Решение № 133 от 25.10.2023, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 25.10.2023г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 157 по описа за 2023 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.

268, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.

Образувано е въз основа на жалба на К.А.М., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат М.Р.от Адвокатска колегия – гр.София, против Решение № 117/06.06.2023г. на директора на ТД на НАП – Варна. С атакуваното решение е оставена без уважение жалба с вх. № 5202/30.05.2023г. по регистъра на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, подадена от К.А.М., срещу Разпореждане изх. № С230027-137-0004358/17.05.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен.

В жалбата се изразява несъгласие с така постановеното решение, като доводите се свеждат до незаконосъобразност на същото поради издаването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва тезата на данъчната администрация за неоснователност на възражението му за изтекла погасителна давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК спрямо публичните му задължения за държавно обществено осигуряване /ДОО/, задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и здравно осигуряване /ЗО/ за 2012г., 2013г. и 2014г., като счита, че същите са погасени по давност. Въз основа на наведените доводи за наличие на субективно право на жалбоподателя да се позове на изтекла погасителна давност е отправено искане за отмяна на атакуваното решение, както и на разпореждането, жалбата срещу което е оставена без уважение с атакувания акт. Претендира и присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, директор на ТД на НАП – гр.Варна, депозира писмено становище чрез главен юрисконсулт В.М., в което излага аргументи за неоснователност на оспорването и обективира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. В съдебно заседание ответната страна, редовно и своевременно призована, се представлява от главен юрисконсулт В.М., който поддържа становището за неоснователност на оспорването.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Спрямо К.А.М., с ЕГН **********, в ТД на

НАП – гр.Варна, офис Шумен, е било образувано изпълнително дело № *********/2016г. за установени и изискуеми публични вземания за държавно обществено осигуряване /ДОО/, задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и здравно осигуряване /ЗО/ за 2012г., 2013г. и 2014г., въз основа на подадени от К.М.:

Декларация №

270021604198767/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. за възникнало задължение във Фонд „ДОО“;

Декларация № 270021604198767/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. за възникнало задължение във Фонд „ДЗПО“;

Декларация №

270021604198767/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. за възникнало задължение за заплащане на здравноосигурителни вноски;

Декларация № 270021604198813/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. за възникнало задължение във Фонд „ДЗПО“;

Декларация №

270021604198792/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. за възникнало задължение във Фонд „ДЗПО“;

Декларация №

270021604198792/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. за възникнало задължение във Фонд „ДОО“;

Декларация № 270021604198792/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. за възникнало задължение за здравноосигурителни вноски;

Декларация №

270021604198813/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. за възникнало задължение във Фонд „ДОО“;

Декларация № 270021604198813/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. за възникнало задължение за здравноосигурителни вноски.

В хода на изпълнителното производство, с

ПНОМ изх. № С160027-022-0020663/30.08.2016г. е наложен запор лек автомобил „Renault“ рег. № Н****ВН и лек автомобил „Renault“ с рег. № Н****ВМ, във връзка с принудително събиране на изискуемо публично вземане в размер на 8873,65 лева, в т.ч. главница – 6416,70 лева и лихва – 2453,65 лева, връчено на 13.09.2016г. С ПНОМ изх. № С230027-022-0001941/16.01.2023г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на К.М. в „ПИБ“ АД, връчено на 27.01.2023г.

Във връзка с депозирано Възражение №

22133/02.05.2023г. от К.М., с Разпореждане изх. №

С230027-137-0004358/17.05.2023г. частично е прекратено събирането на публични задължения за НЗОК в размер общо на 185,31 лева, като погасени по давност и е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на публични задължения за ДОО, ДЗПО и здравноосигурителни вноски в размер общо на 8272,71 лева.

Недоволен от така постановеното

Разпореждане, К.М. го оспорил пред директора на ТД на НАП – гр.Варна с жалба с вх. № 5202/30.05.2023г. по регистъра на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, който с Решение № 117/06.06.2023г. оставил без уважение претенцията на К.М..

Недоволен от така постановения акт, жалбоподателят го оспорил пред Административен съд – гр.Шумен с жалба от 14.06.2023г., по повод на която е образувано и настоящото производство.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 07.06.2023г., видно от приложената разпечатка. Жалбата е подадена чрез пощенски оператор „Еконт“ на 14.06.2023г. – обстоятелство, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. С оглед на това съдът намира, че оспорването е инициирано в рамките на законоустановения 7-дневен срок, от надлежно лице и при наличието на правен интерес от оспорване на акта, поради което обжалването се явява процесуално допустимо.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

По делото не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че оспореното Решение № 117/06.06.2023г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна е издадено от оправомощения за това административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в пределите на неговата материална и териториална компетентност, и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, решението представлява валиден административен акт.

Същото е издадено в изискуемата форма и е мотивирано, като в производството по постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.

От фактическа страна не е спорно обстоятелството, че изпълнително дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, е било образувано за принудително събиране на публични вземания за установени и изискуеми публични вземания за държавно обществено осигуряване /ДОО/, задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и здравно осигуряване /ЗО/ за 2012г., 2013г. и 2014г., въз основа на подадени от К.М. декларации, изрично индивидуализирани в обстоятелствената част на настоящото решение, при което давността за публичните задължения на лицето за 2012г. е започнала да тече от 01.01.2014г.; за публичните задължения за 2013г. е започнала да тече на 01.01.2015г., а за публичните задължения за 2014г. е започнала да тече на 01.01.2016г.

Прочитът на доказателствата по делото сочи също, че до К.М. е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С160027-048-0008649/24.06.2016г. във връзка с образуваното изпълнително дело, като съобщението е получено от адресата му на 01.07.2016г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

По категоричен начин се установява също, че с ПНОМ изх. № С160027-022-0020663/30.08.2016г. е наложено обезпечаване на публични вземания по посоченото изпълнително дело общо в размер на 8873,65 лева, в т.ч. главница от 6416,70 лева и лихва в размер на 2453,65 лева, като за издаденото постановление К.М. е бил уведомен чрез пощенски оператор на 13.09.2016г.

С посоченото постановление е наложен запор върху лек автомобил „Renault“ с рег.

№ Н****ВН и лек автомобил „Renault“ с рег. № Н****ВМ. Във връзка с изготвеното запорно съобщение, от органите на МВР е наложен запор на посочените превозни средства, считано от 12.09.2016г.

Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрира най-общо във въпроса погасени ли са по давност процесните задължения.

Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК, което на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на чл. 171, ал. 2 от ДОПК на абсолютна давност, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност по възражение на заинтересуваното лице. Чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение. Чл. 171, ал. 2 от ДОПК регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; образувано е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането.

Същевременно разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В настоящия случай, директорът на ТД на

НАП – гр.Варна, както и публичният изпълнител, са приели, че погасителната давност не е изтекла, позовавайки се на разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приемайки, че с издаването на ПНОМ от 2016г. давността за процесните задължения на лицето е била спряна, съответно не е изтекъл регламентираният 5-годишен срок. Органите на НАП са приели също, че за описаните вземания не е изтекъл и 10-годишният давностен срок, съобразно правилото на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което към датата на подаване на искането /Възражението/ този срок не е изтекъл, респективно процесните публични държавни вземания не са погасени поради изтекла 10-годишна погасителна давност.

Този решаващ извод на органите на приходната администрация настоящият съдебен състав намира за неправилен, а аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал. 2 на чл. 195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане /чл. 195, ал. 3, т. 1 от ДОПК/ или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание /чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК/. Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл. 198, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК е предвидена възможност, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор.