Решение № 476 от 20.12.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Ботевград, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200575 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. В. И., с ЕГН: **********, с поС.ен адрес г*, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 24-0246-000569/14.08.2024 г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 /шестстотин/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, 1 прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 0665940/31.07.2024 г., НП № 24-0246000569/14.08.2024 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Д. – актосъставител и А. П. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Ботевград, се установява следната фактическа обстановка:

На 31.07.2024 г., във връзка с генерирана преписка от системата „ЕЦОН – единен център за обработка на нарушенията“, в РУ Ботевград се явил жалбоподателя С. В. И. и свид. Д., в качеството си на актосъставител му съставил АУАН за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП за системно превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/час.

Нарушението било извършено в общ. Ботевград, на 12.04.2024 г., в 17,36 часа, на Републикански път II-17 4+600 км, като водач на личния си джип „*“ с рег.

№ * системно превишавал разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/час, което било установено с техническо средство ARH CAM S1 № 120ccf2, установена скорост от 95 км/час.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

24-0246000569/14.08.2024 г., издадено от Началник РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал.

5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 600,00/шестстотин/ лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. Д. и А. П., от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от 2 обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП гласи, че „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В извън населено място, е забранено да превишава 90 km/h. , ал. (2) гласи, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“.

В настоящия случай, административнонаказващият орган не е представил цялата административнонаказателна преписка. Липсва протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 чай 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в новото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т. е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. Такъв по делото не е представен и това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан и да организира адекватно защитата си. Не са представени доказателства относно използваното техническо средство ARH CAM S1 № 120ccf2 – дали е от 3 одобрен тип; дали е вписано в БИМ; дали е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка от Държавния институт по метрология; дали е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип.

Гореизложеното възпрепятства съда да изведе извод за безспорно установено и доказано нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.

С оглед изложеното, съдът счита, че процесното обжалвано наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва изцяло да бъде отменено.

По деловодните разноски:

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 440/четиристотин и четиридесет/ лева по договор за правна защита и съдействие от 20.08.2024 г.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото надвишава незначително минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0246-000569/14.08.2024 г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на С. В. И., с ЕГН:

**********, с поС.ен адрес г*, със съдебен адрес *, чрез адв. П. Т.-Ч. от САК, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал.

5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на на 600,00 /шестстотин/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР София, да заплати на С. В. И., с ЕГН: **********, с поС.ен адрес г*, със съдебен адрес *, чрез адв. П. Т.-Ч. от САК, сумата от 440,00/четиристотин и четиридесет/ лева, разноски за адвокатско 4 възнаграждение.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5