Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
28453/2022
Подписан
09.10.2023

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16183 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110128453 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против наследниците на П. Г. Т., а именно: М. С. Т., И. П. Т. и С. П. Т., в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3, абонатен № 200814, придобили процесния имот по наследствено правоприемство, осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: 1702,17 лева 2 – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 372,18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер 32,25 лева - главница, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, и 7,49 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Исковите претенции са предявени при следните квоти: 1. М. С. Т., ЕГН ********** - 1/3, а именно: 567,39 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 124.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер на 10.75 лева - главница, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, и 2,50 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата; 2. И. П. Т., ЕГН ********** - 1/3, а именно: 567,39 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 124.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер на 10.75 лева - главница, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г.

(датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, и 2,50 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата; 3. С. П. Т., ЕГН ********** - 1/3, а именно: 567,39 лева – главница за 1 незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 124.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер на 10.75 лева - главница, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, и 2,50 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на съсобственици, придобили собствеността върху процесния имот в резултат на настъпило в тяхна полза наследствено правоприемство въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3, топлинна енергия за процесния период, т. е. от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и услугата дялово разпределение за периода 04.2019 г.

– 04.2020 г. като ответниците са използвали същите и не са престирали насрещно - не са погасили задължението си. Сочи, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковите претенции по размер. Релевират възражение за погасяване по давност на претендираните суми за периода от 2018 г. до 30.04.2019 г. Не оспорват отчитането на ползваната топлинна енергия за процесния период, както и фактурираните суми и начислените лихви върху тях.

Молят съда да отхвърли частично предявените претенции за периода от 2018 г. до 30.04.2019 г., поради погасяване на задълженията по давност. Не сочат доказателства.

С определение 29.03.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната”ООД. Същото не изразява становище по предявените искове,представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и нейната стойност, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер.В тежест на ответната страна е и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

По делото не е спорно ,че ответниците М. С. Т.,И. П. Т. и С. П. Т. са наследници на П. Г. Т.,починал 22.10.2017год., като не се оспорва ,че са потребители на топлинна енергия в топлоснабден имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.

2

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и 3 третото лице помагач за процесния период.В този случай обаче както по ЗЕ /отм./; и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ , Наредбата № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. и сега действащата Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год., е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16 ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.

От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.