Решение № 1185 от 11.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Варна, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110200691 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Глория Мар Рест Бар“ ООД, с ЕИК:

207203343, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пчела“ № 3, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Х. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2300803 от 07.09.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за това, че на 27.07.2023 г. в обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“,находящ се в гр. Варна, к.к.

„Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от „Глория Мар Рест Бар“ ООД, дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД, в качеството на работодател, е допуснало лицето И.Н., родена на ***, гражданка на Украйна с временна закрила да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции по почистване, при определено работно място - обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“, с определено работно време от 08:00 часа до 18:00 часа, с един почивен ден, почивка в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч и договорено трудово възнаграждение в размер на 900 евро с периодичност на плащане – месечно, без да е сключен в писмена форма трудов договор между страните – работник и работодател – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.

1

1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че не става достатъчно ясно по какъв начин проверяващите инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна са достигнали до извод, че лицето И.Н. изпълнява трудови функции в търговския обект, като акцентира, че нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в обстоятелствената част на наказателното постановление е отбелязан часа на проверката. Дружеството посочва, че И.Н. не е полагала труд в негова полза, като според него в случая е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са установени всички факти, свързани с твърдяното нарушение. Също така оспорва да има качеството на работодател на лицето И.Н., като допълва, че е следвало дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да обяви съществуването на трудово правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, което не е било сторено и което обстоятелство само по себе си разколебава изводите за наличието на трудово правоотношение. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 691 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Глория Мар Рест Бар“ ООД се представлява от своя процесуален представител адв. А. Х. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария върху липсата на доказателства, според него, за наличието на трудово правоотношение между въззивното дружество и лицето И.Н.. Поради тази причина адв. Х. моли за отмяна на наказателното постановление и моли да бъдат присъдени сторените от представляваното от него дружество за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 691 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т.Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е категорично установено, като подчертава, че размера на наложената санкция 2 е правилно индивидуализиран. Юрисконсулт Т. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В края на месец юни 2023 г., И.Н., родена на ***, гражданка на Украйна, ползваща се с временна закрила, започнала да престира труд в обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св.

Константин и Елена“, стопанисван от „Глория Мар Рест Бар“ ООД, като изпълнявала трудови функции по почистване на търговския обект, без обаче между страните по трудовото правоотношение, а именно дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД в качеството на работодател и работника/ служителя Назаренко да е сключен трудов договор в писмена форма.

В сутрешните часове на 27.07.2023 г. св. К. В. Д. и св. Б. А. Д. – инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговския обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“,находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван от „Глория Мар Рест Бар“ ООД, като предоставили на И.Н., която към момента на проверката се намирала на работното си място и изпълнявала трудовите си задължения декларация, в която тя лично да декларира данните за своето трудово правоотношение.

И.Н. лично попълнила декларацията, като декларирала, че престира труд в търговския обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“, изпълнявайки трудови функции по почистване, с определено работно време от 08:00 часа до 18:00 часа, с един почивен ден, почивка в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч и договорено трудово възнаграждение в размер на 900 евро с периодичност на плащане – месечно.

Самата тя декларирала, че не е сключвала трудов договор с дружеството, стопанисващо обекта.

Преценявайки, че със своето поведение, дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.

1, ал. 2 от Кодекса на труда, доколкото в качеството на работодател е допуснало лицето И.Н. да упражнява трудови функции в стопанисвания от него търговски обект, на 21.08.2023 г. св. К. В. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала въззивното дружество за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

3

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 07.09.2023 г.

Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че липсва спор между страните, че между дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД и украинската гражданка И.Н. не е бил сключван никога трудов договор.

Основното възражение на въззивното дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление е, че украинската гражданка не е престирала труд в негова полза към момента на проверката, извършена от инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Това възражение категорично не може да бъде споделено, доколкото противоречи на събраните в хода на производството доказателства.

На първо място е приложената декларация, попълнена лично от И.Н., която съдът няма причина да не кредитира. Напротив – украинската гражданка сама е декларирала елементите и параметрите на своето правоотношение – работно време, работно място, почивки, трудово възнаграждение, поради което съдът цени приложената декларация като доказателство с изключително висока доказателствена стойност.

Още повече, че св. Д. и св. Д. много категорично заявиха, че по време на проверката лично са видели как украинската гражданка изпълнява трудовите си функции по почистване на обекта – обстоятелство, което напълно се 4 подкрепя от приложената декларация, поради което и според съда е напълно доказано, че на 27.07.2023 г. (деня на проверката от страна на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна) украинската гражданка Назаренко е престирала трудова сила в полза на дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД, за което няма спор, че стопанисва проверявания търговски обект.

Фиксираното работно време, фиксираното възнаграждение, което се изплаща веднъж месечно, наличието на почивки в рамките на работния ден и регламентираната седмична почивка, както и определеното работно място ясно дефинират правоотношението между „Глория Мар Рест Бар“ ООД и украинската гражданка Назаренко като трудово, поради което и е следвало дружеството, преди да допусне украинската гражданка да престира труд в стопанисвания от него обект, да сключи трудов договор с нея в писмена форма.

Това очевидно не е било изпълнено, поради което и със своето поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършеното нарушение.

Според съда липсват някакви неизяснени обстоятелства във връзка с правоотношението, възникнало между въззивното дружество и украинската гражданка Назаренко, поради което не може да се говори за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Липсват основания да се приеме, че правоотношението между въззивното дружество и украинската гражданка е гражданско, предвид на първо място неговите конкретни параметри, които категорично го характеризират като трудово, още повече, че не е представен граждански договор между дружеството и украинската гражданка, който контракт евентуално да урежда техните отношения.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.

Административно – наказващият орган е възприел изцяло фактическата 5 обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Глория Мар Рест Бар“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2300803 от 07.09.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено, като размерът на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде редуциран до размер от 1500 лева.

С оглед изхода на делото, съобразявайки се с материалния интерес по него и уважената/ респ. отхвърлената част на въззивната жалба и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 40 лева (четиридесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, а същевременно на дружеството - жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 691 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.