Определение № 700 от 07.05.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 510/2026
- Вид
- Определение № 700
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 700 гр. Благоевград, 07.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Емилия Дончева
Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500510 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, *** Ц. Б., представлявано от В. Т.- изпълнителен директор срещу Определение № 171/05.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на РСБлагоевград, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Определение № 26/08.01.2026 г. в частта за разноските.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклудирана. Твърди се, че процесуалният закон не предвижда размяна на книжа в заповедното производство. Производството е едностранно, а в случай на подадено възражение от длъжника, съдът дължи единствено указания към заявителя, без да е необходимо на заявителя да се връчва самото възражение, още по-малко заявителят е длъжен да взема отношение по наведени твърдения или искания във възражението. Посочва се, че възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника.
Жалбоподателят счита присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро за прекомерно. Сочи се, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК не е същинско процесуално представителство.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на определението в частта за разноските.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, че определението на районния съд е правилно.
Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството пред РС- Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Софийска вода“ АД срещу длъжника Г. В. К. за следните суми: *** На 31.10.2025 г. от длъжника Г. В. К. чрез адв. С. С. е постъпила молба, с която е посочен адрес за връчване на книжа. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между длъжника Г. В. К. и адв. С., в който е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
На 05.11.2025 г. длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Във възражението е направено искане за присъждане на разноски в размер на 400,00 лв.
С разпореждане № 4058/21.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1752/2025 г. по описа на РС - Благоевград, е прието постъпилото възражение от длъжника Г. В.
К. срещу издадената заповед за изпълнение № 744/30.06.2025 г., както и е указано на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Постановено е изпращане съобщение на заявителя с дадените указания, ведно с препис от възражението.
С определение № 26/08.01.2026 г., постановено по .гр.д. № 1752/2025 г. по описа на РС - Благоевград, е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 744/30.06.2025 г. и е прекратено производството по делото.
Заявителят „Софийска вода“ ЕАД е осъден да заплати на длъжника Г. В. К. сумата в размер 204,52 евро (левова равностойност от 400,00 лв.), представляващи сторени по делото разноски.
Заявителят „Софийска вода“ ЕАД е депозирал молба по чл. 248 ГПК с искане за намаляване на присъдените разноски на длъжника до справедлив размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия. С обжалваното определение районният съд е отхвърлил молбата по чл.
248 ГПК. За да отхвърли молбата заповедният съд е приел, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е преклудирано.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Последното изискване е неприложимо, когато разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито заседание и редът за размяна на книжата не осигурява на страната възможност да се запознае с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във връзка с разноските (в този смисъл вж. Определение № 75/21.02.2014 г. по гр.д.№ 4843/2013 г., ВКС, I г.о., Определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, І г. о.).
В настоящия случай определение № 26/08.01.2026 г. представлява акт по чл.
2
81 ГПК, постановен в закрито съдебно заседание. Във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, поради което на осн. чл. 81 ГПК районният съд правилно е присъдил поисканите разноски.
Заявителят обаче не е имал възможност да са запознае с представените от длъжника доказателства във връзка с разноските и съответно да заяви възраженията си. В този смисъл неправилен се явява изводът на районният съд за преклудиране на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В представения от длъжника договор за правна защита и съдействие се съдържа изявление, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лв. С молбата по чл. 248 ГПК от заявителя е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа случаи.
Съдебната практика приема, че при подаването на възражение по чл. 414 ГПК за размера на адвокатското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., която предвижда възнаграждение в размер на 200,00 лв.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по 3 изключение от този режим.
В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.
От друга страна, правния ред в страната - в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.
С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.
От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.
В случая производството се отличава с ниска фактическа и правна сложност, претендираните от заявителя суми са в размер на 652,29 лв. Извършените действия от процесуалния представител се изразяват в попълване на възражение по чл. 414 ГПК по утвърден образец и възражение срещу дължимостта на претендираните суми.
Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, както и всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на 4 свършената работа, от една страна, а от друга и материалния интерес, следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 евро (97,79 лева).
Разпечатката съдържа 44 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b58391d5-f0f6-4de2-99ee-2cb5850b79ec