Решение № 117 от 30.06.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Свиленград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100090 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.124, ал.1, вр. чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът Г. Д. К. иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради това, че са погасени по давност, сумата 4802,12 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2010г. и неолихвяема сума от 1650,77 лева, както и сумата 301,00 лева - разноски, дължими по изп. дело № 1049/2022г. по описа на ЧСИ С. П., с рег.№ 874 по описа на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 591/2010г. по описа на Pайонен съд – Свиленград.

Ищецът твърди, че получил покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от ЧСИ С. П., с рег.№ 874 по описа на КЧСИ, изготвена на 01.12.2022г., за заплащане на ответника на горепосочените суми, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 591/2010г. описа на PC- Свиленград. Ведно с ПДИ, ищецът получил копие от изпълнителния лист за сумите: 4802,12 лв главница, дължима по договор за потребителски кредит от 20.10.2008г.;

767,97 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2009г. - 26.09.2010г; 381,51 лв.наказателна лихва за същия период; законна лихва върху главницата, считано от 27.09.2010г. до окончателното плащане, както и 501,29 лв. - разноски по делото, или освен лихвоносната главница, сумарния сбор на нелихвоносните задължения възлизал на 1650,77 лв, така, както било посочено в поканата за доброволно изпълнение. Към ПДИ било приложено и уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, произтичащи от договора за потребителски от 20.10.2008г., по силата на договор за цесия, сключен между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като уведомлението за цесията било съобщено на ищеца от името на цедента, но от представител на цесионера.

1

Към уведомлението била приложена информация на основание чл.13/14 от Регламент 2016/679, видно от която договорът за цесия бил сключен на 31.01.2018г.

Ищецът посочва, че на гърба на изпълнителния лист било отбелязано, че първоначално изпълнителното дело било образувано под № 739/2010г. по описа на ЧСИ С. П., като с Постановление от 04.11.2022г. било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК - поради перемпция, настъпила на 31.07.2014г.

Ищецът счита, че гореописаните вземания са погасени по давност на 31.07.2019г., с изтичането на 5 години от перемпцията. Изпълнително дело № 739/2010г. било прекратено по силата на закона на 31.07.2014г., макар и ЧСИ да обявил това на 04.11.2022г. Новото изпълнително дело под № 1049/2022г. било образувано след тази дата. През този над 8 - годишен период липсвало висящо изпълнително дело, както и предприемани от настоящия взискател, а и от неговия праводател, действия по събиране на вземането, прекъсващи давността. Предвид погасяването по давност на главното вземане на взискателя и на допълнителните такива, ищецът не дължал и разноски по образуваното изп.дело № 1049/2022г. по описа на ЧСИ С. П..

Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, доколкото давността била прекъсвана многократно – с предприемане на множество изпълнителни действия по изп. дело № 739/2010г. по описа на ЧСИ С. П.. Освен това, след цедиране на вземанията по договора за потребителски кредит от 20.10.2008г., на 22.06.2021г. ищецът сключил споразумение с цедента – ответник по делото. Съгласно чл.4 от споразумението длъжникът признавал задълженията си по основание и по размер. С подписване на споразумението ищецът упражнил правото си на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписването. Т.е. в случая били налице признание на дълг и отказ от давност. Поради неизпълнение на споразумението ответникът предприел нови действия по принудително изпълнение, като образувал ново изп. дело № 1049/2022г. по описа на ЧСИ С. П..

Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли иска. Прави възражение за намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК по делото е прието за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът има качеството на цесионер по отношение на процесните вземания, както и че ищецът е надлежно уведомен за цесията - от цесионера „ЕОС МАТРИКС“ 2

ЕООД по пълномощие от цедента „Обединена Българска Банка“ АД.

От материалите по приложеното копие от изп. дело № 1049/2022 г. по описа на ЧСИ С. П., с рег. № 874 по описа на КЧСИ, се установява, че в полза н а цедента „Обединена Българска Банка“ АД е бил издаден, въз основа на Заповед за изпълнение, Изпълнителен лист срещу ищеца-длъжник по частно гр. дело № 591/2010 г. по описа на РС - Свиленград, за сумата 4802,12 лв главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.10.2008г., сумата 767,97 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2009г. до 26.09.2010г. вкл., сумата 381,51 лв. - наказателна лихва за за периода от 15.06.2009г. до 26.09.2010г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 27.09.2010г. до окончателното плащане, както и 501,29 лв. - разноски по делото.

Въз основа на така издадения ИЛ, по молба на ответника от 09.11.2022 г., с разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата е образувано изп. дело № 1049/2022 г. по описа ЧСИ С. П., с рег. № 874 по описа на КЧСИ.

След образуването му е изпратена ПДИ до длъжника, получена лично от последния на 23.12.2022 г.

На 01.12.2022 г. съдебния изпълнител е изпратил запорно съобщение, с което е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Запорното съобщение е получено от «УниКредит Булбанк» на 12.12.2012г.

Впоследствие, по изпълнителното дело са извършени редица справки от съдебния изпълнител до различи административни служби. Тези искания за извършване на справки обаче не съставляват действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД и не прекъсват давността.

Видно от отбелязване върху гърба на приложения изпълнителен лист, извършено от съдебния изпълнител, въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 739/2010г. по описа на ЧСИ С. П., по което е настъпила перемпция на 31.07.2014г. От материалите по постъпилото копие от изп. дело № 739/2010 г. по описа на ЧСИ С. П., с рег. № 874 по описа на КЧСИ, се установява, че последнот действие по принудително изпълнение но делото е искане за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, извършено на 30.07.2012г.

С оглед така установено, съдът приема, че процесните вземания, произтичащи от договор за кредит, се погасяват с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото в ръщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), а не периодични плащания. Ето защо, приложима по отношение на прозесните вземания е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.116, б. «в» от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Молбата за издаване на изпълнителен лист, а в случая заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, следва да се квалифицира като предприемане на 3 действие за принудително изпълнение и то прекъсва давностния срок, съгласно чл.116, б. «в» от ЗЗД.

С прекъсване на давността е образуван изпълнителен процес - изп.д. № 874/2010г., който също е съдебен процес - част от гражданския процес, при който давност не тече на основание чл.115, ал.1, б.«ж» от ЗЗД . Последното действие за принудително изпълнение, предприето по изп. дело № 874/2010г. е от датата 30.07.2012 г., когато е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника. Поради бездействие на взискателя, след като не се предприети други изпълнителни действия след тази, изпълнителното дело се прекратява ex lege, на основание чл.433, т.8 от ГПК, на датата 31.07.2014 г.

Прекратяването е настъпило с изтичането на двугодишния преклузивен срок, като не е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител в този смисъл, тъй като в случая то има само декларативно, а не конститутивно действие.

След осъществяването на състава на посочената разпоредба - чл.433, т.8 от ГПК, започва да тече нов давностен срок по чл.117, ал.1 ЗЗД, независимо от това, дали съдебният изпълнител е прекратил с постановление изпълнителното производство.

Въпросът от кога започва да тече новата погасителна давност е разяснен в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. С оглед това разяснение новата погасителна давност в случая е започнала да тече да тече от датата на последното действие по принудително изпълнение - на 30.07.2012 г. и е изтекла на 30.07.2017 г.

Новото изпълнително производство - изп. дело № 1049/2008 г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874 по РКЧСИ, е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, по молба от 09.11.2022 г., а към този момент новата 5годишна давност е била изтекла.

Подписаното между страните по делото Споразумение за разсрочване на парични задължение е от дата 16.06.2021г., към който момент вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, са били погасени по давност, поради което се явява ирелевантно за настоякщия спор.

В обобщение на изложеното, предявеният иск, като основателен, поради погасяване на вземанията по давност, ще се уважи, като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 1049/2022 г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874 по РКЧСИ.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Същите се установиха в общ размер от 1270,12 лв., включващи внесена държавна такса от 270,12 лв. и платено адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв.

4

Направеното от ответника, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая, определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 975,29 лв. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, а и не надвишава прекомерно и необосновано минималния размер по Наредбата, поради което не следва да се намалява.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че Г. Д.

К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, ул. “**** ****” № **, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, , ж.к. “Малинова долина”, ул. “Рачо Петков Казанджията” № 4-6, поради погасяването им по давност, сумите, за събирането на които е образувано изп. дело № 1049/2022 г. по описа на С. П. с рег. № 874 по РКЧСИ , въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 591/2010 г. по описа на РС – Свиленград, а именно: сумата 4802,12 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2010г. и неолихвяема сума от 1650,77 лева, както и сумата 301,00 лева - разноски по изпълнителното дело.