Определение № 4781 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4781 гр. София, 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002102148 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. Б., чрез адв. Р. против решение № 33 от 23.03.2025 г. по гр. д. № 73/2025 г. на Окръжен съд – Силистра.

Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не е взела становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 34 от 21.01.2025 г. по гр. д. № 1790/2024 г. на Районен съд – Силистра за отхвърляне на предявените от М. Й. Б. против „Водоснабдяване и канализация“ ООД – [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване уволнението й със заповед № 46 от 25.09.2024 г. на работодателя за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението за срок от шест месеца, в размер на 8 545. 80 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до изплащането.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил от фактическа страна, че страните са били в трудово правоотношение с източник безсрочен трудов договор № 27 от 27.06.2022 г., по силата на който ищцата е заемала в дружеството длъжността „работник поддръжка водомерно стопанство (ВС)“; че със заповед № 32 А от 01.06.2023 г. на управителя на ответното дружество са й били вменени задължения по надлежно утвърдена и връчена й длъжностна характеристика, свързани с приемане, регистриране и разглеждане на 1 сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; че съгласно допълнително споразумение № 377 от 30.08.2024 г., е увеличен размера на основното й трудово възнаграждение без да се засягат останалите елементи на трудовото правоотношение, вкл. и без промяна на длъжността; че със заповед № 65/30.08.2024 г. на управителя на дружеството – работодател, издадена във връзка с реорганизация на работния процес и затруднено финансово състояние е променено щатното разписание в предприятието и е утвърдено ново такова, съгласно което считано от 01.09.2024 г. е закрито Звено „Водомерно стопанство“ и са съкратени две щатни бройки, предвидени за длъжността „работник поддръжка ВС“, като е открита една щатна бройка Ръководител „Счетоводен отдел“; че поради съкращаването на щатната длъжност, която е заемала, на 02.09.2024 г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор след изтичане на 30 дневен срок, считано от датата на връчване; че към горната дата само ищцата е заемала съкратената щатна бройка „работник поддръжка ВС“ (тъй като заемащата същата длъжност по щата на ответника - И. В., е била междувременно преминала на работа на друга длъжност, „оператор ВДК“, с преназначението й, по нейна молба, със заповед 376/30.08.2024 г. и подписано допълнително споразумение); че вменените на ищцата задължения по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, били възложени със заповед № 66 А от 03.09.2024 г. за изпълнение от С. Д. С., заемащ длъжността „юрисконсулт“; че със заповед № 46/25.09.2024 г., считано от 03.10.2024 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Доколкото по делото са събрани данни (макар в кориците му да липсва длъжностна характеристика за длъжността „оператор въвеждане на данни“, която е приета от съда) за различие в трудовите функции на посочената длъжност „оператор въвеждане на данни“ (на която е преназначена И. В., т. е. лицето, заемало същата длъжност като ищцата непосредствено преди предизвестието до нея за уволнение) и длъжността „работник поддръжка ВС“, в обжалваното решение е направен извод, че подбор в случая не е бил задължителен – тъй като естеството на първата длъжност е на т.н.

„инкасатор“, а в основата на втората е поставен контрола по изправността на водомерите.

Развити са доводи, че ищцата е тази, върху която лежи доказателствената тежест да установи твърдяната злоупотреба с право (по чл. 8, ал. 2 КТ) от страна на работодателя при извършване на процесното уволнение, която обаче следва да почива на изложени конкретни факти, които го опорочават. Прието е, че след като такива не се сочат и установяват по делото, то уволнението е законосъобразно осъществено. Разяснено е, че не всяко незаконно уволнение е резултат от недобросъвестност и е проведено разграничение относно субекта, който следва да провежда доказването в хипотезата на злоупотреба с власт като основание за незаконност на уволнение и неговата отмяна - ищецът, който следва да обори презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ и в хипотезата на оспорването му като незаконно по трудовия спор работодателят, който е длъжен да установи наличие на предпоставки за правомерно прекратяване на трудовото правоотношение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и са от значение за точното прилагане на закона и 2 за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Допустимо ли е в първоинстанционно производство по трудов спор за незаконно уволнение, при указана тежест на доказване за работодателя, да се откаже приемане на доказателства, представяни от него и при липсата на това доказателство искова претенция да се счете за недоказана и да бъде отхвърлена?“;

2. „Какво би следвало да е процесуалното поведение на въззивния съд ако установи, че съдебният протокол не възпроизвежда правилно или точно процесуалното поведение на страните в процеса?“;

3. „Какво би следвало да е процесуалното поведение на въззивния съд ако установи, че следва да обсъжда доказателство, което приема, че е част от кориците на делото, а то фактически не е?“;

4. „Преклудира ли се възможността за коя да е страна в процеса (в случая ищцата) ако съдът е указал за какви факти носи нейната доказателствена тежест и тя, провокирана от поведението на насрещната страна (ответника), направи ново доказателствено искане?“.

Иска се също допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Повдигнатите въпроси нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, поради което и не удовлетворяват общо основание. По съществото си въпросите (без втория) произтичат от направения доказателствен извод за отсъствие на тъждество в основните функции на длъжностите „работник поддръжка ВС“ и „оператор въвеждане на данни“ като предпоставка за извършването на задължителен подбор по чл. 329 КТ. Обсъждането на доказателства и на установената фактическа обстановка в резултат от анализа на доказателствената съвкупност по делото, не формират основание за селектиране на касационната жалба (така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Дали този анализ е правилен, а формираните въз основа на него изводи са законосъобразни, са въпроси извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Те са относими в следващата фаза на касационното производство – по разглеждане на жалбата (чл. 290 ГПК), която обаче се развива след допускане на касационен контрол при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая отсъстват. По въпроса за задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на материалния спор е установена трайна съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава (вж. мотивите към постановките по т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Там е разяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като 3 съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Това в случая е сторено с обжалваното решение. С него съдът е разгледал трудовия спор по законността на уволнението на ищцата на релевираните от последната факти (основания), които се твърди да го опорочават, съобразил е доводите и възраженията на страните, извършил е анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните факти и въз основа на това е достигнал до собствен извод, че прекратяването на трудовоправната връзка е резултат на съществуващо и надлежно упражнено потестативно право на работодателя, което е довело до отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Наличието на съдебна практика на ВКС и съобразяването й от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение изключва предпоставките на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.

Второто питане пък е поставено напълно хипотетично и също без връзка с правната воля на въззивния съд, защото той не е отрекъл истинността на извършените в откритото заседание изявления на съда и страните, както и там представени писмени доказателства, така, както е удостоверено в изготвения съдебен протокол (чл. 150, ал. 1 ГПК).

Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение (чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК). То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, не са обосновани предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за селектиране на касационната жалба не може да се уважи.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 23.03.2025 г. по гр. д. № 73/2025 г. на Окръжен съд – Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5