лице, което предявява самостоятелни права относно предмета на спора и търсената сума или вещ да е вложена.

В случая е изпълнена въпросната първа предпоставка по чл. 224, ал. 1 от ГПК за освобождаване на първоначалния ответник, а именно конститиуране на конкуриращия кредитор, но липсват доказателства за влагане на търсената сума като израз на неоспорването на задължението. Както се посочи по-горе влагането на сумата представлява предпоставка за освобождаване на първоначалния ответник в процеса, а не последица от прекратява производството по отношение на него.

По тези съображения съставът на въззивния съд намира, че прекратяване на производството спрямо „Банка ДСК“ АД е било преждевременно.

Обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на 3 първата инстанция с указанията предмета на спора да се вложи по банкова сметка на съда, съобразно утвърдената практика на съдилищата в този смисъл.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №8732/26.06.2025 г., постановено по гр.д.

№14105/2023г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска" №19.

ВРЪЩА делото на същия състав на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез предоставяне на указания на „Банка ДСК“ АД за влагане на предмета на спора по особената сметка на съда за депозити и гаранции.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4