Определение № 2188 от 21.06.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2188 гр. Перник, 21.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720103348 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Делото е образувано въз основа искова молба от „ТоплофикацияПерник” АД срещу К. И. С., ЕГН **********, с която по реда на чл.422 от ГПК е предявен иск, с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2405.77 лева, представляваща остатък от общо задължение в размер на 3403.85 лева, представляващо стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“, ** ** ** а именно главница в размер на 2405.77 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. вкл., както и законна лихва върху главницата от 2405.77 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата, за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. **** г. на ПРС.

Съдът като взе предвид предявения иск, и след като се запозна с проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, констатира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** г. на ПРС, по повод подадено заявление от „Топлофикация-Перник“ АД, в полза на ищеца е издадена заповед № *** за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК ат 1

12.03.2024 г., с която е разпоредено длъжникът К. И. С. да заплати на заявителя сумата от 3026.75 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.“, ** ** ** ** сумата от 377.10 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата 3026.75 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68.08 лева – държавна такса, както и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.1 от ГПК – на 26.04.2024 г., е постъпило възражение по чл.414а от ГПК от К. И. С., в което е заявено, че е изпълнил частично задължението по заповедта за изпълнение. На същата дата – 26.04.2024 г. е постъпило и възражение по чл.414 от ГПК, в което С. и посочил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като е платил частично, за което е приложил вносна бележка. Видно от приложената към възраженията вносна бележка, С. е заплатил в полза на заявителя – ищец, на сумата от 1900.00 лева.

С разпореждане от 29.04.2024 г., заповедния съд е приел, че възражението по чл.414 от ГПК има характер на възражение по чл.414а от ГПК, поради което е изпратил и двете възражения на заявителя, като му е указал, да подаде становище в тридневен срок. Със същото разпореждане на заявителя са разяснени и последиците при неподаване на становище в срок.

Видно от съдържащите се в заповедното производство материали, заявителя е получил изпратените му от длъжника възражения, но в указаният му тридневен срок не е изразил становище по същите.

При горните обстоятелства с разпореждане № 7325 от 29.05.2024 г., заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът като взе предвид горното, намира че заповедния съд не се е произнесъл по направеното от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, преди да даде указания на заявителя за предявяване на иск. Това е така, тъй 2 като подаденото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК има суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, т.е. до произнасянето от заповедния съд по постъпилото възражение по чл.414а от ГПК. По това възражение настоящия съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе, а по същото следва да се произнесе заповедния съд, както регламентира нормата на чл.414а ,ал.5 от ГПК.

Следва да се има предвид, че при произнасяне по постъпилото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, заповедния съд ще обективира волята си дали ще приеме възражението за основателно или не, респ. дали ще разпореди да се издаде изпълнителен лист за остатъка от вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или не, и едва след влизане в сила на акта на заповедния съд, по отношение постъпилото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, може да се определи и предмета на иска, който заявителя да предяви по реда на чл.422, вр. чл.414а, ал.6 от ГПК, в случай че заповедния съд приеме подаденото възражение по чл.414а от ГПК за основателно, и обезсили изцяло или частично издадената заповед за изпълнение.

От друга страна, тъй като заповедния съд е приел, че длъжника е подал и двете възражения по чл.414а от ГПК, то и липсата на неговото произнасяне по основателността на постъпилите възражения, води до липса на правен интерес от предявяване на иска от заявителя.

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че не е компетентен да се произнесе по постъпилото от длъжника в заповедното производство възражение по чл.414а от ГПК, а това е в изключителна компетентност на заповедния съд, поради което и искът се явява преждевременно предявен, независимо от дадените от заповедния съд указания на заявителя – ищец по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Този извод следва от материалите съдържащи се в заповедното производство, от които не се установява длъжникът да е подал възражение по чл.414 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че предявеният от заявителя иск се явява недопустим.

В горния смисъл, и с цел изясняване дали постъпилото възражение от длъжника по чл.414а от ГПК в заповедното производство е основателно или не, респ. дали по заповедното производство следва да бъде издаден изпълнителен лист за остатъка от вземането по издадената в полза на ищеца 3 заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или не, то искът се явява недопустим, поради което и настоящото дело следва да бъде прекратено, а ч.гр.д. № **** г. на ПРС се изпрати на заповедния съд за произнасяне по реда на чл.414а от ГПК по постъпилото от длъжника възражение, каквито правомощия не притежава исковия съд.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № **** г. на Пернишкия районен съд.

ИЗПРАЩА ч.гр.д. № **** г. на ПРС на заповедния съд за произнасяне по постъпилото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, ч.гр.д. № **** г. на ПРС, да се ОТДЕЛИ и ВЪРНЕ на заповедния съд, като към него се приложи и препис от определението.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4