Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 14.07.2025, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 235/2025
Вид
Решение № 252
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. П., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100235 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ и във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – „У. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“ № 7, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, с № 515/0005/R2173535 от 01.04.2016 г.

Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството си на кредитодател) е предоставил на ответника (като кредитополучател) паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 2 000 лв. Заявява, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на кредитния лимит (визирани в справка, приложена към уточнителната молба), надхвърляйки дори максималната му величина. Посочва още, че е било предвидено и заплащането на договорно обезщетение при забава – „наказателна лихва“, но в размера на законната такава. Изтъква, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно, а на 01.04.2024 г. е настъпил крайният му падеж, в резултат на което понастоящем възлизат на: 2 319,90 лв. – непогасена главница, както и 297,20 лв. – „наказателна“ лихва, имаща характера на мораторна неустойка, в размер на законната лихва за забава, начислена за периода от 08.05.2024 г. до 29.10.2024 г.

Пояснява, че за визираните вземания е било отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което иска постановяване на 1 неприсъствено съдебно решение, с което те да му бъдат присъдени. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Р. А. Д., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 37, ЕГН **********, не е взел становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за изводите, че:

На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.

2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени 2 законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:

Изходът от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК.

Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, се равнява на 504,44 лв. и включва заплатена държавна такса и платен адвокатски хонорар.

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. А. Д., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 37, ЕГН **********, да заплати на „У. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“ № 7, ЕИК ***, следните суми:

- 2 319,90 лв. – неплатена главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, с № 515/0005/R2173535 от 01.04.2016 г., сключен между „У. Б.“ АД (като кредитодател) и Р.

А. Д. (като кредитополучател), ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024 г.;

- 297,20 лв. – „наказателна“ лихва, имаща характера на мораторна неустойка, но в размера на законната лихва за забава, начислена за периода от 08.05.2024 г. до 29.10.2024 г., и

- 504,44 лв. – съдебни разноски за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3