Решение № 1042 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100506898 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 28.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 15635/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 169 състав, по предявен от „К.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че „Б.Е.Е.“ ЕООД- гр.

София /ЕИК *******/ дължи на „К.“ ЕООД- гр. София /ЕИК*******/ сумата 400 евро, представляваща обезщетение по чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за закъснял на 11.07.2019 г. полет, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Б.Е.Е.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „К.“ ЕООД сумата 325 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 325 лв.- разноски за заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.Е.Е.“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „К.“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „К.“ ЕООД установителен иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 400 евро- обезщетение за закъснял полет по чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Предявеният от „К.“ ЕООД- в качеството на цесионер, установителен иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на обезщетение по чл.7, пар.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/ 91 г., е основателен.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.7, пар.1, б.„а" вр. чл.1, б.„в“ вр. чл.3, пар.2, б.„а“ вр. чл.6, nap.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. материално- правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество- като „опериращ въздушен превозвач“ за осъществяването на полет на разстояние над 1 500 км със закъснение от над три часа.

Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че праводателят на ищеца /цесионер/- Емили Колиар /цедент/ е имала потвърдена резервация като пътник за полет № BGH5545, осъществяван от ответника „Б.Е.Е.“ ЕООД като опериращ въздушен превозвач на 11.07.2019 г. по направление Бургас- Глазгоу, с час на излитане: 18.50 часа от летище Бургас, и час на приземяване на летище Глазгоу- 00.50 часа на 12.07.2019 г., т.е. посочените страни са били обвързани от договор за въздушен превоз за посочения полет, а също и че полетът бил извършен със закъснение повече от 3 часа, като излитането от летище Бургас било осъществено със закъснение, в резултат на което приземяването на летище Глазгоу 2 станало в 8.20 часа на 12.07.2019 г. /при закъснение от над 8 часа/. Не е спорно по делото и че разстоянието от Бургас, България до Глазгоу, Великобритания по въздух е над 1 500 км.

Приложим относно процесното правоотношение е Регламент /ЕО/ 261/2004съгласно чл.1 и чл.19 от същия. В разпоредбите на чл.5- чл.8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Ответното дружество се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на чл.2, б."б" от Регламента, според който „опериращ въздушен превозвач“ означава въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

С Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С-403/2007, постановено по отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004, е дадено задължително тълкуване /чл.633 ГПК/, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по- голяма от три часа /в смисъл, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

Неоснователен е доводът на въззивника, че извършената от него услуга по въздушен превоз е част от пакет услуги, предоставени от туристическа агенция, поради което е налице мултимодално пътуване, в който случай Регламент /ЕО/ № 261/2004 не намира приложение. Според т.2.2.5 и раздел 6 от Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004, мултимодалните пътувания, включващи използване на няколко вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация, не са обхванати от регламента. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че процесният полет е част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер сам по себе си не обуславя извод в този смисъл. Ищецът няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа агенция и неговото съдържание. В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава правоизключващото си възражение. Тъй като не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, не може да се приеме в случая, че е било налице мултимодално пътуване, включващо и друг транспорт наред с прцесния полет. Освен това процесното закъснение не попада в описаната в т.2.2.5 от Тълкувателните насоки хипотеза, подробно разяснена в т.6 от същите, в която е посочено, че изключението се 3 прилага за случаи, когато полетът е изпуснат поради закъснение на друг вид транспорт, но не и при закъснение на самия полет. Дори в случая да е била приложима Директива 2015/2302, съгласно изричното разяснение на т.2.2.6 от Тълкувателните насоки, всяко право на обезщетение или на намаление на цената съгласно директивата не засяга правата на пътуващите съгласно Регламента, като размерът на обезщетенията, заплатени по реда на двата нормативни акта се приспадат едно от друго. Този извод следва и по аргумент за противното от съображение 16 на регламента.

Предвид горното и при съобразяване на Решение на СЕС от 26.03.2020 г. по дело С-215/18, постановено по отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004, с което е дадено задължително тълкуване /чл.633 ГПК/, че Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори, ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, се налага извод, че праводателят на ищеца /пътник/ има право на обезщетение за закъснението на процесния полет.

При тези съображения, тъй като по делото са доказани елементите на приложимия фактическия състав и не се твърди, нито доказва претендираното обезщетение по чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 да е заплатено от ответника, предявеният от „К.“ ЕООД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.7, т.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, като основателен следва да бъде уважен.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 360 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.04.2022 г., постановено по гр. дело № 15635/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 169 състав.

ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати на „К.“ ЕООД4 гр. София /ЕИК*******/ сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5