Решение № 623 от 02.04.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.04.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря Петя Иванова, и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2339/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД и при евентуалност- по чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Е.М.” ЕООД ***, чрез адв. М. Х., против М.К.Д., с която се твърди, че между ответника- като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД- като кредитодател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11212011/23.03.2015г. Твърди се, че въз основа на този договор, на ответника, е предоставен потребителски кредит от 15000лв. и кредит в размер на 2025лв.- за застрахователна премия, като е начислена и такса ангажимент от 525лв., като общо сумата е следвало да се върне на 36 месечни вноски, всяка от които от 643,95лв., съгласно погасителен план, с първа вноска- 20.05.2015г. и падеж на последната- 20.04.2018г. Твърди се, че погасителната вноска включва изплащане на главницата по кредита, по застрахователната премия, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и добавка, съставляваща печалба на кредитора. Твърди се, че кредитът е отпускан при ГПР 28,21% и лихвен процент за срока за договора- 23,90%. Твърди се, че размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията”, се плаща директно на застрахователния агент. Посочва се, че таксата- ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, срещу задължение кредиторът да фиксира лихвен процент за срока на договора. Твърди се, че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на задълженията по кредита. Твърди се, че на 08.02.2017г, между кредитодателя „БНП Париба

Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца в настоящето производство, е сключен договор за цесия, с който е прехвърлено вземането към ответника по договора за кредит. Твърди се, че до длъжника са изпратени уведомления за станалата цесия, които не са получени.

Твърди се, че вземането по кредита е окончателно падежирало и е станало изискуемо, към датата на ИМ. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 6570/2017г. на ПлРС, против което е депозирано възражение от страна на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника М.Д., че дължи сумата от общо 1287,90лв., за периода 20.07.2017-18.08.2017г- вноски с настъпил падеж, от които сумата от 974,63лв.- главница, сумата от 200,77лв.-договорна лихва, и сумата от 112,50лв.- застрахователна премия, дължими въз основа на договор за кредит от 23.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендират се разноски.

Допълнително се уточнява, с молба от 25.04.2018г, че с Договора, страните са уговорили отпускане на кредит от 2025лв.- размер на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията”, за което е подписан сертификат №PLUS-11212011/23.03.2015г, в който е посочено, че размерът на премията е 0,375% от фиксираната сума- или 2025лв. твърди се, че сумата от 112,50лв.- застрахователна премия, е дължима въз основа на чл.2 от Договора, според който, размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията”, от 2025лв., се превежда директно на застрахователния агент и същата е част от месечната погасителна вноска по погасителен план.

Допълнително, с молба от

08.01.2019г, ищецът моли съдът, в случая, че установи нищожност на договора за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК, да осъди ответника да заплати сумата от 974,63лв- главница по кредита.

Ответникът

М.К.Д., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, като се твърди, че цесията няма действие спрямо него. Твърди се също пълно изпълнение на задълженията по договора. По делото, с определение №4019/25.10.2018г., предоставена правна помощ на ответника, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С определение №4184/05.11.2018г,. за процесуален представител на ответника е назначен адв.

П.А.- от ПлАК. В указания срок, същата е депозира отговор на ИМ, в който се изразява становище за неоснователност на предявения установителен иск и недопустимост на предявения като евентуален, осъдителен иск, поради липса на правен интерес. Посочва се, че претенцията от общо 1287,90лв., е неясно как е формирана; в ИМ не се посочва кога е преустановено плащането по договора. Прави се възражение за нищожност на договора от 23.03.2015г., на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК, респ. на клаузата, регламентираща кредита за покупка на застраховка „Защита на потребителя”, поради наличие на подвеждаща и/или заблуждаваща потребителя информация, относно този размер. Посочва се също, че представеният сертификат за застраховка е нечетлив, поради дребен шрифт, с което е нарушен чл. 10, ал.1 от ЗПК, регламентиращ шрифта, на който следва да бъде съставен договора- не по- малък от 12. Посочва се също, че не може да се установи към кой вид застрахователен договор е относим процесния договор за кредит.

Оспорва се също дължимостта на т. нар „такса ангажимент” в размер на 525 лв., включена в погасителния план като част от всяка вноска и част от общата претендирана сума. Посочва се, че тази сума е удържана от кредитора при усвояване на кредита, срещу задължението му, кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на договора. Твърди се, че тази такса

-ангажимент има характер на такса по смисъла на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

С допълнителна молба, ищецът прави оттегляне на частично на предявеният иск, за признаване за установено дължимостта на сумата от 112,50лв. застрахователна премия.

Съдът е указал на страните, че по направеното изявление ще се произнесе с окончателния съдебен акт. Следва производството по делото да бъде частично прекратено.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4327/28.08.2017г., по ч. гр.д.№6570/2017г. по описа на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на длъжника. В указаният 1-месемен срок от съобщението, е предявен настоящия установителен иск, поради което същия е допустим.

Безспорно по делото се установява, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ

ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, като кредитодател, и отв. М.Д.- като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № PLUS-11212011/23.03.2015г.

От съдържанието на договора се установява, че в полза на кредитополучателя, е отпуснат кредит, в размер на 15000лв. размер на кредита за закупуване на застраховка „защита на плащанията”- 0лв., застрахователна премия – 2025лв, такса ангажимент- 525лв и общ размер на кредита- сумата от 15 000лв., с 36 месечни погасителни вноски, всяка от 643,95лв. Посочено е че общият размер на плащания е сумата от 23 182,35лв., при ГРП от 28,21% и ГЛП 23,90%. В договора за кредит е инкорпориран погасителния план по него.

По делото е представен сертификат

№ PLUS-11212011/23.03.2015г., удостоверяващ факта на сключването на застраховка „защита на плащанията”, срещу заплащане на съответна застрахователна премия.

По делото се установява също факта на сключване на рамков договор за цесия, от 02.юни.2015г, между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София- като цедент и ищеца „Е.М.” ЕООД, ***- като цесионер, въз основа на който са прехвърлени вземанията, включени в анекси 1А до В. Видно от представеното с ИМ, извлечение от Анекс 1А, се установява, че вземането спрямо ответника, по процесния договор е включено в цесията.

По делото се установява също факта на изпращане на уведомления до отв. Д., за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, както и за станалата цесия, които уведомления са изпращани на адреса на длъжника, посочен в договора и на постоянният му адрес, по пощата с обратна разписка, върнати като непотърсени. Съдът приема, че ответникът М. Д. е редовно уведомен за станалата цесия, най- късно с връчването на ИМ и приложенията й на ответника.

По делото е изслушана и приета

ССЕ, от заключението по която се установява следното: след проверка в счетоводствата на ищеца „ЕОС МАТРИКС и на кредитодателя- „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”

ЕАД, гр. София, ВЛ е констатирало факта на сключването на процесния договор за кредит, за сумата от 15 000лв. ВЛ е установило, че към тази сума, е прибавена сумата от 2025лв.- застрахователна премия. ВЛ е установило, че от отпуснатата сума от 15000лв., е удържана сумата от 525лв.- такса ангажимент, и по сметка на ответника е преведена сумата от 14 475лв.

Установено е също, че договорната лихва, при уговорен ГПЛ от 23,90%, е в размер на 6157,35лв.- за срока на договора, върху сумата от 15 000лв. ВЛ е установило, че общият размер на сумата по договора, която е следвало да бъде възстановена, е 23 182,35лв, на 36 месечни вноски, всяка от 644,10лв., включващи главница, договорна лихва и застраховка, с падеж на първата вноска- 20.05.2015 и на последната- 20.04.2018г. ВЛ е установило също, че от страна на ответника има плащания по договора до 20.07.2016г, като общо заплатената сума е в размер на 9695лв.; неплатените вноски са с падежи 19.08.2016-20.04.2018г. ВЛ е установило също, че към датата на цесията, незаплатената главница е 10006,03лв., 337,40лв.- застрахователна премия, за м. 08.2016- до м. 01.2017г, като следващите такси за останалите вноски са анулирани. ВЛ е посочило, че размерът на незаплатената договорната лихва, към датата на цесията е 1076,53лв. /общия размер на незаплатената договорна лихва е сумата от 2025лв./.

ВЛ е установило също, че за процесните две вноски, които се претендират- за м. юли.

2017г. и м. август 2017г, се включва сумата от 974,63лв- общо- главница и 200,77лв- общо- договорна лихва, и не включват застрахователната премия. ВЛ е констатирало също, че към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.08.2017г., задълженията по договора за кредит, са: 10 006,03лв.- главница, 2025лв.- договорна лихва за периода 19.08.2016-20.04.2018г., 337,40лв.- застрахователна премия, за периода 19.08.2016-20.01.207г, като след тази дата, застрахователните суми са анулирани и не са дължими, съобразно представената на ВЛ справка.

В с.з. на 14.02.2019г., при изслушване на ВЛ по ССЕ, същото посочва, че във всяка от месечните погасителни вноски, се включва част от главницата, от договорната лихва и от застрахователната премия. ВЛ посочва също, че от сумата от 15 000лв., е удържана сумата от 525лв.- такса ангажимент. ВЛ е установило също, че от страна на заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в края на всеки месец се генерира файл, с дължимите суми за застрахователни премии по всички кредити и се превеждат с едно платежно нареждане на застрахователната компания.

По делото е изслушана и приета допълнителна ССЕ, назначена във връзка с необходимостта от изясняване на допълнителни въпроси,от заключението по която се установява следното: договорната лихва по кредита е в размер на 6 157,35лв. /23,90% ГПЛ/ и удържаната такса ангажимент от 525лв., не е включена в тази сума, като в тази връзка ВЛ изрично е посочило, че не поддържа даденият в устна форма отговор в с.з. от 14.02.2019г.. ВЛ е дало вариант на месечните погасителни вноски, съобразно приетите възражения за нищожност на клаузите, касаещи такса ангажимент и застраховка, като е установило, че в този случай, размерът на месечната погасителна вноска следва да е от 567,14лв, е не 643,95лв. ВЛ е изчислило, че с общо погасената от страна на ответника сума от 9695лв., следва да се считат за погасени вноските с падежи 20.05.2015-20.10.2016г –частично, от която остава непогасена сумата от 13,82лв.- само за главницата. ВЛ е посочило, че без сумите такса ангажимент и застрахователна премия, ответникът Д. има следните непогасени задължения по договора- 8567,23лв.- главница, 1 705,18лв—договорна лихва, за периода

Разпечатката съдържа 40 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5825b47-94eb-41fd-b745-5d58c03abace