Решение № 398 от 31.10.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 464/2023
- Вид
- Решение № 398
- Подписан
- 31.10.2023
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 398 гр. Плевен, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500464 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 542 от 20.04.2023г по гр. дело № 5222/2022г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Адвокатско дружество „****“ , БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лом “ 1, ап. 9, представлявано от П. Д. К.Управител и А.Н.Б.-Управител, против В. В. Д., ЕГН ********** от с.
*********, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
8000 лв. (осем хиляди лева) - възнаграждение по чл.3 от Договора за правна защита и съдействие и 3 000 лв. (три хиляди лева) - неустойка по чл.16 от Договора за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на заявлението 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2152/12.07.2022 г. по гр. дело № 3827/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. Съдът се е 1 произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от адвокатско дружество „***“ ,в която се възразява, че липсва валидно подадено възражение срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила. Възразява се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото и е пренебрегнал тези, които установяват, че В. Д. е била запозната и се е съгласила да бъде заведено дело от нейно име за претърпени от нея неумиществени вреди в резултат на ПТП.
Възразява се, че съдът незаконосъобразно не е допуснал повторна съдебно – графологическа експертиза след установени неточности и оспорване от страната на представените по делото основно и допълнително заключение на ВЛ Ц.. Възразява се, че липсва произнасяне от съда по искането за допускане на една свидетелката , а именно св. Е. Р. Д.. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че между страните не са били налице договорни отношения като се твърди, че от приложеното наказателно дело и търговско дело става ясно, че В. Д. е била наясно с водените дела, оказвала е съдействие на адвокатското дружество като Д. е подала и молба за отказ от предявени искове, което означава, че е знаела какви дела се водят. Според въззивника от събранит по делото гласни доказателства се установява, че другата страна е посещавала адвокатското дружество, знаела е за водените дела, а от показанията на сътрудника в адвокатската кантора Л. К. става ясно, че дружеството е приело да извършва действия за сметка на другата страна по водене на дела за обезщетения за вреди от ПТП. Възразява се, че не са коментирани приложените дела, не са взети предвид оспорванията на експертизите, не са кредитирани показанията на свидетелите в някои части, установяващи отношенията на В. Д. и адвокатското дружество. Спред въззивника от приложените дела се установява, че са изпълнявани задълженията на адвокатското дружество, другата страна е била информирана за хода на делата и са извършвани всички необходими действия за изпълнение на задълженията като адвокати. Възразява се, че в чл. 11 от сключения между страните договор за правна помощ и съдействие е разписано заплащането на договореното възнаграждение, което се дължи след получаване на обезщетението, независимо по какъв начин е било постигнато това заплащане. Оспорва се и присъждането на разноски в полза на другата 2 страна. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС. Налице е и подаден писмен отговор , в който се твърди, ме има подадено валидно възражение по чл. 414 от ГПК, не са допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства пред първата инстанция, въззиваемата не е знаела за действията на адвокатите от адвокатското дружество, за търговското дело е разбрала от застрахователя, когато й е било предложено обезщетение. Твърди се, че средства за болничния престой е получавала от Л. като последният веднага след научаване за получаване на обезщетението от застрахователя е поискал от В.
Д. сумата от 18 500 лв като на 15.06.2022г Д. е изтеглила и предала тази сума на Л. К.. Възразява се, че не се дължи възнаграждение за адвокати, както и неустойка като е налице и възражение за нейната прекомерност.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договорни отношения между страните, уговорено възнаграждение, заплащане, размер и дължимост на същото
С определение № 1012/4.07.2023 г по настоящето дело Пл ОС е оставил без уважение исканията на въззивника за назначаване на повторна или тройна съдебно – графологическа експертиза и за допускане до разпоит на св. Е. Р. Д..
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че видно от изисканото ч.гр.д №3827/2022г. по описа на РС-Плевен, същото е образувано по подадено заявление от Адвокатско дружество „****“, БУЛСТАТ ******. Издадена е Заповед за 3 изпълнение №2152/12.07.2022г., срещу която е подадено възражение по чл.
414 ГПК. В указания срок ищцовото дружество е предявило установителен иск. Видно е било от Договор за правна помощ и съдействие, същият представлява бланка с ръкописен и печатен текст. Вписано е, че същият е сключен на 26.11.2020г. между В. В. Д., в качеството на доверител и Адвокатско дружество „К. и съдружие“, БУЛСТАТ ******, представлявано и управлявано от адв. П. К. от САК, в качеството на довереник. Съгласно договора, довереникът се е задължил да извърши всички правно допустими действия /примерно посочени с оглед конкретна преценка: водене и участие в наказателни и граждански дела, снабдяване и представяне на документи, справки преговори за сключване на споразумения, представителство пред надлежни институции и лица и др./ за защита на личните интереси на доверителите, свързани с нанесените им имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 23.11.2020г., при което са причинени телесни повреди. Довереникът се задължава да изпълни поръчката от името на доверителя и за негова сметка. Съгласно чл.3 Доверителят следва да заплати на довереника възнаграждение в размер на 20 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и 20 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред.
Според РС съгласно чл.4 Довереникът се задължава да изпълни поръчката в защита на интересите на доверителя лично. Съгласно Чл.8 Довереникът има следните права: …при точно изпълнение на поръчката да получи договореното възнаграждение, да преупълномощава трети лица или адвокати с правата си по настоящия договор за извършване на конкретни съдебни и извънсъдебни действия, довереникът има право след завеждане на претенцията пред съда, да направи отказ от иск в случай, че доверителят 5 оттегли пълномощните си от довереника или с действията си, препятства изпълнението на настоящия договор. Съгласно чл.10, който е в раздел „Права и задължения на доверителя“, да издаде всички необходими пълномощни на името на довереника във връзка с изпълнение на настоящия договор, като предостави на довереника право да преупълномощава със своите права и 4 други адвокати по свой избор. Да подпише необходимите адвокатски пълномощни за процесуално представителство по граждански и наказателни дела или други, необходими във връзка с изпълнение на поръчката, като договореното възнаграждение по адвокатските пълномощни, независимо дали е посочено като платено или дължимо, не ограничава договореното плащане по чл.3 от настоящия договор. Чл.11 да заплати определеното в т.3 от настоящия договор възнаграждение. Възнаграждение се дължи при получаване на обезщетенията, независимо дали същото е получено по съдебен ред или по споразумение. Възнаграждението се дължи независимо от договорено и посочено такова в пълномощни по дела. Възнаграждението се дължи и в случаите, в които доверителят направи оттегляне или отказ от иск и/или извънсъдебно споразумение със застрахователя, след завеждане на претенцията, пред съд или застраховател, от довереника в изпълнение на поетите от същия задължения по договора. Според Чл.15 Доверителят заплаща всички необходими разноски за изпълнение на договора, като такси, възнаграждения на вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни, разходи за пътуване и всякакви други. Разноските се възстановяват от довереника само в случаите когато са присъдени извън обезщетението.
Окончателни такси и разноски по дела се заплащат от довереника след точно изпълнение на задълженията по чл. 3 от настоящия договор. Съгласно чл.16 при оттегляне на поръчката доверителят дължи неустойка в размер на 3 000лв. Неустойката се дължи независимо от договореното в т.3 от настоящия договор възнаграждение във връзка с изпълнение на задълженията от страна на довереника. Всички разходи безусловно се възстановяват и в случай, че доверителят не е заплатил договореното плащане в чл.3 от настоящия договор, като стойността на направените разходи представлява договорена неустойка в полза на довереника.
Договорът за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. е бил оспорен от ответника по делото с твърдение, че същия не е автентичен- че подписът, положен в него за В. Д., не е положен от лицето, сочен като негов автор.
Открито е било производство по чл.193, ал.1 ГПК. Допусната е била съдебнографическа експертиза, чието заключение, съдът е възприел като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, според РС, че подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. не е положен от В. В. Д., както и че ръкописният текст „В. Д.“ 5 под подписа за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. не е изписан от В. В. Д.. В открито съдебно заседание вещото лице Ц. Ц. подробно, изчерпателно и обосновано е отговорило на множеството допълнителни въпроси на ищеца. Вещото лице уточнява пред съда, че подписът и почеркът са много устойчиви. Посочва, че при снемане образците е указал на ответницата да пише в различни положения – седнала и права, за да се изясни има ли влияние положението на лицето върху самия подпис, като в случая няма такова влияние. Уточнява, че е взел образците без подложка, с твърда подложка, с по-мека подложка, подлагал е допълнителни листове, като заключението е, че лицето пише равномерно и сравнителните образци са устойчиви. Допусната е допълнителна съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът също е възприел като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г., подписът за „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв. Б. и подписът за „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОСПлевен към адв. П. К. са положени от едно и също лице. Вещото лице дава заключение пред РС, че подписът за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г., не е положен от В. В. Д., както и подписът за „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв. Б. и подписът за „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОС Плевен към адв. П. К.. Вещото лице дава заключение пред РС, че същите подписи са имитирани. Вещото лице дава заключение, че ръкописният текст „В. Д.“ под подписа за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г., ръкописния текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв. Б. и ръкописния текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по т.д. № 21/2022г. на ОС-Плевен към адв. П. К. е изписан от едно и също лице. Вещото лице дава заключение, че ръкописният текст „В. Д.“ под подписа за „Доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2020г. не е изписан от В. В. Д., както и ръкописния текст „В. В. Д.“ под „Упълномощител“ в пълномощно, депозирано по ДП № 2719/2020г., към адв.