Решение № 147 от 26.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кюстендил, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 10814/11.10.2024 г. от Й. К. К. и Р. В.

К., с постоянен адрес: *********************, чрез пълномощника адв. Е. Д., със съдебен адрес: *******************, насочена против Решение № 463 от 27.09.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1468/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е разпределил ползването, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно скица № **************** г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.09.2022 г., адрес на поземления имот: *********************, площ по скица: 428 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 147, квартал: 32, парцел: I-147, съседи: ***, ***, ***, ***, съобразно скица-проект

„II вариант“, изготвена от вещото лице инж. Й.ка Г.а А. по назначената СТЕ по гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница /л. 49 от гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС-Дупница/, както следва: на М. Н. Б., /конституирана в хода на процеса на мястото на починалия първоначален ищец Х.Н.Т./, определя за ползване пространство с площ 212,50 кв.м., 1 означено в син цвят на скицата на л. 49 от гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница; на Й. К. К. и Р. В. К. определя за ползване пространство с площ 117,50 кв.м., означено в червен цвят на скицата на л. 49 от гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС-Дупница; за общо ползване от съсобствениците определя пространство с площ 25 кв.м., означено в жълт цвят на скицата на л. 49 от гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС-Дупница.

Въззивниците обжалват първоинстанционния съдебен акт с доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност предвид допуснато противоречие на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че приетото от съда разпределение на ползването на процесния имот не е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, по начин даващ право и възможности за най-целесъобразно ползване на вещта. Твърдят, че въззивниците са собственици на 113,5/428 ид. части от дворното място, а не както посочил ДнРС - 113,5/410 ид.ч., тъй като съгласно изменения на КККР от 15.09.2022 г. площта на имота е станала 428 кв. м. Оспорват като неправилни изводите на ДнРС, който приел, че страните в настоящото дело не са правоприемници на участниците в съдебното производство за разпределение на ползването на имота, обективирано в представеният протокол от 12.03.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г. на НС – Станке Димитров, който протокол не следва да се съобразява и няма обвързваща сила за тях, като навеждат подробни съображения за наличие на такова правоприемство. Поддържат, че след постановяване на посочения акт от 12.03.1965 г. не са налице съществени промени в обстоятелствата и възразяват като неправилни срещу мотивите на районния съд, който приел, че такива обстоятелства са налице. Изтъкват, че допълващото застрояване не касае разпределението на дворното място, доколкото същите сгради са построени в 88.5 кв. м., закупени от ответниците през 1998 г. Считат, че искането за ново разпределение по реда на чл. 32 от ЗС е частично допустимо само за новозакупените от ответниците 25 кв.м. ид. ч. от ПИ съгласно приложения нот. акт №75/25.03.2003 г. Аргументират се, че реално разпределение на ползване следва да се направи на незастроеното дворно място, след приспадане на площта на жилищната сграда, в която живеят страните – 73 кв.м., т.е. следва да бъдат разпределени 355 кв.м., от които въззивниците притежават общо 113,5 кв.м.

Възразяват срещу приетото от районния съд, че ответниците притежават 77/355 кв.м.

Твърдят, че решението на ДнРС е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и чл.

51от ЗС. Поддържат, че ищцата не доказала да е единствен собственик на тавана по см. на чл. 37 от ЗС, респективно приложима била разпоредбата на чл. 38 ЗС, като стълбището, водещо до втори етаж, тавана и комините на жилищната сграда следва да се ползва общо от съсобствениците на сградата. Считат, че решаващият състав се е произнесъл по частично допустим иск. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора, при съобразяване частичната допустимост на предявения иск и законовите разпоредби на чл. 38 и чл. 51 от ЗС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и 2 на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

Относно правомощията на въззивния съд, определени от наведените в жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д.

№ 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Предмет на разпределение е съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгласно скица № 15- 1070950-15.09.2022 г., издадена по КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.09.2022 г., адрес на поземления имот: *********************, площ по скица: 428 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 m/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 147, квартал: 32, парцел: I-147, съседи: ***, ***, ***, ***.

Процесният имот, предмет на реално разпределение е с административен адрес:

*********************. В имота са построени една жилищна сграда и три сгради от допълващо застрояване: двуетажна жилищна сграда с площ 73 кв.м, на приложената Скица № ************ г. е заснета с идент. № ***; едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ 13 кв.м, на приложената Скица № *************** г. е заснета с идент. № ***; едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ 21 кв.м, на приложената Скица № *************** г. е заснета с идент. № ***; едноетажна постройка друг вид сграда с площ 3 кв.м, на приложената Скица № ************ г. е заснета с идент. № ***;

Няма спор между страните, както се установява и от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том II, рег. № 3705, дело № 310/2022 г. от 18.08.2022 г., че първоначалният ищец Х.Н.Т. е бил собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Д., одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен на втори етаж в сграда с идентификатор ***, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор ***, с 3 адрес на имота: *********************, площ: 73,50 кв.м., ведно с 314,50/428 кв.м. ид.ч. от поземления имот.

От приложеното удостоверение за наследници /л. 30 oт гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС-Дупница/ е видно, че Х.Н.Т. е починал в хода на процеса, поради което с определение на съда от 04.04.2023 г. на негово място е конституирана наследницата му по закон М. Н. Б..

От приложените писмени доказателства /нотариален акт за покупко-продажба № 48, том I, дело № 562/98 от 13.04.1998 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 1305, дело № 08 от 25.03.2003 г., скици – л. 4-6 и л. 8 oт гр.д. № 2157/2022г. по описа на РС-Дупница/ е видно, че ответниците Й. К. К. и Р. В. К. са собственици на първия етаж в същата жилищна сграда, ведно със 113,5/410 ид.ч. от процесния поземлен имот, в който е построена сградата.

Няма спор между страните, за това, че с протокол от 12.03.1965 г. е разпределено ползването на дворно място, съставляващо парцел V, пл. № 739 в кв. 204 по плана на гр.

С.Д., находящ се **************** между собствениците М.Н.М. и А., М. и Н.Х..

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че разпределението на ползването на дворното място може да се извърши съобразно три алтернативни варианта: 1/ Вариант I съобразно скица към изготвената експертиза /л. 48 oт гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС-Дупница/, при който за ползване на ищцата да се предостави свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото между улицата, жил. сграда и поземлен имот с идентификатор ***; на ответниците да се предостави за ползване циментовите пътеки около сгради около сградите и свободната площ зад сгради с идентификатори *** и ***, за която има бетоново стълбище с шир.

1,20м.; общо място за ползване: стълбище, мястото пред входовете и жил. сграда, заето от тротоар, общ вход, който съществува на място с шир. 1,80 м и дълбочина 4,60м.; 2/ Вариант II съобразно скица към изготвената експертиза /л. 49 oт гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС[1]Дупница/, при който за ползване на ищцата да се предостави свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото заето от стълбището, което е вход за втори етаж и под него; на ответниците да се предостави за ползване циментовите пътеки около сградите, свободната площ зад сграда с идентификатор ***, за която има бетоново стълбище с шир. 1,20м, мястото между улицата, жил. сграда и поземлен имот с идентификатор ***; място за общо ползване: мястото пред входовете и жил. сграда, заето от тротоар, общ вход, който съществува на място и е с шир. 1,80 м и дълбочина 4,60м.; 3/ Вариант III съобразно скица към изготвената експертиза /л. 50 oт гр.д. № 2157/2022 г. по описа на РС-Дупница/, при който за ползване на ищцата да се предостави свободната площ, заключена между улицата и подпорната стена, мястото заето от стълбището, което е вход за втори етаж и под него; мястото за общо ползване зад сгради с идентификатори *** и *** с ширина 1м; на ответниците да се предостави за ползване циментовите пътеки между сгради с идентификатори *** и *** и жил. сграда, стълбището по западната фасада на сграда с идентификатор ***; място за общо ползване: мястото пред входовете, заето от 4 тротоар, общ вход, който съществува на място, пътека с ширина 1м от северната фасада на сгради с идентификатори *** и ***.

При тези обстоятелства, след като е приел, че страните са съсобственици на дворното място, като ищцата М. Н. Б. е собственик на втория етаж в сграда с идентификатор ***, ведно с 314,50/428 кв.м. ид.ч. от поземления имот, а ответниците са собственици на първия жилищен етаж в същата жилищна сграда, ведно със 113,5/410 ид.ч. от поземления имот, в отсъствие на спор за това, както и за правата им в дворното място е извършено разпределение на ползването на дворното място по Вариант 2 от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че запазването на съществуващото към момента положение на ползване на имота е несъвместимо с правата на страните върху дворното място, доколкото към момента ищцата ползва 207 кв.м. при полагащи й се около 278 кв.м., а ответниците 126 кв.м. при полагащи им се 77 кв.м. Съдът се е спрял на Вариант 2 от експертизата, като е обосновал довод, че при този вариант общата за ползване площ е най-малка, а потенциалните бъдещи спорове – най-ограничени. Освен това се постигала и концентрация на ползваните от страните площи и се осигурявал по-голям баланс в правата на страните в съсобствеността в сравнение със съществуващото до момента положение.