Определение № 1326 от 04.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1326 гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500694 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Първоначално делото е образувано по частна жалба на Д. Б. Н., ЕГН ********** против Определение № 1344/20.06.2023 г. по гр. дело № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново. Постановено е Определение № 915/21.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 694/2023 г. по описа на ВТОС като се отменя Определение № 1344/20.06.2023 г. по гр. д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, с което районният съд е оставил без уважение искането на Д. Б. Н. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 497/04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново. Вместо което въззивната инстанция изменя Решение № 497/04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново в частта за разноските, като отменя възлагането на разноските по делото в тежест на ищеца и осъжда Т. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. Т., ул. „П.“ № ., вх. . да заплати на Д. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. "К. Н. Н." № ., ап. ., сума в размер на 1891,17 лв., представляваща направени в първоинстанционното производство по гр. д. № 3138/2022 г. по описа на РС – Велико Търново съдебни разноски и сумата в размер на 415 лв. – разноски за въззивното производство.

С молба вх. № 9392/03.10.2023 г. Т. П. чрез процесуалния си представител е поискал поправка на очевидна фактическа грешка, като твърдението е че с оглед мотивите на Определение № 915/21.09.2023 г. разноски по обезпечителното производство не следва да се присъждат, поради което се счита, че диспозитивът на същото определение следва да бъде поправен и разноските в размер на 415 лв. не следва да се дължат.

В срока за отговор насрещната страна не взема становище по молбата.

Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите на молителя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Съдът намира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима, а по същество – неоснователна.

С Определение № 915/21.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 694/2023 г. ВТОС се е произнесъл по направеното от жалбоподателя искане за присъждане в негова полза на сторените разноски за обезпечителното производство, като същите не биват присъдени. Съдът приема, че за да бъдат възложени е необходимо да бъде доказано, че действително такива са направени. В тази връзка, с оглед липсата на доказателства по отношение на претендираните разноски за обезпечителното производство, същите не са присъдени. На следващо място, с диспозитива на Определение № 915/21.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 694/2023 г. въззивният съд с оглед изхода на делото осъжда ответната страна по частната жалба да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 415 лв., която представлява сбор от 15 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 694/2023 г. на ВТОС. Следва да се обърне внимание, че разноските в размер на 415 лв., които второинстанционният съд е присъдил и претендираните, но неприсъдени разноски за обезпечителното производство имат различен характер по своята правна същност и основание за тяхната дължимост.

По изложените съображения, съдът констатира, че не е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на определението.

С молба вх. № 9996/07.10.2023 г. ответникът по подадената частна жалба, чрез процесуалния си представител – адв. И. М.-Г., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с която моли да бъде допълнено постановеното Определение № 915/21.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 694/2023 г. по описа на ВТОС като прави искане за намаляване размера на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед направеното пред първата инстанция възражение за прекомерност на същото. В срока за отговор насрещната страна не е подала такъв, с който да оспори искането.

Преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е на разумна и нормална за пазарните условия цена с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да се изхожда единствено от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. В Наредбата не е определен обичайният размер на възнагражденията, а минималният такъв – съгласно чл. 1 от Наредбата, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Свободният избор на защитник е не само с оглед отношенията на доверие между доверителя и адвоката, но и предвид възможността на клиента да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита на неговите интереси с оглед очаквания резултат и действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при възнаграждение, което обичайно не може да бъде в рамките на предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, но трябва да е разумно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с икономическата обстановка в 2 страната към момента на договарянето му. В тази връзка договореното между адвоката и неговият клиент адвокатско възнаграждение не надвишава значително предвиденият в чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата минимален размер.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита за неоснователно релевираното пред районния съд възражения за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., а молбата за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК на адв. И. М.-Г. следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9392 от 03.10.2023 г. от адв.

И. М.-Г., като пълномощник на Т. И. П., с ЕГН: .. с адрес: гр. В. Т., ул. „П.“ №., вх. . за поправка на очевидна фактическа грешка на осн. чл. 247 ГПК, в диспозитива на Определение № 915/21.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 694/2023 г. по описа на ВТОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с рег. № 9996/07.10.2023 г. от адв.

И. М.-Г., като пълномощник на Т. И. П., с ЕГН: .. с адрес: гр. В. Т., ул. „П.“ №., вх. . за изменение на Определение № 915/21.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 694/2023 г.. по описа на ВТОС в частта за разноските, а именно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3