Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол с решение от ОСЗ № 10506 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 548/2025
Вид
Протокол с решение от ОСЗ № 10506
Подписан
20.11.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ПРОТОКОЛ

№ 10506 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330100548 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:27 часа се явиха:

***

Подадена е искова молба от Н. Д. И. срещу КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ООД, Твърди се, че страните сключили договор за кредит от 25.03.2024 г., с който била предоставена сумата от 800 лв. в заем при ГПР 62,23%. Било уговорено обезпечение , а също така и неустойка в случай на непредставянето му в срок. Намира, че договорът има потребителски характер и е недействителен, счита, че вземането за неустойка няма характер на такава, а цели да се заобиколи закона, не обезщетява вреди, а съставлява договорна лихва. Ето защо счита, че следва да бъде включена в ГПР. Излага подробни съображения в тази връзка. Счита, че при включването на неустойката в ГПР ще се наруши чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въз основа на изложеното моли съдът да прогласи недействителността на договора за кредит, а при евентуалност – на клаузите за неустойка, ГПР и обезпечение. Моли за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, но счита, че същата не следва да се включва, тъй като кредиторът бил длъжен да посочи ГПР към датата на сключване на договора. Намира договора за действителен и при спазване изискванията на чл. 11 ЗПК. Счита, че потребителят бил уведомен за всички свои задължения, намира, че оспорваните клаузи са действителни, като цитира съдебна практика относно критериите за накърняване на добрите нрави.

Счита, че сключването на няколко договора между страните опровергава тезата на ищеца, че е бил заблуден.

Предявява насрещен иск, с който иска от съда да осъди първоначалния ищец да му плати сумата от 800 лв., съставляваща главница по договора за кредит, а при извод за недействителност да бъде присъдена като чиста 1 стойност, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск.

***

Съдът, като взе предвид днес докладваните твърдения на страните, доказателствата по делото и закона, намира следното:

Установява се от представения договор за потребителски кредит, че страните уговорили обезпечение в чл. 5 от договора, а в чл. 11 уговорили неустойка в случай на непредставянето на това обезпечение. С оглед размера на неустойката – 411,10 лв., и условията, при които се дължи, съдът намира, че същата няма присъщите на неустойката функции, а съставлява скрита печалба за кредитора. Непредставянето на обезпечение не води до реални вреди за кредитора, а повишава кредитния риск. Ето защо задължението за парична сума в замяна на носене на по-висок кредитен риск за необезпечен кредит представлява всъщност възнаградителна лихва. Ето защо това вземане, наречено формално неустойка, следва да намери отражение в ГПР, но съгласно изричните признания на ответника и съгласно договора, неустойката не е включена в ГПР. Поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът се явява недействителен и първият иск следва да се уважи на това основание.

Не е настъпила процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалните искове.

По отношение на насрещния иск потребителят изрично посочва в отговора си, че не оспорва получаването на сумата от 800 лв. Доколкото договорът се обяви за недействителен, остава дължима чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 ЗПК в размер на 800 лв. Потребителят не твърди да е върнал тази сума, не представя доказателства в тази връзка, а напротив – оттегля искането си за ССЕ. От представените справки за плащания от кредитора се установява, че по договора не са извършени никакви плащания.

Ето защо насрещният иск подлежи изцяло на уважаване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Неоснователен е доводът на потребителя, че не се дължи законна лихва по насрещния иск с оглед практиката на СЕС. Цитираната практика изисква от съда да прецени съотношението между това, което би получил кредиторът при действителен договор и начисляване на лихви, и обезщетението, което би получил за забавата от невръщане на чистата стойност. В случая не се прави извод, че присъждането на законна лихва би обогатило кредитора вповече, отколкото при запазване на договора, ако същият беше действителен. Ето защо следва да се присъди исканата законна лихва.

При този изход от спора по главния иск право на разноски има ищецът, а именно: 52,48 лв. за ДТ и 200 лв. за адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ЗА с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и неявяването на адвоката в о.с.з.

По насрещния иск право на разноски има ответникът, който е сторил такива за ДТ в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, който не следва да се намалява, тъй като потребителят е направил възражение, само в случай че претендираният размер е по-висок от 2 минимално предвиденото в нормативната уредба.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

П Р И З Н А ВА за установено по отношение на “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, по предявения от Н. Д. И., ЕГН **********, ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между тях ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ***/ 25.03.2024г. е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН **********, да плати на “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 207079835, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.23 ЗПК, сумата в размер на 800 лв.

– получена от Н. Д. И. без основание по недействителния ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ***/ 25.03.2024г., ведно със законната лихва от 28.04.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 207079835, да плати: на Н. Д. И., ЕГН **********– сумата от 52,48 лв. за държавна такса; на адв. М. Д. Д. с № ********** към ***, сумата от 200 лв за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА

ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН ********** да плати на КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 207079835, сумата от 50 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

УКАЗВА на Н. Д. И., че може да плати сумите, за които е осъден, по следната банкова сметка: ***

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14,50 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3