Решение № 670 от 17.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. гр. Хасково, 17.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100660 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. С. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем №443519/30.06.2023г. поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2, чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с ответника, възникнало на основание договор за паричен заем №443519 от 30.06.2023г., на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 39,96% и ГПР в размер на 48,081%, а ищецът се е задължил да я върне при условията и сроковете на договора. Твърди страните да се договорили заемателят да погаси кредита на 11 месечни вноски с размер на погасителната вноска от 110,06 лв., с крайна падежна дата: 30.05.2024г. и обща сума за плащане 1210,68 лв. Твърди с клаузата на чл. 6 от договора за кредит, вр. чл. 10, ал. 2 Общите условия, кредитополучателят да се е задължил да предостави едно от изброените обезпечения: двама поръчители, залог върху движима вещ или безусловна банкова гаранция. Твърди да е предвидено обезпечението да отговаря на условията от ОУ към договора за заем. В чл. 8 от процесния договор да е уговорено, че при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора за кредит, вр. чл. 10, ал. 2 Общите условия в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя 1 неустойка в размер на 1022,32 лв., която ще се плаща разсрочено като се кумулира към падежните по погасителния план.

Твърди процесният договор да е нищожен поради недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, а именно – клаузата за възнаградителна лихва, която твърди да противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД) поради значителна нееквивалентност на насрещните престации; да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. в съдържанието на договора не са разписани правилата за прилагане на възнаградителна лихва.

Твърди разписният ГПР да е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под форма на неустойка договорна лихва и размерът на ГПР излиза извън законоустановените предели, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл твърди договорът да е нищожен и поради това, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал.

1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК.

Твърди нищожност на неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Твърди уговорената неустойка изначално да не притежава обезпечителна и обезщетителна функция и да съставлява скрито оскъпяване на кредита. Уговорената възнаградителна лихва да е нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД и като заобикаляща изискванията на ЗПК.

Твърди договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05% да е прекомерно висок, като договорката за лихва да е нищожна поради прекомерност, т.к. надвишава трикратният размер на законната лихва; размерът на договорната лихва да е подвеждащ, т.к. към нея следвало да се добави уговорената по договора неустойка за осигуряване на двама поръчители, залог на движими вещи или безусловна банкова гаранция, която неустойка да се явява скрита лихва.

Развива съображения вземането по чл. 11.1 от процесния договор да е с характер на възнаградителна лихва, а не на неустойка и поради това да не притежава присъщите на неустойката и характеризиращи я обезщетителна и обезпечителна функция. Твърди това вземане да е печалба за кредитора и да е следвало да бъде включено в размера на ГПР.

Твърди клаузата за възнаградителна лихва да е неравноправна; да не е съставена по ясен и разбираем начин; да не са изпълнени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който регламентира кредиторът да е следвало да включи в договора условията за прилагане на лихвения процент, а именно – предпоставките за прилагане на лихвения процент, от които да става ясно как се начислява този лихвен процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определения срок, или по някакъв друг свободно избран от страните начин и оттук – дали вноските са анюитетни или намаляващи.

2

Твърди приложеният размер на ГПР да е различен от посочения в договора и като е вписал в договора ГПР от 48,81% търговецът е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР. Сочи клаузата за ГПР да е нищожна на осн. чл. 21 ЗПК и на осн. чл. 22 ЗПК това да води до нищожност на целия договор поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит. Развива съображения, че като не е включил вземането за неустойка в размера на ГПР, търговецът е заблудил потребителя и не му е позволил да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди да липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и така да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Развива съображения да не може да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и целият договор да трябва да се прогласи за нищожен.

Ищецът претендира разноски, прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът признава обстоятелството, че е сключил с ищеца Договор за паричен заем № 443519, на основание на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума в срок от 11 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48.081%. Твърди в чл. 6 от договора за заем да е дадена възможност на заемателя да избере начините на обезпечаване на заема, като са посочени възможните варианти за това. В чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ и това обстоятелство да е посочено в чл. 4, ал. 2 от договора за заем. Твърди ищецът да е направил плащания в общ размер на 1019,73 лв. за погасяване на задълженията си по договора като в отговора представя в табличен вид какви плащания са постъпили и за какво са начислени – лихва, главница, неустойка, наказателна лихва.

Твърди клаузата на ГПР да съответства на закона. Сочи в клаузата на чл.3.3., ал.5 от договора за заем изрично да е посочено, че не са взети при изчисление на ГПР разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Твърди такъв разход да е разходът за неустойка по чл.8 от договора за кредит, тъй като е за неизпълнение на задължения по предоставяне на обезпечение по договора за заем и да не трябва да се включва в ГПР.

Твърди процесният договор да съдържа информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Лихвения процент да е посочен както в СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл.3,т.7 от договора за заем, изчислен на месечна база. В разпоредбата на чл.9 от ОУ да е посочено лихвеният процент да не подлежи на промяна за целия срок на договора за заем и следователно, лихвеният процент е ясно определен за 3 целия период на договора като фиксиран.

Твърди ищецът да е знаел за условията на дружеството за обезпечаване на заема, подробно описани в СЕФ, разяснени от консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищеца параметри за договор за заем да е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. Така ищеца да е предварително запознат с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. В процесния договор да са посочени конкретните суми за главница, лихва, ГПР и неустойка, посочени предварително и предоставени като информация на ищеца със СЕФ.

Навежда възражение клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № 443519 да е индивидуално уговорена със заемателя. Твърди неустойката, макар и договорена конкретно в договора за заем да не е дължима от потребителя в момента на сключване на договора, а да е сключена ПОД отлагателно условие - неустойката ще бъде дължима от потребителя в случай, че потребителят не предостави поръчител/и, които да отговарят на условията на дружеството за обезпечаване на заема в 3 дневен срок след сключване на договора за заем.

Твърди в договора за заем, както и в общите условия изрично да са посочени правата на заемателят от отказ от така сключения договор, както и от предсрочно прекратяване на договора. Сочи, че след като е установил, че не може да предостави исканите обезпечения, заемателят е можел да се откаже от договора, като в този вариант клаузата на чл.8 от договора за заем не би породила правно действие, предвид отлагателното условие, под което е поставена. Навежда доводи, че договорената неустойка не представлява разход по управление на кредита, нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва; да има санкционна функция и обезщетителен за кредитора характер, изразяващ се в това, че същата би послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не е предоставен поръчител и заемателят престане да плаща вноски по предоставения му кредит. Развива съображения, че неустойката не противоречи на добрите нрави. Ответникът претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието за безспорно установено между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че между ищеца, като заемател, и ответника, като заемодател, е сключен договор за паричен заем №443519 от 30.06.2023г., на основание на който, ответникът е предоставил на ищеца, а ищецът е усвоил, заемна сума в размер на 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 39,96% и ГПР в размер на 48,081%, а ищецът се е задължил да я върне при условията и сроковете на договора.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, 4 заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложения договор за паричен заем, че съгласно чл. 3 заемателят се е задължил да върне заемната сума от 1000 лв. на единадесет вноски за рамките на единадесет месеца, с размер на погасителна вноска: 110,06 лв., ден на плащане: 30-то число, вид вноска: месечна, ГПР: 48,081%, месечен лихвен процент: 3,330%, дата на първо плащане: 30.07.2023г., дата на последно плащане: 30.05.2024г., обща сума за плащане: 1210,68 лв., фиксиран лихвен процент.

От процесния договор за предоставяне на заем, се установява, че уговорения размер на възнаградителна лихва на годишна база е 39,96% (3,330% на месец). Няма предвидено законово ограничение за максималния размер, до който страните могат да договарят размера на възнаградителната лихва, освен предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Съгласно съдебната практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния необезпечен договор възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.