Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 468 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 361/2024
Вид
Определение № 468
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по две частни жалби, подадени от „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК 115349628, чрез пълномощника му по делото адв. С. Б.. С частна жалба вх. №7351/03.08.2023г. се обжалва определение №712 от 04.07.2023г., постановено по гр.д.№1917/2021г. по описа на Районен съд- Карлово, в частта му, с която е спряно производството по делото по евентуалния иск на К. Б. К. против „К. и Х.“ ООД за присъждане на сумата от 5000 лв., представляващи паричната му равностойност на ликвидационния му дял от дружеството, на основание чл.637, ал.1 от ТЗ поради откритото производство по несъстоятелност по отношение на дружеството- ответник. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и постановяване на ново определение, с което производството по делото по евентуалния иск да бъде прекратено.

С частна жалба вх. №10072 от 25.10.2023г. се обжалва определение №1129 от 06.10.2023г., поправено с определение №1359 от 24.11.2023г. постановени по гр.д.№1917/2021г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е била оставена без уважение молбата на „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, вх. №7352/03.08.2023г. за допълване в частта му за разноските на определение №712 от 04.07.2023г., с което производството 1 по предявения главен иск на К. Б. К. против „К. и Х.“ ООД за присъждане на сумата от 5000 лв. като част от сумата от 394000 лв., представляващи паричната му равностойност на дружествения му дял от дружеството след изключването му като съдружник, е било прекратено. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и постановяване на ново определение, с което в полза на „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, се присъдят направените по делото разноски по прекратения иск.

Ответната страна по частните жалби- К. Б. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. А. А., в писмени отговори на същите иска оставянето им без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

По частна жалба вх. №7351/03.08.2023г.:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на К. Б. К. против „К. и Х.“ ООД за присъждане на сумата от 5000 лв. като част от сумата от 394000 лв., представляващи паричната му равностойност на дружествения му дял от дружеството след изключването му като съдружник и съединен с него при условията на евентуалност иск за присъждане на сумата от 5000 лв., представляващи паричната му равностойност на ликвидационния му дял от дружеството. С определение №712 от 04.07.2023г., постановено по гр.д.№1917/2021г. по описа на Районен съд- Карлово, съдът е прекратил производството по главния иск по съображения, че правният интерес на ищеца от предявавянето му е отпаднал, тъй като решението на Общото събрание на дружеството за изключването му като съдружник е било отменено с влязло в сила съдебно решение, и е спрял производството по евентуалния иск на основание чл.637, ал.1 от ТЗ поради откритото производство по несъстоятелност по отношение на дружеството- ответник. В частта му за прекратяване на производството по главния иск определението не е било 2 обжалвано от страните и е влязло в сила. С частната жалба на „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, определението се обжалва само в частта му за спирането на производството по евентуалния иск.

Частната жалба е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Решение №174 от 09.05.2023г. по т.д.№723/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив по отношение на ответното дружество е било открито производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.637, ал.1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за парично вземане срещу ответното дружество, спрямо което е било открито производство по несъстоятелност, поради което са налице предпоставките на чл.637, ал.1 от ТЗ за спиране на производството по него. Изложените в частната жалба доводи за недопустимост на предявения иск за ликвидационен дял не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, нито в това производство въззивната инстанция разполага с правомощия да постанови прекратяване на производството по този иск. Проверката на допустимостта на исковата молба се извършва от първоинстанционния съд, който е бил сезиран с нея, като изводите му за допустимост на иска могат да бъдат оспорвани от страната и съответно- проверени от по- горната инстанция, само при обжалване на постановеното по делото решение. Предвид горното обжалваното определение за спиране следва да бъде потвърдено.

По частна жалба вх. №10072 от 25.10.2023г.:

С обжалваното определение, за да остави без уважение молбата на К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, за присъждане на разноски по прекратения главен иск, първоинстанционният съд е приел, че такива в случая не се дължат, тъй като производството продължава по евентуалния иск, с оглед изхода по който следва да се присъдят направените от страните разноски.

Определението е правилно.

Съобразно формираната трайна съдебна практика, част от която е 3 била цитирана в обжалваното определение, при съединени при условията на евентуалност искове отхвърлянето или прекратяването на производството по главния иск не е основание за присъждане на разноски, а отговорността за разноски се определя с оглед изхода на делото по евентуалния иск /в този смисъл освен посочените от първоинстанционния съд съдебни актове са и Определение № 3413 от 08.11.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4456/2023г., 4-то г.о.; както и Решение № 160 от 04.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1164/2017 г. , 2-ро т.о./. Ето защо и при положение, че първоинстанционният съд е бил сезиран със съединени при условията на евентуалност искове, то правилно е отказал да присъди разноски в полза на ответника по прекратения главен иск, тъй като делото е останало висящо по евентуалния такъв, с оглед изхода по който следва да бъдат присъдени разноските. Не могат да бъдат споделени доводите в частната жалба, че исковете се основавали на различни факти и били с различни правни квалификации, поради което по всеки от тях следвало да се дължат разноски. В случая липсва съществено различие във фактите, на които се основават двете претенции, а материалният интерес на ищеца от исковете е един- да получи дела си от имуществото на дружеството след изключването му, респ. след ликвидацията. Предвид горното е неприложима цитираната в частната жалба съдебна практика, която е постановено при различна фактическа обстановка. По така изложените съображение обжалваното определение за разноските следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на частната жалба срещу определението за спиране жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. А. Е.

А., който е оказал безплатна правна помощ на ответната страна по нея К. Б. К., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 240 лв. с ДДС.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №712 от 04.07.2023г., постановено по гр.д.№1917/2021г. по описа на Районен съд- Карлово, в частта му, с която е спряно производството по делото по евентуалния иск на К. Б. К.

4 против „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, за присъждане на сумата от 5000 лв., представляващи паричната му равностойност на ликвидационния му дял от дружеството, на основание чл.637, ал.1 от ТЗ.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1129 от 06.10.2023г., поправено с определение №1359 от 24.11.2023г. постановени по гр.д.№1917/2021г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е била оставена без уважение молбата на „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, вх. №7352/03.08.2023г. за допълване в частта му за разноските на определение №712 от 04.07.2023г., с което производството по предявения главен иск на К. Б.

К. против „К. и Х.“ ООД за присъждане на сумата от 5000 лв. като част от сумата от 394000 лв., представляващи паричната му равностойност на дружествения му дял от дружеството след изключването му като съдружник, е било прекратено.

ОСЪЖДА „К. и Х.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК 115349628, да заплати на адв. А. Е. А. на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 240 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5