Определение № 780 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500235 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.577, ал.1 ГПК вр. чл.32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по жалба, подадена от П. К. и Н. К., чрез адвокат Г. Ж., срещу Определение от 26.01.2026г., с което съдия по вписванията е отказал да впише Решение №260037/29.07.2024г., постановено по г.д.№14142/2018г. по описа на ВРС, 10 състав, влязло в сила на 18.11.2025г., с което на основание чл.353 ГПК е поставен в дял и изключителна собственост на П. К. и Н. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.673.5.4 по КККР на град Варна, разположен в сграда номер 5, с идентификатор *********.673.5, представляващ апартамент с административен адрес – град Варна, ул.

„**********, със площ от 41,24 кв.м., както и 6,3704% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, ведно с прилежащото избено помещение номер 4.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи се, че разпоредбата на чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК не намира приложение, при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба по чл.353 ГПК. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди доводи на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Производството пред съдията по вписванията е образувано по заявление с вх.№001633/26.01.2026г., подадено от П. К. и Н. К., чрез адвокат Г. Ж., с искане за вписване на Решение №260037/29.07.2024г., постановено по г.д.

№14142/2018г. по описа на ВРС, 10 състав.

1

С молбата са представени 3 екземпляра от посочения съдебен акт, както и квитанция за внесена държавна такса.

С Определение от 26.01.2026г., съобщено на молителя на 27.01.2026г., съдията по вписванията е отказал да впише Решение №260037/29.07.2024г., постановено по г.д.№14142/2018г. по описа на ВРС, 10 състав, влязло в сила на 18.11.2025г., с което на основание чл.353 ГПК е поставен в дял и изключителна собственост на П. К. и Н. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.673.5.4 по КККР на град Варна, разположен в сграда номер 5, с идентификатор *********.673.5, представляващ апартамент с административен адрес – град Варна, ул. „**********, със площ от 41,24 кв.м., както и 6,3704% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, ведно с прилежащото избено помещение номер 4.

За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че при осъществената от него проверка е установил, че част от съделителите – М.Г.Н, Н.Й и Х.Г, участващи в производството по г.д.

№14142/2018г. по описа на ВРС, 10 състав, имат непогасени публични задължения. Посочено е още, че в диспозитива на съдебното решение е допусната и очевидна фактическа грешка по отношение на изписването на ЕГН на съделителя Ж.Й.Й, което освен, че се явява самостоятелно основание за отказ от вписване, но и възпрепятства извършването на проверка за дължими от него публични задължения.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Основното наведено твърдение в жалбата е за приложимостта на разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК при вписване на съдебно решение по извършена по реда на чл.353 ГПК съдебна делба. Жалбоподателите от своя страна, за да подкрепят своите изводи, са се позовали на Определение №289/24.01.2025г. на ВКС, постановено по к.ч.г.д.№2679/2024г., II г. о., ГК, докладчик съдията Радост Бошнакова.

В посоченото определение е разяснено, че при вписване или отбелязване на съдебни решения по извършване на съдебна делба по чл.353 ГПК, установяването на непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основание за отказ на съдията по вписванията да допусне извършването му, т.е. чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК не намира приложение. Конкретизирано е обаче, че в случаите, в които съделител получи реален дял, който е по-малък и не съответства на дела му в прекратената имуществена общност, това води до намаляване на неговото имуществото, при което следва, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК, намира приложение, доколкото с нея се цели осигуряване събирането на установените публични задължения.

В конкретния случай, видно от постановеното съдебно решение съделителите М.Г.Н и Н.Й са получили реален дял, който на стойност е помалък от дела им в прекратената съсобственост, поради което и част от останалите съделители са осъдени да им заплатят определени суми за уравняване на техните дялове. Видно от служебно извършените от съдията по вписванията справки за наличие на задължения за целите на чл.264 ДОПК и 2 двете имат непогасени публични задължения.

Относно съделителя Х.Г, доколкото същият е получил реален дял поголям от дела му в прекратената съсобственост, наличието на непогасени публични задължения не се явява пречка за вписване на съдебното решение.

Следва да бъде посочено, че съдията по вписванията правилно е констатирал наличието на допусната в диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка по отношение на изписването на ЕГН на съделителя Ж.Й, което обстоятелство възпрепятства вписването, но и възможността да бъде извършена проверка за наличието на непогасени от негова страна публични задължения. Молителите от своя страна могат да инициират производство по чл.247 ГПК, за да преодолеят това обстоятелство.

С оглед горното, отказът на съдията по вписванията се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Горното не възпрепятства молителите след преодоляване на посочените пречки да подадат ново заявление, насочено към съдията по вписванията.

В настоящото производството, независимо от изхода му, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат - в този смисъл е и изричната разпоредба на чл.541 ГПК, съгласно която сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.01.2026г., на съдия по вписванията при СВ – гр. Варна, с което е отказано да бъде вписано Решение №260037/29.07.2024г., постановено по г.д.№14142/2018г. по описа на ВРС, 10 състав, влязло в сила на 18.11.2025г., с което на основание чл.353 ГПК е поставен в дял и изключителна собственост на П. К. и Н. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.673.5.4 по КККР на град Варна, разположен в сграда номер 5, с идентификатор *********.673.5, представляващ апартамент с административен адрес – град Варна, ул.

„**********, със площ от 41,24 кв.м., както и 6,3704% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, ведно с прилежащото избено помещение номер 4.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4