Решение № 9517 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9517 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110117581 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Н. П., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 1306,31 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.08.2013г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 136, вх. А, ап. 2, аб.№ 046546, сумата от 24 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за същия период и същия имот, ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 30.09.2016г. до окончателното плащане, сумата от 189,24 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г., и сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 55035/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период 1 за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че представеният от ищеца договор с фирмата, извършваща дялово разпределение, е с изтекъл срок, като не е подписван нов. Поддържа, че в процесния имот няма монтирани индивидуални топлинни разпределители и количеството потребление на топлинна енергия се отчита неправилно. При условия на евентуалност прави възражение за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете.

От страна на третото лице-помагач на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 55035/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. Н. П. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между 2 страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на потреблението.

На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 2 в гр. София, ж.к.

„Дружба“, бл. 136, вх. А, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 046546. По делото са представени Нотариален акт № 157, том 3

IV, рег.№ 3968, нот.дело № 661/2002г. по описа на нотариус Весела Червенкова, с рег.

№ 210 на НК, и Нотариален акт № 35, том III, рег.№ 14179, нот.дело № 415/2010г. по описа на нотариус Румен Димитров, с рег.№ 274 на НК, обективиращи договори за покупко-продажба съответно от 10.10.2002г. и от 27.05.2010г., по силата на които ответницата е придобила първоначално ½ идеална част, а впоследствие и останалата ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот, прехвърлено й възмездно от трети за спора лица. Представена е и молба-декларация от 7.11.2002г., с която ответницата е отправила искане до топлопреносното дружество за откриване на партида за имота на нейно име, декларирайки, че ползва същия за жилищни нужди заедно с членовете на семейството си. От представените извлечения от сметки, формуляри за главен отчет и изравнителни сметки и съгласно изводите на вещото лице-топлотехник, изследвал издадените за потребената топлинна енергия фактури, се установява, че партидата се води на името на ответницата, като няма данни за промяна в титулярството й в рамките на исковия период. Въз основа на процесните два договора за покупко-продажба ответницата се легитимира като едноличен собственик на имота. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на собствеността ответницата да се е разпоредила с имота, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица, напротив, подадената от нея молба-декларация сочи, че именно тя е и ползвател и в това си качество изрично е изразила воля да потребява доставената от ищеца топлинна енергия.

Следователно, доколкото от обсъдените доказателства се установи, че ответницата е собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване в рамките на исковия период, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, тя се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период.

Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени 4 с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през исковия период (общодостъпни на електронната страница на топлопреносното предприятие), за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не представя доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото.

Основният спор между страните е относно изпълнение задължението на ищеца за доставяне на топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на задължението на потребителя за насрещната парична престация, както и относно количеството потребление през исковия период, определящо размера на дължимата цена. За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства (формуляри за главен отчет и протоколи за неосигурен достъп; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; протокол от Общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за топлинно счетоводство и сключен с избраната фирма договор), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.