Определение № 15644 от 03.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59348/2023
- Вид
- Определение № 15644
- Подписан
- 03.04.2025
- В сила
- 03.04.2025
- Състав
- ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15644 гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110159348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Образувано е по молба на ФИРМА с вх. №177221/30.05.2024 г. с искане за изменение на решение №8178/03.05.2024 г. по гр.д. №59348/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
В молбата се излагат аргументи за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Позовава се на съдебна практика, според която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при присъждането на разноски за адвокат.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ищеца Л. М. М., в което се излагат съображения за неоснователност на молбата, доколкото претендираното възнаграждение в размер на 1500 лева било под минимума, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:
Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, поради което молбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
От текста на разпоредбата е видно, че действия по намаляване на платен адвокатски хонорар поради прекомерност не могат да бъдат предприети служебно от съда – това може да бъде направено само по искане на насрещната страна /т. 3 ТР 6/12 от 6.11.13 г. на ОСГТК/.
В случая възражение за прекомерност е релевирано още в отговора на исковата молба, като ответникът е поискал съдът да намали размера на присъденото на ищеца 1 адвокатско възнаграждение до минималния размер.
След депозиране отговора на исковата молба ответникът не е релевирал повторно възражение за прекомерност, нито е навеждал аргументи за липса на правна и фактическа сложност на делото.
С постановеното по настоящото дело решение, съдът е счел възражението за прекомерност за неоснователно, доколкото претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са именно в рамките на минималния размер, предвиден в наредбата, а именно – при минимален размер от 1504,84 лева, ищецът претендира сумата в размер на 1500 лева.
С решение от 07.01.2025 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е постановил вместо грешно посоченото: „сумата в размер на 1591,04 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от иска“ да се чете „сумата в размер на 1991,04 лева, представляваща разноски по производството съобразно уважената част от иска“
В контекста на изложеното, видно е, че съдът се е произнесъл в рамките на заявеното от ответника възражение, като не е присъдил на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, предвиден по Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №177221/30.05.2024 г., подадена от ФИРМА с искане за изменение на решение №8178/03.05.2024 г. по гр.д. №59348/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2