Определение № 26225 от 19.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26225 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20241100511144 по описа за 2024 година Производството е по чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ срещу определение № 28844/16.07.2024 г. по гр.д.№ 68463/23 г. на СРС, 27 с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение и присъждане на сумата от 80 лв. за ДДС върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение с оплаквания, че същото е незаконосъобразно.Жалбоподателят излага доводи, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка.При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА вр.& 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС в посочения смисъл.Моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди полагащото му се ДДС в размер на 80 лв.

Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.

Срещу определението е постъпила частна жалба и от „Сити кеш“ ООД в 1 частта, с която искането му по чл.248 ГПК е оставено без уважение.Жалбоподателят твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не съответства на критериите за обоснованост и справедливост и че дружеството не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.Излага твърдения, че по делото не е представен договор за правна помощ, в който да е договорена изрично възможността на адвоката безвъзмездно да осъществи процесуално представителство и че положеният от адвоката труд трябва да бъде радовно заплатен от страната по друг ред.Не са налице и предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като ищецът не е материално затруднено лице и разполага с достатъчно средства да заплати адвокатското възнаграждение.Излага доводи за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, тъй като ищецът е образувал 6 граждански дела чрез един и същи процесуален представител с идентично съдържание срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер, въпреки че е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство за недействителност на едни и същи клаузи от едни и същи договори.Присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв. надхвърля осем пъти размера на осъдителния иск, което води до неоснователно разместване на блага.Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.Моли съда да отмени определението в обжалваната от него част и да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и такива за адвокатско възнаграждение при условията на безплатна правна помощ поради материална затрудненост на ищеца.

Ответникът по частната жалба оспорва същата.Твърди, че не е налице злоупотреба с право и че ищецът е упражнил добросъвестно правото си на иск.По делото са обективно кумулативно съединени два иска и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа съдът е длъжен да определи възнаграждение по всеки един от исковете, като е определил възнаграждение под минимума.Ответникът не е представил годни доказателства, с които да опровергае твърдяното затруднено материално състояние на ищцата.Поддържа становище, че съдът правилно е определил възнаграждението, което е минималното и не подлежи на редукция.Моли съда 2 да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявени от Р.Б.К. срещу „Сити кеш“ ООД.

С постановеното по делото решение № 9984/27.05.2024 г. СРС е прогласил нищожността на клаузата на чл.11, ал.2 от договор за потребителски кредит № 779392/13.12.2022 г. и е осъдил на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Сити кеш“ ООД да заплати на Р.Б.К. сумата от 50 лв., представляваща част от сумата от 118,92 лв.-недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 779392/13.12.2022 г.На основание чл.78, ал.1 ГПК „Сити кеш“ ООД е осъден да заплати на Р.Б.К. разноски по делото в размер на 100 лв., а на основание чл.38, ал.2 ЗА-на „Д. М.“ ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С молба от 17.06.2024 г. ЕАД „Д. М.“ е поискал изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като му се присъди и сумата от 80 лв.-ДДС върху адвокатското възнаграждение.

С молба от 18.06.2024 г. „Сити кеш“ ООД е поискал изменение на решението от 27.05.2024 г. в частта относно разноските, като отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 100 лв. и адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество в размер на 400 лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, тъй като от служебно извършената справка е установил, че има постановени четири решения по дела от ищцата срещу ответника, които са с различен предмет-касаят различни договори за кредит, по които са установени неравноправни клаузи, т.е. не е налице частична претенция от едно вземане, раздробена с цел генериране на дела, респ. не е налице злоупотреба с право.С оглед обстоятелството, че исковите молби са изготвени бланкетно, съдът е определил минимално възнаграждение в полза на адв.М. в размер на 400 лв. с включено ДДС, който размер съдът е приел за справедлив, поради което е отхвърлил молбите по чл.248 ГПК, като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

3

Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза на договор за потребителски кредит, сключен на 13.12.2022 г., регламентираща неустойка при непредоставяне на обезпечение и чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на дадена сума без правно основание по същата нищожна клауза.

По делото и пред двете съдебни инстанции не са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между ищеца и ЕАД „Д. М.“, нито друг документ, обективиращ съгласие на страната и пълномощника й за оказване на безплатна правна защита под формата на процесуално представителство в процеса.Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съгласно която при отсъствие на договор и на друг документ, от който може да се направи извод за наличие на съгласие, че учредената представителна власт ще бъде предоставена безплатно с посочване на конкретната хипотеза по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА не е налице основание за присъждане на разноски /определение № 507/19.09.18 г., ч.т.д.№ 1972/18 г., I ТО на ВКС; определение № 72 от 12.02.2020 г. по ч. т. д. № 141/2020 г. на ВКС, I ТО и др./.Възмездяването на разноски, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., предпоставя представяне на договор за правна помощ, с изрично указване на постигнато съгласие за начин на представителство при условията на същата разпоредба.Правната възможност да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не се прилага служебно, т.е. за присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде установено, че правната помощ е предоставена безплатно на някое от предвидените основания в чл.

38, ал.

1

ЗАдв.

Ето защо, при липсата на договор за правна защита и съдействие, съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като предоставянето на безплатна правна помощ не се предполага.Съгласието не се презумира, а следва да бъде установено по делото.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая не е налице злоупотреба с право и предвид представените доказателства за платена от ищеца държавна такса по сметка на СРС в размер на 100 лв. с оглед изхода на спора и при липса на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК разноските следва да се поемат от ответника.

4

Поради изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските за сумата 400 лв., представляваща адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, като вместо това се постанови определение, с което искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ЗА се остави без уважение.В останалата част частната жалба на ответника следва да се оставят без уважение.

С оглед крайния извод за недължимост по реда на чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца както като неоснователна следва да се отхвърли и частната жалба на процесуалния представител на ищеца, без да се обсъжда въпроса дали се дължи ДДС върху възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 28844/16.07.2024 г. по гр.д.№ 68463/23 г. на СРС, 27 с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Сити кеш“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 9984/27.05.2024 г. в частта, с която „Сити кеш“ ООД е осъден да заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 9984/27.05.2024 г. на СРС, 27 с-в, гр.д.№ 68463/23 г. в частта, с която „Сити кеш“ ООД е осъден да заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 срещу определението в останалата част, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕАД „Д. М.“ с БУЛСТАТ 5

177492004 срещу определение № 28844/16.07.2024 г. по гр.д.№ 68463/23 г. на СРС, 27 с-в, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6