Решение № 1139 от 09.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Русе, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520103585 по описа за 2023 година

Изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №005004194 /14.11.2022г. сключен между ищеца С. С. Н. с ЕГН:********** и ответника „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК:205551187.

Ищцата С. С. Н. твърди, че на 14.11.2022 г. сключила договор за потребителски кредит №005004194 с ответното дружество, по силата който „Лев Кредит" ЕООД поело задължението да й предостави парична сума от 600 лв. Ищцата от своя страна се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

Общ размер на кредита - 600 лв.;

ГПР - 42,22 %;

Лихвен процент на кредита - 36,00 %;

Лихвен процент на ден - липсвал;

Брой погасителни вноски - 8, всяка дължима на месечен период, съгласно посочена дата в таблица - Приложение 2 към ДПК. Таблицата обаче 1 нямала характер на погасителен план по смисъла на ЗПК;

Неустойка при неспазване на чл. 22 от ДПК – 532,24 лв., която сума била разпределена във всяка една от 8-те месечни вноски по таблицата по 66,53 лв.;

Размер на месечната погасителна вноска - 152 лв. /с включена неустойка/;

Обща сума, дължима по кредита – 1216 лв. /при чиста стойност на заема от 600 лв./.

Счита, че процесният договор е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, както и съгласно общите разпоредби на ЗЗД. Съдържанието му следвало да е ясно и разбираемо за потребителя, а в случая договорът изначално съдържал подвеждащи клаузи, каквато е тази за обезпечаване на кредита с поръчител и със запис на заповед. Обезпечаването на кредита било условие за отпускането му, едностранно определено от икономически по-силната страна - кредитора.

В Раздел VII, чл.23 от договора кредиторът едностранно вменил задължение на потребителя да обезпечи изпълнението на кредита с поръчител. Не били предвидени никакви конкретни условия по отношение на поръчителя - нито кога следва да се предостави обезпечение - поръчител /при сключване на договора, след това/, нито на какви условия следва да отговаря това лице. В таблицата - Приложение 2 било предвидено обаче задължение за заплащане на „неустойка" при непредоставено обезпечение в общ размер 532,24 лв. /или допълнително по 66,53 лв. към всяка месечна вноска/, която сума не била включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита.

Очевидно от Приложение 2 било, че кредиторът изначално е предвидил заплащане от страна на ищцата на тази сума от 532,24 лв., тъй като изрично било записано, че месечната вноска е в размер на 152 лв. /с включените в нея 66,53 лв. неустойка/. Неустойката всъщност представлявала допълнително оскъпяване или разход по кредита, известен на кредитора, поради което е следвало да бъде включена при окончателния размер на ГПР.

В чл. 11, ал.1, т.6 от ЗПК като задължителен реквизит на договорите бил посочен срок на договора за кредит, а процесният договор нямал срок.

Същият съдържал единствено схема на погасяване /дати/, която не била и погасителен план по смисъла на материалния закон. При липса на погасителен 2 план договорът за потребителски кредит също бил недействителен.

Чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити, регламентирал да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала. В същия бил посочен размер на възнаградителната лихва – 36 %, като ГПР бил фиксиран на 42,22 %. По никакъв начин не било посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 42,22 % между ГПР и договорната лихва, което означавало, че ГПР е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита. В ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, каквато например била неустойката за непредоставено обезпечениепоръчител в размер на 532,24 лв. Този разход, вменен в тежест на ищцата, който бил известен изначално на кредитора, умишлено не бил включен в изчисляването на ГПР, посочен в договора в размер, по-нисък от реалния, което също водело до пълната недействителност на контракта. Тоест, ГПР бил посочен в някакъв абстрактно определен размер, който формално отговарял на законовите изисквания, само за да фигурира в процесния договор за кредит.

ГПР надвишавал посочения в договора процент от 42.22 % и бил над 100 % .

Тоест договорът бил съставен по неясен за потребителя начин, което противорало на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът трябвало да съдържа задължително информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая ирелевантен бил фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР, били определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не можело да се извлече информадията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита, каквато се явявала неустойката. Неясно било и дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплаща неустойката и лихвата, и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имали съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служела 3 неизплатената част от главницата.

Процесният договор бил в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсвал реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване.

На ищцата не били представяни Общите условия към договора за кредит, тя не ги е подписала на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание влечало недействителност на ДПК.

Същият съдържал препратки към някакви Общи условия /особено в частта, отнасяща се до обезпечаване на кредита/, но самият договор съдържал вътрешни противоречия, тъй като от текста му можело да се тълкува, че в него са инкорпорирани ОУ, като едновременно с това се съдържали и препратки към тях. В заключителната част от ДПК нямало текст, от който безспорно да се установи дали има действително ОУ, които са част от ДПК или самият ДПК съдържал ОУ.

Нищожни били и отделни клаузи в процесния договор за заем. Нищожна като противоречаща на добрите нрави била клаузата, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 36 %. Допустимият размер на договорната лихва не можел да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато била константната практика на ВКС, а в случая „Лев Кредит" ЕООД фиксирал годишната лихва в размер 3,6 пъти законната лихва за периода. Размерът на договорната лихва не следвало да надвишава не три, а два пъти законната лихва, тъй като кредитът практически бил обезпечен и със запис на заповед, и с допълнителната такса, озаглавена „неустойка". Максимумът, до който не се накърняват добрите нрави при определяне на законната лихва при обезпечени кредити, бил двукратният размер на законната лихва, съгласно практиката на ВКС.

Нищожна като подвеждаща била клаузата, в която е уговорен ГПР в 4 размер на 42,22%. Независимо, че формално отговарял на изискванията на ЗПК, на практика ГПР бил в значително по-голям размер, за който ищцата не е уведомена при сключване на договора. Тоест, договорът бил съставен по неясен и неразбираем за потребителя начин: кредиторът - ответник не включил в ГПР неустойката за непредоставено обезпечение - поръчител, който се явявал условие за отпускане на кредита и представлявала или скрита лихва, или такса за усвояване и управление на кредита. Клаузата, в която било вменено задължение на ищцата да заплати такса за непредоставено обезпечение - поръчител, също била нищожна. Чрез нея кредиторът целял да прехвърли собствената си отговорност по ЗПК за извършване на предварителна проверка на кредитния статус на потребителя. Без да включи сумата за неустойка, кредиторът нямало да отпусне кредит на ищцата, което означавало, че неустойката представлявала или такса по усвояване и управление на кредита /която по силата на ЗПК било недопустимо да бъде събирана от потребителите/, или скрита лихва при положение, че безспорно била включена в оскъпяването на кредита още при сключване на договора.

Таксата за неустойка била и неправомерно висока - сумата от 532,24 лв. била над 60 % от чистата стойност на заема от 600 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №005004194 /14.11.2022г. сключен между ищеца С. С. Н. с ЕГН:********** и ответника „Лев Кредит“ ЕООД с ЕИК:205551187, а в условие на евентуалност да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него, регламентиращи лихвен процент в размер на 36 % и възлагащи на ищцата да заплати неустойка за непредставено обезпечение от 532,24 лв. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК о тветникът депозира отговор на исковата молба, в който счита претенциите на ищцата неоснователни. Заявява, че част от клаузите, доказващи спазването на изискванията на ЗПК, се намират в общите условия, неразделна част от договора за потребителски кредит.

Представя Общите условия към договора за кредит, подписани от страните по него, включително от ищцата. Твърди, че са спазени изискванията на чл.10, ал.

1 ДПК. Клаузите за обезпечаване на кредита с поръчителство от трето лице и за издаване на запис на заповед били ясни и разбираеми. Обезпечаване на кредита, както и въобще обезпечаването на изпълнението на облигационни 5 задължения, било обичайна практика, регламентирана в ЗЗД и специалните закони и не представлявало едностранно действие, определено от кредитора, като икономически по-силна страна. Спазено било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК договорът да съдържа срока за връщане на заемната сума. В чл. 2 от договора изрично било посочено, че кредитът се отпуска за срок, посочен в Приложение № 2 - Погасителен план, неизменна част от самия договор. В Приложение № 2 били посочени сроковете за междинните плащания като месечни вноски с конкретни дати, както и датата като падеж на последната погасителна вноска за взетия кредит. Евентуалното неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК не било предвидено като основание по смисъла на чл. 22 от ЗПК за недействителност на договора за потребителски кредит.

Изискването, визирано в чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК - договорът да съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК в случая било неприложимо. То било валидно само в случаите, когато в договора било предвидено първоначалният лихвен процент да се променя в срока на изплащане на кредита, като тази промяна се извършва с индекс или т.н. референтен лихвен процент, методиката за чието изчисляване било необходимо да бъде посочена в договора съгласно чл. 11, ал.1, т. 9а. от ЗПК.

Спазено било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В приложение № 2 - погасителен план, неразделна част от самия договор, се съдържали условията за издължаване на кредита от потребителя, както и информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 30 от ДПК била упомената последовалността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.