Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15644 от 03.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59348/2023
Вид
Определение № 15644
Подписан
03.04.2025
В сила
03.04.2025
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15644 гр. София, 03.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110159348 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Образувано е по молба на ФИРМА с вх. №177221/30.05.2024 г. с искане за изменение на решение №8178/03.05.2024 г. по гр.д. №59348/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

В молбата се излагат аргументи за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Позовава се на съдебна практика, според която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при присъждането на разноски за адвокат.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ищеца Л. М. М., в което се излагат съображения за неоснователност на молбата, доколкото претендираното възнаграждение в размер на 1500 лева било под минимума, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

От текста на разпоредбата е видно, че действия по намаляване на платен адвокатски хонорар поради прекомерност не могат да бъдат предприети служебно от съда – това може да бъде направено само по искане на насрещната страна /т. 3 ТР 6/12 от 6.11.13 г. на ОСГТК/.

В случая възражение за прекомерност е релевирано още в отговора на исковата молба, като ответникът е поискал съдът да намали размера на присъденото на ищеца 1 адвокатско възнаграждение до минималния размер.

След депозиране отговора на исковата молба ответникът не е релевирал повторно възражение за прекомерност, нито е навеждал аргументи за липса на правна и фактическа сложност на делото.

С постановеното по настоящото дело решение, съдът е счел възражението за прекомерност за неоснователно, доколкото претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са именно в рамките на минималния размер, предвиден в наредбата, а именно – при минимален размер от 1504,84 лева, ищецът претендира сумата в размер на 1500 лева.

С решение от 07.01.2025 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е постановил вместо грешно посоченото: „сумата в размер на 1591,04 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от иска“ да се чете „сумата в размер на 1991,04 лева, представляваща разноски по производството съобразно уважената част от иска“

В контекста на изложеното, видно е, че съдът се е произнесъл в рамките на заявеното от ответника възражение, като не е присъдил на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер, предвиден по Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №177221/30.05.2024 г., подадена от ФИРМА с искане за изменение на решение №8178/03.05.2024 г. по гр.д. №59348/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2